Антоан - името на клиентелата

Още през 1995 г. основните общински дружества са били превърнати в ключови инструменти за упражняване на столичната власт. И изцяло са подчинили приходите в общинския бюджет на котерии от обвързани и зависими лица.

Най-диаболично звучи легендата, свързана с мощта и влиянието на прословутата общинска фирма "Софийски имоти" ЕАД. От нея се раждат уникални практики за опериране с общинска собственост, непознати за други региони в страната. Това е доказателство, че тя е плод на нечие авторство. Познавачи го определят като проява на зла гениалност.

Не е ясно дали Антоан Николов може да си я припише лично. Все пак през октомври 1995 той е едва 28-годишен и има трудов стаж единствено като общински съветник първи мандат през най-бурните и земетръсни години на прехода. Партийният катапулт действа чрез БСДП на Дертлиев. Но при първото люспене надушва верния ход и остава в СДС. Оттогава се слави като находчив изчислител на позиции.

Но не се е похвалил с идеята за "Софийски имоти".

А тя е остроумна. Но развращаващата ѝ енергия завладява всеки, въвлечен в схемата по силата на служебна, лична или партийна преданост.

"Софийски имоти" се проектира като гаранционен фонд за кредитиране на различни общински начинания. Целта му е прокламирана така: общинската собственост ще бъде вкарана в търговски оборот, за да носи печалби. Създава се един вид "имотен пул", с презумпцията за гъвкавост и оперативност.

Прокламациите са си прокламации. Но проблемът е как да се види цаката на прозрачността, на тръжните и конкурсни процедури. Те са по-тромави. Но пък според Закона за общинската собственост предполагат включването на голям брой предприемчиви граждани в изграждането на т.нар. "средна класа". Колкото по-широк и справедливо организиран е фундаментът ѝ, толкова по-здрави са културните и манталитетни устои на консервативното дясно.

Вместо това периметърът на участниците в играта се стеснява изкуствено и безскрупулно.

С безшумно движение се подменя законодателната база за разпореждане с общинската собственост. Използва се възможността да се оперира не със Закона за общинската собственост, а с Търговския закон.

Първият изисква и налага търгове и конкурси при продажба, право на строеж или право на ползване върху недвижим имот. Вторият - обратно, насърчава директните продажби, предварителния избор на купувач и правото на съдружие с трети лица.

Така започва засмукването на най-апетитната софийска недвижимост, шеметното преобразуване на държавната в публична собственост, вкарването ѝ в съвместни дружества, препродажбата ѝ когато трябва на когото трябва. Налага се принципът на глутницата.

При това уставът на акционерното дружество "Софийски имоти" се е презастраховал за следното: ако участието му в дружество, създадено за съвместна дейност, спадне под 25%, Съветът на директорите може да реши да се разпорежда с апортираните си имоти по свое усмотрение. Значи, може да ги продава, заменя и пр. В зависимост от това с какъв потенциал и връзки разполага някой насрещен играч.

Впрочем, номерът със замените се оказва страхотна разменна монета. Твърди се, че маса вип-персони са се възползвали от нея, при това не със задължителната помощ на "Софийски имоти", а просто с навременно решение на общинарите, водени от Антоан Николов. Един от най-нашумелите случаи е трампата на 21 дка в Борисовата градина срещу 14 панелни апартамента, притежание на синята депутатка Юлия Берберян. Тя ги закупува на обща сума 9720 щ. д., но Общинският съвет ги оценява на 292 000 щ. д.

Ето колко важно е как и кой ще остойностява собствеността. А относно съдружията, интересно е кои съдии се наемат да правят фирмените регистрации след някои решения на борда. Несменяемият му шеф и до ден днешен е Тошко Добрев, но през него на ротационен принцип са минали хора на кмета Софиянски и на Евгений Бакърджиев, наследен от верния Антоан.

Това е мястото, където се поддържа най-фин баланс между интереси и групировки. Но като цяло управителното тяло на фирмата се оказва доминирано от шефа на Общинския парламент.

Въпреки това, всяко произволно наклоняване на везната в една или друга посока предизвиква конфликт между лагерите.

В края на миналата година за първи път между Софиянски и Антоан зрелищно избухна волтова дъга. Кметът поискал от "Софийски имоти" да гарантира топлоенергиен проект за общинския сграден фонд на стойност 2,2 млн. долара. Съперникът в бъдещите избори отказал.

В основата на сблъсъка стоял и неразрешен спор за подялбата на външната реклама, овладяна по равно от рекламните агенции "Имидж" на Диляна Грозданова и "Прима", чийто шеф е Стефан Фурнаджиев.

Допреди дни младежът се числеше сред Антоановите клонинги в младежкото СДС като негов зам.-председател. Лично той прочете декларацията на самообявилите се "таралежи", гневни от преориентацията на Надежда Михайлова в ущърб на задкулисното ѝ партньорство с първия общинар.

В резултат на суматохата другото негово произведение, Мирослав Боршош, подаде оставка и прескочи в спешно свиканата коалиция с Любен Дилов-син за кандидат-кмет.

Стефан Фурнаджиев обаче остана да мъти водите и лидерството на Евдокия Манева в софийския СДС. Но за да укрепи статута си на отхранен послушник, бори се за всеки цент от тлъстите приходи на уличните билбордове, представлява Антоан в борда на "Компанията за луксозни хотели" и в още една-две фирми.

И доказа, че битката за паритет може да избие в неприлични сцени, които разобличават иначе благовидни схеми. Така както по този скрит повод в "Софийски имоти" лъсна взаимното изнудване между кмета Софиянски и съперника му. Тогава двамата взаимно се заплашиха с искане на проверки. Единият за скандалното столично сдружение, другият за кирливите ризи в Общинска банка. На малцина е известно, че тъкмо в банката се връзват възлите на всички приватизационни и концесионерски интриги във фирмите за чистота, хранителни стоки, погребални услуги. С две думи, на общинските дейности, от които навсякъде по света се интересува мафията. В Общинска банка се затваря омагьосаният съакционерски кръг на подобни формирования, доещи или вкарващи в оборот общинските блага.

Най-завършената схема между другите е тази на "Софийски имоти". Изглежда законна, но произвежда корупция. Защото за активирането ѝ се изисква наличието на политически и икономически лобита.

При това условие още със самото му раждане в търговското дружество са апортирани 460 ценни софийски недвижимости. Оттогава досега цифрата е приблизително същата. Поддържа се от поредното прилапване на остатъчни добри места. Капиталът обаче официално е 23,5 млн. лв., очевидно много под пазарната стойност на притежанията.

С годините стотици имоти преминават през все по-изпипвания кръгооборот от редуващи се намаления и увеличения на фирмения капитал. Пулсациите са в зависимост от продажбите, замените, преобразуването на собствености и придобиването на нови. Следват решения за разпореждане с тях, често в съдружие с трети лица, подбрани по неизвестни критерии.

Механизмът изглежда енигматичен, но не и неразбран. Би трябвало да няма прокурорско сърце, което да не трепне пред операциите, предшествали построяването на бензиностанцията на "Екопетролеум" на бул."България". Теренът е публична собственост. Вкаран е във фирмата, но без собствеността да бъде преобразувана в частна. След това се прави частично изменение на регулацията заради бензиностанция, след това се продава на "Екопетролеум". Гражданите викат, Антоан чува доволни гласове...

"Имотната" схема лъсва ярко с едно решение от февруари тази година. Шефът на Комисията по стопанска политика Красимир Арсов, остатък от Бакърджиевата кохорта, предлага Общинският съвет да одобри участието на "Софийски имоти" в три дъщерни акционерни дружества, във всяко от които то участва освен с по 50 000 лв., но и с дялови участия не по-малки от 34% от общия брой акции.

Ако капиталът се увеличи, общинската фирма да продължи участието си с апортни вноски от куп атрактивни имоти, разположени главно около бул. "Тодор Александров", бъдещото софийско Сити. Тук започват съмненията. Кои са бъдещите съдружници в тези проекти? Защо Красимир Арсов отказва да ги съобщи на журналисти? И какво ще стане, ако се окаже, че в резултат на разни операции, капиталът на "Софийски имоти" спадне под 25%? Нали самият му устав разрешаваше разпореждането с имуществата в подобни случаи да се прави на тъмно и както сабята на интереса покаже?

… Впрочем, според доклада на Сметната палата за 2002 в София намаляват приходите от продажби и приватизация. Но - забележете - не се увеличават приходите от дивиденти. Това е резултатът от механизми, които се самоизчерпват, защото са мъртвородени.

*Публикуваме с малки съкращения третата част от статията на Люба Кулезич във в. Седем.

Споделяне

Още от България