Американската карта на Шеварднадзе

Ако от световните политически лидери за по-голямата част от руски елит главният дразнител е Джордж Буш и "неговата Америка", то в ОНД съмнителната палма на първенството в същата класация стабилно се държи от грузинския президент Шеварднадзе. Какво ще донесе "американският десант в ОНД", а именно появата на военни съветници на САЩ в Грузия във връзка с дейността на терористите в Панкиското дефиле на границата между Грузия и Чечения? Ще стане ли тази колизия изпитание за външнополитическия курс на президента Путин?

Руското външно министерство в лицето на Игор Иванов реагира на "десанта", като изрази в нощен телефонен разговор с американския държавен секретар Колин Пауъл безпокойството на Москва, че "прякото въвличане на американски военни в действия за борба с терористите в Грузия може още повече да усложни ситуацията в региона". В отговор получи уверенията, че "не е приемано решение за изпращане на американски бойни подразделения в Грузия", а безпокойството на руската страна "ще бъде взето под внимание".

Иванов не можеше да реагира по друг начин. Известно е, че Тбилиси отхвърли предложенията на Москва за съвместна операция срещу терористите, преминали от Чечения в Панкиското дефиле. Шеварднадзе отдавна изпитва стабилна неприязън към руските военни - още от времето на абхазката война. Същевременно не може да не се отбележи, че и Игор Иванов като че ли малко попрекали, използвайки винаги печелившата в Русия тема за "американския хегемонизъм". Появата на "съветниците" от САЩ не е била съвсем изненадваща за външното министерство: според сведения на в. Известия в рамките на постоянните междуведомствени консултации американците са информирали Москва, че ще оказват "техническа и експертна помощ" на грузинците.

От своя страна директорът на ФСС Николай Патрушев е обезпокоен от слуховете, че САЩ и Русия си поделили сферите на влияние в Грузия. Той заяви за Интерфакс, че информацията е "пусната, за да разбуни общественото мнение".

Същевременно ръководството на Абхазия - само или по нечия инициатива /ръководителят на Абхазия Владислав Ардзинба е на лечение в Москва/, реши да използва ситуацията и заяви, че ще действа за установяване на "асоциирани отношения" с Русия. Ако това стане, ще започне да се сбъдва предсказанието на висш руски служител, че скоро Грузия ще престане да съществува като държава.

Пак вчера ръководителят на комитета по международните работи при Държавната дума Дмитрий Рогозин заяви, че има сведения за намерението на грузинските ръководители "да се споразумеят с чеченските терористи" и "може би заедно с американците да изтласкат международните наемници от Панкиското дефиле". Няма обаче потвърждения, че американците може да участват в сложните, но не винаги враждебни отношения на Шеварднадзе с Гелаев.

Скоро в Грузия ще се появят около 200 американски военнослужещи. Преди няколко дни президентът Буш заяви: "Щом като научим за присъствие на членове на Ал Каида където и да било, ще помогнем на тази страна да се освободи от тях и да ги предаде на правосъдието." Какво ще правят САЩ, ако тренираните от тях грузински спецслужби все пак не успеят да се справят с терористите в дефилето? Същевременно военното присъствие на САЩ в Грузия ще бъде дразнител за част от руския елит, който винаги е реагирал болезнено на всичко западно, още повече пък американско. В този смисъл по-нататъшното укрепване на отношенията по линията Русия-НАТО и Русия-САЩ увисва. Засега колизии, подобни на грузинската, получават само конфронтационна интерпретация. Както в годините на студената война се води "игра с нулев резултат": печалба за САЩ означава загуба за Русия. И обратно. Истинските коалиции не действат така. Или провъзгласеният от Путин курс към сближаване със Запада ще бъде напълнен със съдържание, ясно и приемливо за руския елит, или този курс ще среща все по-голяма съпротива. И още не е известно къде Путин ще се сблъска с по-големи трудности: в нерешително реформираната икономика или във външната политика.

По БТА