Опозиция и власт

Антикремълските мечтатели

Снимка: БГНЕС

Честно казано, не разбирам надеждите на Андрей Пионтковски (руски политолог, журналист и член на Координационния съвет на руската опозиция - бел. ред.) и неговите съмишленици за "масово гражданско неподчинение” и "разцепване на елита”, които скоро ще доведат до краха на действащия режим.

Откъде ще дойде това масово гражданско неподчинение, когато дори самото протестно движение демонстрира абсолютна атомизация? Не е имало и няма никакви масови демонстрации с искане за отмяна на разширяването на пълномощията на Федералната служба за сигурност ( ФСБ ) и засилването на политическото разследване в страната. Няма масово движение, насочено против съдбоносните репресивни закони от последните месеци - за държавната измяна и шпионажа, а също така и за "чуждестранните агенти”.

Ето, че вече половин година млади хора са в ареста, след като бяха арестувани по така нареченото дело за бунтовете на Блатния площад (Болотная площадь) на 6 май, и няма никакви масови демонстрации пред вратите на затвора с искане за тяхното незабавно освобождаване.

На 30 октомври, в деня за почит на жертвите на политически репресии, в Москва се откри конгресът на неправителствените организации (НПО), представени от почти всички региони на страната, и нямаше никаква проява на солидарност с "разбойническите" НПО, на които се готви ролята на "чуждите агенти".

На 12 ноември в Кремъл протече заседание на новия състав на президентския Съвет по правата на човека, и в същия ден президентът Путин подписа чудовищен закон, свързан с държавната измяна, шпионажа и разгласяването на държавна тайна. И отново нямаше никакъв организиран протест, дори от страна на съвета.

И ето това е истинската, а не измислената руска действителност. Тя отново и отново потвърждава този неоспорим факт, че за изминалите десетилетия "съветската парадигма” в масовото съзнание не само че не е разрушена, но не може да бъде и изместена. Руският народ е бил и си остава народ на държавата, напълно зависим от властта. Освен това днес в резултат на агресивната пропаганда към антизапад и великодържавност, тази "съветска парадигма” е придобила завършен вид на руски великодържавен шовинизъм, който с пълно право може вече да наречем руски фундаментализъм.

Ето и неговите основни черти: 1) представата, че руският народ е носител на специален "културен код”, особена нравственост и особено чувство за справедливост, 2) отричане на бездуховния Запад като модел за обществено развитие, 3) представата за Русия като империя и велика държава и 4) увереността в нейната особена историческа мисия.

Руският фундаментализъм обединява и властта, и елита, и народа, и опозицията. Сигурна съм, че това мнение споделя и голяма част от така наречената напредничава част от обществото. Показателно е, че несистемната опозиция изобщо не поставя под съмнение принципните основи на вътрешната и външна политика на президента Путин – милитаризацията на страната и провокативната антизападна политика.

По такъв начин руският фундаментализъм днес вече не е натрапен, а съзнателен избор на народа, който е попътувал по света, и в сравнение със съветските времена има неограничен достъп към свободна информация. Експлоатацията на парадигмата на руския фундаментализъм е мощно оръжие в ръцете на руската власт, защото като го използва, тя пречупва младото поколение и по този начин поставя непреодолими препятствия по пътя към нормалното бъдещо развитие на страната.

И тук ѝ помагат днешните властелини на мисълта. Като пример може да се приведат разсъжденията на неформалния лидер на "напредничавите” Дмитрий Биков (журналисти и писател, деец на руската опозиция с националистически възгледи), който е убеден, че на Запад "няма изход, там е задънена улица, всичко зависи от нас, ние трябва отново да покажем на света пътя... Русия трябва да стане велика...Русия наистина ще посочи светлината на света, както и през 1917 г. и до 1937 г. цялата западна интелигенция така я е възприемала...”.

Също така не разбирам, на какво основание непрекъснато се правят изказвания, че действащата в момента власт няма и не може да има свое виждане за съвременния свят и мястото на Русия в него. Неотдавна Збигнев Бжезински, един от най–известните политически анализатори в Америка, нарече създаването на Евразийския съюз "пресилено позьорство”, като заяви, че към него "никой освен самата Русия не иска да се присъедини” и че цялата тази политика на Кремъл "всъщност означава бягство от реалните проблеми”.

Същевременно Кремъл отдавна и сериозно влага усилия в разработката на своето бъдеще. И това бъдеще той съвсем не вижда на пътя на либерализма. Противниците на властта, които говорят за скорошното "разпадане на елита” и фокусират вниманието си върху доклада на Дмитриев – Белановски (руски социолози и политически изследователи - бел. ред.), би трябвало да вземат под внимание и редовните изказвания на духовния наставник на кремълската администрация Евгений Примаков (съветски и руски държавник и политик, биш руски външен министър и министър-председател - бел. ред.) в Клуб "Меркурий”.

Този клуб съществува вече 10 години. Доколкото е известно, в него членуват политици, министри, представители на администрацията на президента, губернатори, депутати, сенатори, учени, руски и чуждестранни предприемачи, общо броят им е 150 души. Те се събират няколко пъти годишно и във формата на дискусия споделят идеите си, отстояват позициите си по основните проблеми в развитието на бизнеса и страната като цяло.

В началото на тази година Примаков се представи с доклад, в който, на първо място, нарече Путин "оптимална фигура” за поста президент на Русия. На второ място формулира поставените задачи за близкото бъдеще. Сред тях фигурираха мащабна антикорупционна проверка, борба "със срастването на държавните служители, в това число и хората на високите позиции, с бизнеса", "корективи в неподдържаната от всички реформа в армията”.

Примаков изрази и своето отношение към протестното движение, като даде импулс за приемането на репресивни закони. Той смята, че неговите организатори се стремят "да привлекат под антидържавните знамена тези, които с право или не са недоволни от съществуващите порядки на определени места или в Русия като цяло. Без да се замисля за интересите на Русия, групата организатори от кампанията против Путин е погълната от събирането на сигнали, подавани зад граница”.

И с невъоръжено око е ясно, че сега именно този принцип се следва и в живота. И се нарича "пречистване”, както Сталин е казвал. Примаков използва точно терминология от 30-те години.

Задължително за дадения момент е трезвият поглед върху руската действителност. Трезвият анализ на действията на Кремъл. За опонентите на руския режим, които предвещават неговия скорошен крах, е дошло време да признаят, че в лицето на сегашната власт срещат умен, силен и безпощаден противник. Този режим, който е избрал сталинския модел на развитие за страната, се надява, че този път ще успее да се справи без "крайности”.

Очевидно режимът си е извадил поуки от историческото минало. Той добре е изучил Запада и се е въоръжил с неговите политически технологии. За своите цели той може да използва не само западните технически специалисти, но и западните интелектуалци. Той виртуозно е овладял изкуството на "борбата на мненията”, като всеки път запазва първенството си в очите на мнозинството от населението.

И най-накрая, той се е научил да канализира недоволството на поданиците си чрез опозиционните медии в интернет.

Статиите за скорошния крах на режима са също донякъде наркотик за недоволните от режима граждани.

Превод Боряна Петрова

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?