Арестуването на Милошевич- начало на нова драма с несигурен изход

Извън обвиненията в корупция и злоупотреби, Милошевич е реално

виновен за разпадането на Югославия и за най-малко четири войни,

в които загинаха стотици хиляди души. Това са документирани факти, а не журналистически предположения. Ето каква е хронологията:

През 1989, когато многопартийната система официално се въвежда в Социалистическа федеративна република Югославия, Слободан Милошевич, ръководител на Социалистическата партия, става президент на Сърбия. Едно от първите му действия е да отнеме автономията на Косово.

На 25 юни 1991 Словения и Хърватско обявяват независимост. Милошевич изпраща федералната армия в Словения, а подкрепяните от него сърби в Хърватско се опитват да създадат своя собствена мини-държава. Резултатът е кървав конфликт в продължение на няколко месеца.

На 29 февруари 1992 босненските хървати и мюсюлмани гласуват в референдум, бойкотиран от босненските сърби, в който мнозинството иска независимост. На 5 април сръбската войска обсажда Сараево и започва най-масираното етническо прочистване в Европа през последните петдесет години.

1993: Войната в Босна е в пълна сила. Жертвите са над 200 000. Белград официално отказва да признае, че участва в кампанията.

На 21 февруари 1995, след маратонски преговори се подписва мирното споразумение в Дейтън, щата Охайo. Подписващият от име на босненските сърби е Слободан Милошевич.

На 15 юли 1997 Милошевич, чиито мандат като президент на Сърбия изтича, става федерален президент на Югославия.

През февруари 1998 той заповядва офанзивата на югославската армия в косово. Стотици хиляди етнически албанци са прогонени от домовете си.

След провала на продължилите месеци преговори и пазарлъци, на 24 март 1999, НАТО започва въоръжена операция срещу Сърбия.

На 6 юли миналата година Милошевич прокарва промени в констутицяата, които да му позволят да запази президентския пост.

Под натиска на опозицията и масовите протести, Милошевич свиква избори на 24 септември, които губи.

На 31 март 2001 /в събота/ Милошевич заплашва, че ще се самоубие.

В неделя сутринта той е арестуван.

Днес бившият президент е в Централния белградски затвор.

Но докато мнозинството сърби искат да видят бившия си президент зад решетките, което ще бъде и добрата първа стъпка към европейския финал, в Сърбия арестуването на Милошевич е всъщност

началото на нова драма с несигурен изход

От една страна е министър-председателят Зоран Джинджич, който е про-европейски настроен, и който разбира, че международната общонст е сериозна в исканията си Милошевич да бъде изправен пред международния военен трибунал в Хага, който бе конституиран по подобие на Нюрнбергския трибунал след Втората световна война.

От другата страна е по-консервативният и колеблив президент Воислав Кошуница, който смята, че Милошевич трябва да бъде съден от сръбски съд и то по обвинения несравнимо по-незначителни от реалните му престъпления.

По средата е

армията, върху която новата сръбска власт все още няма пълен контрол

Сигналите в този момент са, че обстановката е изключително нажежена и опасна. Ако Милошевич наистина смята, че е действал в името на сръбския народ, той не би трябвало да се страхува от трибунала в Хага, защото неговата цел е да разследва и наказва престъпления против човечеството, а не да виктимизира една нация. Изглежда, обаче, малко вероятно той да се съгласи на това, тъй като една част от сръбското население продължава да го подкрепя.

Важното в случая е, че той бе арестуван. Дори ако планираният процес срещу него се състои в Белград - и то по обвиненията в корупция -- на неговите привърженици ще бъде дадена възможност да разберат, че човекът, в когото се вярвали, и чиито заповеди са изпълнявали, ги е лъгал. Това впоследствие ще направи изпращането му под въоръжен ескорт в Хага много по-популярно и по-лесно.