Алтернативата на НАТО е Беларус

Г-н Минчев, какъв сигнал даде президентът Георги Първанов с първото си изявление към нацията откакто е държавен глава и по повод новия политически сезон?

С това изявление президентът заема определена позиция в рамките на българския политически процес. Той се старае максимално да уплътни правомощията си, ако е възможно неформално да излезе извън техните рамки като фактор, който определя развитието на политическия процес. Същевременно президентът като политик, който произхожда от средите на БСП, извън всяко съмнение даде и сигнал за офанзивата, която БСП ще предприеме спрямо управлението през настоящия политически сезон. Може би не съвсем в неговото начало, но въпреки това ще засили своята позиция като сила, която опонира на правителството, въпреки че едновременно е част от него.

Става общо взето традиционно в българската политика президентската институция да се чувства неудобно в рамките на политическия процес. Боянските ливади, които бяха организирани от Желю Желев, практически прекъснаха връзките между него и СДС, който го номинира за президент. Петър Стоянов се чувстваше доста дискомфортно в среда, в която министър-председателят Костов и изпълнителната власт решаваха всички основни въпроси. За него не оставаше достатъчно пространство за изява и това се чувстваше непрекъснато.

Днес Първанов в една съвършено различна ситуация се опитва едновременно да уплътни пълномощията на институцията, да защитава адекватно интересите на собствената си политическа сила БСП и в резултат на това да установи максимални възможности и ресурси за контрол върху една потенциална кризисна ситуация, която в България би могла да възникне в резултат на нестабилното положение на настоящото правителство.

Възможни ли е изявлението на президента да се интерпретира и като начало на война между институциите или поход на Първанов за разширяване на правомощията?

За война между институциите не може да става дума. Изказването на Първанов беше издържано в демонстративно мек стил. Независимо от съдържанието на формулировките, стилистиката на това изказване беше максимално омекотена, което говори, че Първанов поне на този етап няма желание и намерение да предизвиква конфликт. Той просто заявява своето присъствие на политическата сцена и своята роля, така както я разбира. Друг е въпросът, че по прерогативите, които има българският президент, тази така разбирана от него роля е малко трудно да се осъществи по формален и легитимен начин.

Същевременно Първанов прави с това изявление съответните стъпки, за да може да бъде в позиция на арбитър тогава, когато - особено след ноември, когато очакваме покана за НАТО в Прага - без всяко съмнение българският политически процес ще придобие една нова, много бърза динамика, по лесно обясними причини - от дестабилизацията на сегашната изпълнителна власт, силните центробежни тенденции както в мнозинството, така и около него и силните апетити на партията на президента БСП да се върне на власт.

Имате ли усещането, че БСП променя стратегията си от няколко дни насам?

БСП не променя стратегията си съдържателно, БСП се опитва да приведе своето поведение в съответствие с динамиката на самия политически процес. Забелязахме колко динамично лято имахме тази година - и по повод Булгартабак, и по повод гангстерските престрелки в София и т.н. Очевидно е, че срещу правителството и срещу неговото мнозинство се акумулира и ще бъде пусната в действие една все по-концентрирана енергия, произхождаща от различни източници. Но в крайна сметка насочена или към подчиняването на това правителство на определени корпоративни интереси, или ако ли то не прояви склонност да се подчини - към неговото отстраняване.

Забелязваме също така и нарастващото отчуждение на голямата част от българското гражданство от политическия процес въобще. Забелязваме засилването в българското публично пространство на примитивно- ксенофобски, антизападни, антиевропейски мнения, които биха могли да доведат в перспектива до формирането на една твърдолинейна радикална националистическа политическа алтернатива в България - засега само като хипотеза.

На целия този фон БСП - която предвкусва идването си на власт и която се счита далеч не само от нейните привърженици за партията, подготвена в най-голяма степен да атакува институциите на властта при едно следващо завъртане на изборната рулетка - БСП се старае по някакъв начин поне чрез отношението си към правителството да върви колкото е възможно в крак с настроенията на обществото. Това създава и впечатлението за една нова стратегия на БСП, която всъщност не е нова.

Стратегията на червената партия се очертава от двата неизменни в последно време фактори, които структурират нейното политическо поведение. От една страна е силното желание за завръщане на власт и реабилитиране на БСП като успешна политическа сила в рамките на новата политическа система, в която БСП на няколко пъти се проваля. От друга страна страхът, че в настоящото си политическо битие, със сегашния си идеен и политически багаж и с инструментариума, с който разполага българската политика понастоящем, БСП рискува особено, ако преждевременно се върне на власт, да се провали за пореден, струва ми се четвърти, път.

Това са двата фактора - единият е ускоряващ, динамизиращ, другият е задържащ и БСП се старае да балансира между тях и да си прави сметката кога и какво може да си позволи по пътя си към властта.

Искате да кажете, че изразената готовност на БСП да влезе в "широко взаимодействие" в името на стабилността също е част от това балансиране към властта?

Широко взаимодействие с кого? С партиите-файтони на Кръстю Петков и на още няколко като него? Това широко взаимодействие е наистина смешно. Няма сериозни политически сили извън ДПС, които да тръгнат на широко взаимодействие с БСП, поради което и БСП изпитва страх от откритото поемане на властта, макар и в коалиционна формула. За това БСП предпочита засега да се примъква към властта по стар неин обичай (по начина, по който го правеше по времето на Беров) тихомълком, използвайки позициите на вицепремиера Паскалев, на министър Калчев и зам.министър Плугчиева и позициите си на средните равнища, за да може максимално да инфилтрира свои хора във властови позиции.

Засега БСП няма достатъчната самоувереност и доверие в самата себе си, за да атакува властта пряко, тоест да пренебрегне тези задържащи фактори, които оказват възпиращо въздействие и да тръгне на пряка атака към овладяване на властта чрез предсрочни избори. Така изглеждат нещата към днешна дата - 4 септември. Ако преживеем, надявам се с успех, датата 27-28 ноември, тогава нещата биха могли да изглеждат и по друг начин.

Кое ще е камъчето, което ще преобърне коалицията НДСВ-ДПС и което ще накара Ахмед Доган директно да заиграе с БСП, а не както в момента да демонстрира лоялност към НДСВ?

Това, което интересува Доган, е количеството власт и произтичащите от тази власт облаги, които получава в настоящата властова формула и които би получил при една следваща властова формула с БСП. Това е единственото принципно съображение, което Доган има. Така че докато той не е убеден, че БСП може успешно да се справи с властта и че той в рамките на една коалиционна формула с БСП ще получи повече, отколкото получава сега, Доган ще крепи настоящото мнозинство и настоящото правителство.

Друг е въпросът доколко Доган ще се окаже достатъчният фактор за укрепване на това мнозинство и на това правителство. Защото НДСВ е подложено на нестабилност и вътре в своите собствени редици, каквито и заклинания да се правят за дисциплина, за отговорност и т.н. Не бива да забравяме, че НДСВ се състои от депутати, които бяха събирани, образно казано, от “кол и въже”, по офисите на мутренските групировки през пролетта на 2001 година. Тези хора в момента са се групирали в някакви конфигурации и актуализирането на тези конфигурации за или против мнозинството зависи много от корпоративните интереси, които стоят зад тях и им дърпат конците. Много добре знаем, че по повод приватизацията на Булгартабак част от тези корпоративни интереси излязоха публично в защита на Майкъл Чорни. Те освен защитата на Чорни, имат за интерес защитата на свои собствени интереси, които винаги са преследвали по един нелегитимен начин в рамките на българския преход. Говоря за добре известните “възрожденски” групировки, които които инвестираха мащабно в състава на днешното мнозинство.

Така че е трудно да се каже по какъв начин тези корпоративни интереси и техните послушни депутати биха реагирали в една или друга посока на развитие на политическия процес. Поради което е и непрогнозируемо докога мнозинство на НДСВ ще остане нестабилно и ненакърнено.

Тоест, Прага е спояващият момент и след него не се знае откъде ще дойде сигналът за разпад?

Прага е спояващият момент поради простата причина, че всяка една политическа сила или организиран интерес, който в настоящата ситуация си позволи да обърне колата на България по повод поканата за НАТО, фактически ще се делегитимира в радикална степен, ще бъде изхвърлен от участието в политическия живот. Така че Прага от тази гледна точка е много мощно задържащо средство. Но същевременно Прага е едно задържащо средство, което не разрешава, а само покрива и временно подтиска реалните конфликти, които текат в българския политически живот и които се обуславят от изключително напрегнатата икономическа и социална ситуация в страната.

Има ли опозицията в лицето на СДС полезен ход в този момент и как тълкувате изявлението на Надежда Михайлова, че СДС ще се бори срещу преструктурирането на парламентарното пространство?

Полезният ход на СДС е да бъде ефективна, а не обструкционистка на всяка цена опозиция. Ефективна опозиция, която може добре да различава необходимостта от категорично опониране и сътрудничество по отношение на важните приоритети на страната. В рамките на една такава ефективна опозиция СДС трябва да продължи да завоюва доверие в страната.

Първите крачки в тази насока вече бяха направени, но това е само едно добро начало. СДС все още продължава да бъде тази основна политическата сила, която е в най-голяма относителна изолация от обществото.

Що се отнася до изявлението на Надежда Михайлова, че СДС няма да позволи преструктуриране на парламентарното пространство, това е изключително важен приоритет в рамките на една ефективна опозиционна роля. След като българското гражданство е дало своето доверие на политическата сила НДСВ в нейната коалиция с ДПС, би било съвършено неправомерно политическата сила БСП, която се класира далеч зад победителя на изборите - тоест беше отхвърлена от гласоподавателите, да се опитва чрез приобщаване на части от НДСВ и чрез вътрешнопарламентарни и задкулисни пазарлъци да се връща на власт. Задкулисно, използвайки механизмите на парламентарната демокрация, както беше по времето на Беров. От тази гледна точка СДС заема една действително правилна позиция, която е в защита на принципите на парламентаризма и на отговорността в рамките на парламентарния политически процес.

Стават ли все по-реално очертаващи се предсрочни парламентарни избори?

Непрекъснато някой интерпретира възможност за предсрочни избори в текущ политически контекст. Аз също принадлежа към хората, които смятат, че това правителство и мнозинство не са в състояние да изкарат мандата си, така че следващите избори извън всяко съмнение ще бъдат предсрочни. Но още е рано да се каже кога ще се стигне до критичната точка на разпад на това мнозинство, без преконфигуриране на парламентарното пространство и неизбежно да се отиде на избори.

Аз лично мисля, че това няма да стане преди пролетта на 2003 година. Това е възможната най-ранната точка, от която нататък може да бъде пуснат цикълът на предсрочните парламентарни избори. Освен ако не се случи непредвидима голяма разтърсваща кризисна ситуация - надявам се все пак след ноември в Прага, която да ускори този процес.

Как си обяснявате това изказване на министъра на отбраната Свинаров, препотвърдено от премиера, че едва ли не има някаква алтернатива на НАТО и НДСВ има резервни изходи?

Трудно ми е да си го обясня. Може би някой да си мисли, че по този начин едва ли не България може да оказва някакъв натиск - било върху НАТО, било върху ЕС. Че един вид ако нашите приоритети по отношение на вас не се реализират, ние имаме и алтернатива. Всички знаят, че нямаме алтернатива. Всъщност имаме - тя е Беларус.

Така че вместо да правят плитки и непремислени заявления, българските политици би трябвало да се фокусират наистина върху гаранциите за 100 процентов успех в Прага. Защото наистина не бих желал дори да мисля какво би се случило, ако ние пропуснем поканата за Прага. Тогава наистина ще започне един процес на динамичен разпад не просто на настоящата политическа конфигурация, но и на българската политическа система, в който може да достигнем много далеч.