Проблемите с управлението на водните ресурси и водоснабдяването не са от днес. В различен мащаб и интензивност с тях се сблъскваме с години. За хората от отделни села и махали това е станало начин на живот и оцеляване и е една от причините за обезлюдяването. Да припомним и проблема с водоснабдяването на София от 1994 г., когато язовир "Искър" бе престъпно източен, а първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова обсъждаше и възможността за обявяване на извънредно положение и масова евакуация на столицата, съпроводено с въвеждането на армията за опазване на обществения ред, поради мащаба на проблема.

И ако беднотията и обществените турбуленции през 90-те могат да се посочат като важна причина за не-решаването на проблема с водата тогава, то след влизането на България в ЕС и изливането на стотици милиони в сектора няма никакво оправдание за престъпното бездействие на поредица правителства.

Един проблем, който е напълно по силите на всяко нормално и ресурсно обезпечено управление, пред очите ни се превръща в криза. Защото, независимо дали днешните управляващи го признават или не, когато по техни сметки 260 000 жители на 16 града и над 280 села в България са лишени от критично важни условия за живот поради липса на вода, то това е криза от национално значение.

Днешните управляващи – Бойко Борисов и Делян Пеевски – се опитват да избягат от
отговорността за кризата като отново я прехвърлят на колективната безотговорност – на Народното събрание, на бордове, съвети и комитети. Опитват се да замажат причините, които доведоха хората от областни центрове пред водоноските, като насочат вниманието към, видите ли, "практически бързи стъпки за решаването на проблемите на хората".

Стигна се дотам, Делян Пеевски, международно признат за участник в мащабна корупция и комуто приписват отговорността, чрез неговия министър на икономиката в правителството на Борисов за изчезването – или направо кражбата – на над 500 милиона лева по програмата именно за язовирите, да става първи глашатай на мерки против водната криза!

Незабавни мерки за решаването на водната криза наистина са нужни. Но трябва да бъде съвършено ясно, че ако не се решат системните проблеми, които доведоха до кризата, нищо съществено няма да се подобри и нищо няма да бъде решено. Най-много отново да се заговори за кражби и нарушения като при строителството на водната тръба към Перник при кризата от 2019 г., пак при Бойко Борисов, пак под сянката на Пеевски…

На първо място трябва държавните институции, които ние, гражданите, сме избрали и назначили именно за да ни гарантират нормален начин на живот, включително вода, да си свършат работата. Какъв борд, какви комитети, когато има Министерски съвет и съществуващи органи за предотвратяване на кризи и тяхното решаване. Вместо да играе по свирката на Борисов и Пеевски, премиерът Желязков трява да опресни познанията си за действащите закони и да ги прилага, според своите пълномощия и опит.

Така например, според Закона за националната сигурност (ЗУФСЗНС), "криза" се определя като "събитие, което нарушава състоянието на национална сигурност в резултат на целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации." Националната водна криза напълно попада под това определение. Премиерът е на върха на отговорностите при решаването на тази криза и той трябва пълноценно да влезе в своята роля. Това, което виждаме, е далеч от необходимото и възможното.

Държавният орган, който трябва да информира за рискове и кризи за националната
сигурност, е ДАНС. За кой ли път трябва да констатираме, че хората, които трябва да се грижат за националната ни сигурност, правят всичко друго, но не и това, за което им
плащаме. И надплащаме със 75-процентно увеличение на заплатите.

Как така ДАНС не предвиди задаващата се криза

Какво четем в отчетния Доклад на ДАНС за 2025 г.? Че сред другите "успехи" на тази мегаагенция било "проверката на 1467 сделки, или 5.84 сделки на ден" и други прелюбопитни дребнотемия.

Наистина, това, че ДАНС освен с контрол над сделки се занимава и с броенето на добитъка в Благоевградско, и с дървесината в Омуртаг, основната вина е на техния
работодател и на законодателя, който неизвестно защо е прехвърлил много от функциите на МВР в контраразузнаването…

Но как така ДАНС не предвиди задаващата си криза за сигурността на над 260 000 граждани, предвестниците на която са обаждаха постепенно и се виждаха с просто око? Много просто. Гражданите на Плевен и на другите обезводнени градове и села трябва да знаят, че за ДАНС такава криза не съществува и че това е просто едно незабележимо тире в доклада, което говори за "дефицитите при управлението на водните ресурси, свързани с незадоволителното състояние на отделни язовири, преносната и хидромелиоративната инфраструктура".

Гражданите трябва да знаят също, че в областта на водите през 2024 г. ДАНС е констатирала и педантично е отчела в Доклада си следното: "проявена безстопанственост по отношение на язовир, явяващ се стратегически обект от значение за националната сигурност; незаконно строителство в коритото на река; замърсяване на почви и повърхностни води от дейността на млекопреработвателно предприятие; съхранение на опасни отпадъци от дружество с отнет лиценз; неправомерно изграждане на площадка за преработка и съхранение на строителни материали на територията на частни земеделски земи; нерегламентиран добив на инертни материали от коритото на река под прикритието на дейности за почистване от наноси"…

Гражданите с основание биха попитали премиера Желязков дали сега, на фона на
националната водна криза, е прочел докладите на подчинените му органи, внесени в
неговия мандат, дали е бил надлежно информиран за предстоящата ескалация на
проблема? Ако е знаел, какви са политическите изводи? Ако не е знаел, как да се обясни
фокусираното му усилие за назначаване на титуляр на ДАНС, вместо да се търсят
структурни и кадрови промени и реформи в тази неефективна агенция?

Кой открадна 500-те млн. лева за язовирите
 

Но гражданите на Плевен и още 15 града и над 280 села са в правото си да знаят кой
открадна над 500 милиона лева целеви "язовирни" средства при премиер Бойко Борисов и дали някъде там не се губи нещо и за проекта "Черни Осъм". Която кражба е била на вниманието на компетентните органи. Гражданите имат правото да знаят дали инцидентите около вкопаването във вододайната зона на Плевен на газовата тръба на Борисов, известна още като "Руски поток", не са една от важните причини за безводието там.

Гражданите имат право да питат защо Бойко Борисов лягаше и ставаше с графика за прокарването на руския поток, за който България бе преорана надлъж и нашир за броени месеци и за който лично докладваше на Путин, но не направи нищо за решаването на задаващата се национална водна криза.

Гражданите имат право да питат: а къде бяха назначените и плащани от тях многохилядни агенции, министерства, и на върха – Министерски съвет, чиято работа е именно справянето с тези проблеми?

А  къде  е прокуратурата

Българските граждани не могат също така да не попитат: а къде е прокуратурата при констатирането и прекратяването на очевидните масови нарушения на законите и нормативната уредба, които ни докараха да тази национална водна криза. Този въпрос наистина е риторичен.

Защото вместо решение, съвременната прокуратура е част, важна и неразделна част от проблема. Може ли, (възможно противозаконно) изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов да даде поне един пример за това, какво е направено за предотвратяването на поредицата от събития, довели до националната водна криза?

Да е чувал нещо за многобройните сигнали, подавани в частност и от сдружение "БОЕЦ" около закононарушенията при прокарването на т.нар. Руски поток? Да е чувал нещо за инцидентите при вкопаване на газовата тръба под р. Вит? Да е чувал случайно защо подчинената му прокуратура е прекратила делото за кражбата на 500-те "язовирни" милиона и дали смята да направи нещо по въпроса?

Не на последно място, да е чувал нещо за конспиративния имот, управляван неизвестно как и защо от посолството на Русия в границите на забранената вододайна зона на язовир "Искър" и дали смята да предотврати потенциална криза и там, имайки предвид доказания и на територията на България афинитет на руските специални служби към бойните отровни вещества…?

Стотиците хиляди граждани без вода имат право да попитат и президента, чувал ли е той за този проблем и дали го счита за проблем на националната сигурност? Дали е бил
информиран той от компетентните служби за тази надигаща се национална криза и дали
самият той е изисквал такава информация? Като ръководител на Консултативния съвет за национална сигурност, и въпреки демонстративната си неприязън към този висш държавен орган, не счита ли Президентът свое задължение да даде някакъв свой принос в решаването на тази национална криза? Защото за наркотиците и подрастващите свика КСНС, за еврото разбрахме… Или просто Президентът е решил да остави назидателно този горещ картоф на управляващите, но за сметка на потърпевшите.

Гражданите на България, без значение дали имат или нямат вода и чиито пари солидарно
пълнят държавната хазна с основание биха попитали също така: а дали планираната нова
Спортна зала на Плевен наистина е по-важна от водата? Защото сметката е обща. Когато говорим за солидарност, вероятно плевенчани, които сами си избират кмет и представители в общината също са стигнали до този въпрос.

Ако горните въпроси останат без отговор, можем да бъдем сигурни, че никакви поуки не са извлечени и че нищо няма да се промени към добро.

Днешната национална водна криза се наслагва върху кризата с правосъдието и бухалките
на властта, върху генерираните страхове около еврото и последиците от руската агресия в Украйна, върху общата криза на доверието на гражданите в органите на собствената им държава. Тя заварва нашето общество на своеобразен кръстопът. По единия път ни тласкат Борисов и Пеевски, които рушат държавността, като я подчиняват на личните си интереси.

По този път, сред многото други неволи ни чакат още по-сериозни кризи, и водни и всякакви. Ние трябва да се преборим за другия път на развитие. Пътят, по който редът и законът ще важат за всички, по който държавните институции ще вършат работата, за която сме ги назначили, включително, но не единствено- да можем ние, децата и внуците ни да не мислят за физическото си оцеляване и капката вода.