Америка е изправена пред идеологически враг, по-страшен от войнстващия ислям - антиамериканизма

Казаха ни, че битката ще бъде дълга и неприятна и това се оказа вярно. Американската война срещу тероризма влезе във втората си фаза, която се характеризира с обществено недоволство от условията и незачитенето на човешките права на затворниците в затвора Екс-Рей в Куба и с неспособността на САЩ да заловят Осама бин Ладен и молла Омар.

Освен това, ако Америка реши да нападне други държави, за които се предполага, че дават убежище на терористи, то тя сигурно ще бъде сама в начинанието си, без подкрепата на антитерористичната коалиция. Причина за това е фактът, че Америка се оказа изправена пред идеологически враг, по-опасен от войнстващия ислям -- антиамериканизма, който в момента завладява света със светкавична скорост.

Добрата новина е, че времето след падането на режима на талибаните е неблагоприятно за ислямистките фанатици.

Живи или мъртви, Бин Ладен и молла Омар са хората на миналото, които накараха други да се жертват, а самите те избягаха в планините. Освен това, ако трябва да се вярва на разпространяващите се слухове, разгромяването на терористичната мрежа в Афганистан може да е предотвратило военен преврат срещу пакистанския президент Первез Мушараф, подготвян от симпатизиращи на талибаните представители на армията и тайните служби. Мушараф, който самият не е светец, беше принуден да арестува лидери на кашмирските терористични групировки, които по-рано окуражаваше.

Светът разбра посланието от американските военни действия в Афганистан. Свещената война /джихад/ вече не изглежда толкова привлекателна идея както миналата есен. Държавите, за които се предполага, че дават убежище на терористи, изведнъж започнаха да се опитват да пазят приличие и дори арестуваха някои от "лошите". Иран призна новото афганистанско правителство. Дори най-толерантната към ислямистите държава - Великобритания, започна да вижда разликата между това да се съпротивлява срещу "ислямофобията" и да осигурява убежище на някои от най-опасните хора по света.

В Афганистан САЩ направиха това, което беше нужно и го направиха добре. Лошото обаче е, че нито един от техните успехи не спечели приятели на Вашингтон извън Афганистан. Всъщност ефективността на американската кампания може да е накарала света да намрази Америка повече от преди.

Западните наблюдатели, критикуващи американската кампания в Афганистан, са бесни, защото не се оказаха прави за нищо: американците не бяха разгромени както руснаците, въздушните удари имаха успех, Северният съюз не започна да избива жителите на Кабул, талибаните избягаха като мразени тирани, не беше сложно бойците на Ал Каида да бъдат прогонени от скривалищата им в тунелите на Тора Бора, различните афганистански фракции успяха да съставят ново правителство, което функционира учудващо добре.

Междувременно хората в арабския и мюсюлманския свят, които обвиняват Америка за собственото си усещане за политическа некадърност, се чувстват още по-некадърни.

Както винаги, антиамериканският радикализъм подклажда гнева за съдбата на палестинците и е ясно, че нищо не може да подрине така пропагандата на фанатиците, както едно политическо разрешение на ситуацията в Близкия изток.

Въпреки това, дори подобно разрешение да бъде постигнато утре, антиамериканизмът сигурно няма да замре. Той се превърна в много полезна димна завеса за прикриване на дефектите на мюсюлманските държави -- корупцията, некомпетентността, подтисничеството на собствените им граждани, застоя в икономиката, културата и науката. Омразата към Америка се е превърнала в отличителен знак, което им позволява да се бият в гърдите и да се чувстват добре. В тази омраза се съдържа и много двуличие - да мразиш най-много това, което най-силно желаеш /"мразим Америка, защото е постигнала това, което ние не сме успели"/. Ако се погледнат в огледалото, обвинителите на Америка ще видят същите пороци, за които я порицават.

В наши дни хора, които обвиняват САЩ, има както в мюсюлманския свят, така и извън него. Всеки, който е посетил Великобритания и Европа или е следил обществените дебати там през изминалите пет месеца, е бил шокиран от силните антиамерикански настроения сред по-голямата част от населението, както и сред медиите.

Западният антиамериканизъм като цяло е по-лош вариант от ислямския и е много по-персонализиран. Мюсюлманските държави не харесват силата на Америка, арогантността ѝ и успехите ѝ, а на Запад омразата е насочена към самите американци. Атаките срещу Америка карат западните граждани извън САЩ да обсъждат и да се възмущават от американския патриотизъм, от наднорменото тегло на американците, от егоизма им.

В настоящият момент на враждебност би било лесно Америка да не отговори на конструктивната критика или да започне да се държи като свръхсила, като решава и се разпорежда без да взема под внимание нуждите на света, който и без това възприема като враждебен. Отношението към затворниците в Гуантанамо е пример за подобно поведение. Повече от всякога е нужно САЩ да използват властта си и икономическата си мощ отговорно. Не е моментът те да пренебрегнат останалата част от света и да действат едностранчиво, защото така могат да загубят всичко, което са спечелили.

По БТА