АП удължи срока за БТК, неизвестните пред купувачите остават

Агенцията за приватизация днес удължи от 10 на 24 септември срокът за подаване на окончателни оферти за приватизацията на БТК.

Още миналата седмица от агенцията предупредиха, че е възможно срокът да бъде удължен, защото тримата кандидати - консорциум между "Тюрк телеком" и "Коч холдинг", "Вива венчърс" и AIG - CET Capital Management, са затруднени да подготвят офертите си до 10 септември.

Ден по-късно вицепремиерът Николай Василев, който е и ръководител на работната група по сделката, обаче отрече възможността за поставяне на нов срок за окончателни оферти. Но днес това се случи. Източници на mediapool.bg твърдят, че вицепремиерът променил позицията си след разговори с тримата кандидати, които били категорични, че времето за подготовка няма да им стигне и е възможно никой от тях да не подаде оферта.

Бързането на правителството може да се възприеме като желание да получи парите от сделката преди края на годината, за да може да достигне обещаваните 1 млрд. евро инвестиции за 2002 г. За първите 6 месеца на годината те са едва 230 млн.щ.долара. Но при постъпване на сумите за ДЗИ - 20,5 млн. евро, Биохим - 82,5 млн. евро, Булгартабак - 148,5 млн. евро плюс евентуални около 300 млн. евро от сделката за БТК, то прогнозата може и да бъде изпълнена.

Иначе кабинетът няма нужда от тези приходи, защото изпълнението на бюджета върви добре - главно заради намалелите разходи за лихвите по външния дълг, и фискалният резерв нараства.

Основното притеснение на кандидатите за БТК е новият закон за далекосъобщенията, който бе приет от правителството едва на 22 август, а разглеждането му в парламента още не е започнало. Това е и основната причина те да искат по-дълъг срок, за да подготвят крайните си оферти в зависимост от новите условия в телекомуникационния сектор, зададени от проектозакона. От него зависи развитието на пазара и ролята на БТК през следващите няколко години, като в същото време в момента няма никаква гаранция, че в парламента текстовете няма да претърпят съществени промени.

Не трябва да се пропуска и фактът, че не съществуват дори и проекти на поднормативни актове, в които обикновено се решават доста важни практически проблеми.

Новият Закон за далекосъобщенията определя сроковете за либерализация на телекомуникационния пазар и урежда предоставянето на фиксирана гласова услуга, на линии под наем и осъществяването на презграничен пренос на глас в условията на пълна либерализация.

На 1 юли 2003 г. БТК трябва да публикува типовото споразумение за взаимно свързване по разходноориентирани цени.

Този документ би дал възможност да се гарантира достъп на клиентите на БТК до мрежите на други лицензирани оператори. Сега клиентите на компаниите, предлагащи разговори през Интернет, трябва първо да наберат номер на БТК , а след това и код.

След наличието на типово споразумение цената на тези разговори ще спадне, защото няма да се плаща разговора до телефон на монополиста.

Друг срок, който засяга купувачите на БТК, е 31 декември 2003 г., когато операторът със значително въздействие върху пазара - засега това е само БТК, трябва да въведе разходоориентираност и разделно счетоводство за всички услуги.

Този въпрос е много важен за либерализацията на пазара, защото съществуват множество услуги, които в момента се предлагат от БТК. Сред тях са международни наети линии и междуградски пренос. Цените на тези услуги са основата за предлаганите от други оператори международни и междуселищни разговори и достъп до Интернет.

Сегашната ситуация позволява на компанията-монополист да субсидира цените на едни услуги за сметка на други. Причината за отлагането на разходоориентираните цени е, че БТК няма въведена система за разделно счетоводство.

Липсата на ясна законодателна база със сигурност ще накара купувачите или да се застраховат с по-ниски цени, или да поискат чрез договора за продажба държавата да поеме гаранции за определени законодателни мерки.

Една от причините за неуспешния опит за продажба на БТК от миналото правителство бе, че кандидат-купувачът - консорциумът "Кей Пи Ен" - ОТЕ поиска твърд ангажимент за приемането на определени законови текстове от парламента и парични гаранции за неизпълнението на всяко едно подобно обещание.