Арх. Бакалова: "Къщата с ягодите" ще загуби завинаги автентичността си, ако се разруши и изгради отново

"Къщата с ягодите" на столичната улица "Сан Стефано" от години тъне в разруха. През последната седмица съдбата ѝ е една от горещите теми в столицата, след като стана ясно, че един от вариантите за запазването ѝ е демонтаж до основи и изграждане отново. Собственикът ѝ Валентин Златев обяви, че дори и при такава процедура гарантира, че ще запази автентичния вид на къщата и тя няма да се превръща в офис център или мол. Mediapool продължава дискусията по темата като представя експертното мнение на арх. Петкана Бакалова. Тя смята, че, ако се стигне до демонтаж до основи, завинаги ще бъде загубен автентичния вид на къщата.

Арх. Бакалова, през 2018 г. вие заедно с ваши колеги от Франция по покана на собственика, г-н Валентин Златев, направихте независим оглед на "Къщата с ягодите" на столичната улица "Сан Стефано". Съгласна ли сте с взетото решение през лятото на 2015 г. от назначената комисия, че единственият способ за възстановяване на къщата е демонтаж до основи и изграждане отново?

През 2018г. от екипа на г-н Златев се обърнаха към Камара на архитектите в България, за становище във връзка с проекта за реконструкция на Къщата с ягодите. Към онзи момент камарата имаше партньорски отношения Ecole de Chaillot, Париж, която е най-старата реставрационна школа в света (1887). Ето защо, предвид значимостта на обекта, предложихме да направим оглед и оценка на състоянието на къщата съвместно с френските колеги, преподаватели в школата. При огледа бяхме придружени от представители на проектантския колектив, които детайлно ни запознаха на място с всички проблеми. Нямам спомен да са ни представени конструктивни експертизи, а те са изключително важни, за да се направи преценка за състоянието на къщата.

Това, което ми направи впечатление от изявлението на собственика Валентин Златев е, че в експертизата от 2015 г. не се предлага разрушаване на обекта, а се предписват намеси за укрепване на сградата. По принцип при проекти за реконструкция на сгради, които са недвижимо културно наследство, се допускат отклонения от съвременните изисквания за осигуряване на сеизмичната устойчивост (чл. 6 ал. 4 от Наредба за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, 2012 г.). Това е разумно, защото ако се провери сеизмичната устойчивост на катедралата "Александър Невски", на Боянската църква или на Царския дворец в София, е възможно да се установи, че те не отговарят на съвременните норми. Означава ли това, че трябва да ги разрушим и преизградим отново?

Когато говорим за "Къщата с ягодите", случаят е съвсем друг. От изявлението на собственика разбираме, че конструктивната експертиза от 2015г . предписва намеси, които осигуряват сеизмична устойчивост на сградата съгласно действащите норми за земетръс, които са с много по-високи изисквания в сравнение с предишни разпоредби. Да не забравяме все пак, че къщата е преживяла двете най-сериозни земетресения последните 100 г. с магнитуд 7 и по-висока степен по скалата на Рихтер - Чирпанското земетресение  (1928г.) и Вранчанското земетресение (1977г.)

В този смисъл аргументът, че "Къщата с ягодите" не изпълнява изискването "сеизмичната устойчивост" и затова е взето решение за събаряне и изграждане отново, не е убедително. Заключенията на експертната комисията (по чл.73 от Закона за културното наследство) са, че къщата не може да бъде спасена и следва да бъде разрушена и преизградена, не само не са убедителни, те са направени без да се отчетат предписанията на конструктивната експертизата от 2015 г., противоречат на добрите реставрационни практики и показват недостиг на професионална компетентност.

В този смисъл адмирирам решението на главния архитект на София да изиска предоставяне на нова проектна разработка за къщата, с която да се запазят част от фасадите на сградата, като останалите се касетират опаковат и преместят, за да се изпълнят укрепителни работи до кота нула и да се върнат обратно на мястото им. Това е коренно различно от събаряне (демонтаж) и преизграждане наново на къщата.

Адмирирам също така фактът, че кметът на Столична община не е издала заповед за събарянето на къщата, въпреки заключенията на комисиите по Закона за културното наследство и съгласувания от Министерство на културата проект за преизграждане. Съгласно закона общините също са отговорни за опазване на културното наследство на териториите им и е радващо, че към момента Столична община изпълнява тази си функция подобавщо.

Какво обаче показа вашия оглед на място, вътре в сградата?

Трябва да отбележа, че френските колеги, въпреки деликатните си и сдържани реакции при огледа, бяха силно изненадани, че изобщо се коментира демонтаж на сградата. Те естествено препоръчаха да се направи конструктивно обследване, на база на което да могат дадат окончателна оценка, но въз основа на дългогодишния си опит бяха категорични, че къщата може да бъде запазена с реставрация, без да се разрушава и преизгражда. Огледът беше преди 2 години. За това време сградата вероятно е претърпяла някакви незначителни промени, но реално към онзи момент тя беше в състояние да бъде съхранена с възможностите на съвременната реставрация.

Би било интересно да видим одобрения проект. Ангажирам се да го поискам по реда на Закона за достъп до обществена информация от Министерство на културата, за да установим дали е направено точно заснемане на изключително ценните елементи от екстериора и интериора. Би трябвало да има 3D заснемане или поне шаблони и детайли на цялата външна пластична украса, както и 3D сканиране, чертежи и детайли на парапети, камина и други ценни артефакти от интериора.

Горчивата истина е, че последните десетилетия загубихме знание за много от старите технологии и занаяти. Изобщо не мога да си представя кой и как може да възстанови ценната интериорна украса на къщата, ако се изпълни сценария демонтаж и ново изграждане.

Като цяло методът за опазване на недвижимо културно наследство чрез демонтаж и възстановяване по автентични данни е приложим в много крайни случаи, при форсмажорни обстоятелства като тежки земетресения или война. Този метод е използван след Втората световна война за възстановяване на част от бомбардираните европейски градове и е абсолютно недопустим при случаи като този на "Къщата с ягодите", поне съгласно последните европейските конвенции за опазване на архитектурното наследство, ратифицирани от България.

Видео: БГНЕС

Ако правилно разбирам, в XXI век, в София се предлага възстановяване на къща, по метод прилаган в Европа масово след Втората световна война?

Да, този метод принципно е допустим, описан е и в българския Закон за културното наследство, но наистина в Европа се ползва при много крайни случаи, форсмажорни обстоятелства, примерно като земетресението през 2016 г. с епицентър до Перуджа, Италия.

Истината е, че в България непрекъснато се злоупотребява с тази вратичка в закона, която допуска т.нар. демонтаж и възстановяване по автентични данни, което реално е разрушаване на паметници на културата и изграждането им със съвременни материали.

Културното наследство е запис на обществени отношения. Това включва както естетически норми, така и икономическо и технологично развитие. То не само е запис, то пренася знания от изминали епохи. При разрушаване на всеки обект ние губим не само източник на познания за старите занаяти и строителни технологии, които сами по себе си са нематериално културно наследство, но често губим и от художествена стойност на обектите, защото вече няма майстори, които имат знанията, за да я възстановят пластичната украса и декорация.

Давам пример: скоро правихме проект на реставрация на къща в Пловдив, която е от преди Освобождението на България, по проект на виенски архитект. Установихме, че в прозорците на втория етаж са вградени скрити роло щори, а на първия етаж - хоризонтално изтеглящи се ролетни щори. Удивителна технология – много различна от съвременната, но същевременно работеща безотказно 126 години! Някои от принципите биха могли да се ползват и днес. Точно тази технология ще се загуби безвъзвратно в момента, когато се сменят прозорците. Можете да си представите колко повече бихме загубили, ако се разруши "Къщата с ягодите".

Нормата в закона за културното наследство, позволяваща демонтаж и реконструкция по автентични данни, се прилага изключително злонамерено. Нарочно сградите се изоставят и не се поддържат до степен, при която има опасност от самосрутване, за да се каже, че не могат да бъдат възстановени и да се пристъпи към събаряне. В България за съжаление е налице култ към модерното и новото. Няма осъзнаване за ценността на наследството. Би трябвало да се наложи временен мораториум върху прилагането на тази норма и тя да се допуска при изключителни случаи и то след санкции за виновните лица.

Т.е., вие настоявате на тотална забрана за тази практика?

Да, забрана за ползване на тази практика за известно време, предписания за аварийно укрепване на сградите в риск, много ясна дефиниция в кои случаи е допустимо използването на метода "реконструкция по автентични данни", изискване за експертен състав и завишен контрол върху работата на комисиите по чл.72 и 73 от Закона за културното наследство(именно те взимат решението за реконструкцията -б.а.), сериозни санкции за лицата, които не полагат необходимите грижи за собствеността си.

Видяхте какво стана в Пловдив - запалиха тютюневите складове, за да могат да ги съборят. Стои въпросът защо е имало достъп до тях за външни лица, ако приемем хипотезата с виновния клошар. Съгласно Закона за културното наследство се допуска възстановяване по автентични данни. Добре, но това би трябвало да включва и възстановяване на автентична конструкция, автентична дограма, когато те са част от ценностните характеристики на паметника. Това не се прави. Масово се изграждат макети, реплики, дубликати. Оригиналната конструкция се подменя със стоманобетони, дограмата с PVC, а оригиналната пластична украса се подменя с декоративни фасадни профили от стиропор или фибран. Ще си позволя да цитирам арх. Петко Любенов, който направи много точна аналогия, свързана с преизграждането - това е все едно да претопиш шепа оригинални монети и да ги сечеш отново. Дали ще бъдат ценни вече? Бих добавила – в Лувъра беше изложен оригиналът на Панагюрското съкровище. Мислите ли, че биха изложили копието от злато?

Ако се върнем към "Къщата с ягодите", подобни промени в конструкцията и елементите ѝ ще се приемат ли за автентичен вид при сценарий изграждане отново?

Това ще бъде изцяло нова къща. Нека имаме предвид, че много често при реконструкция се променя и художествения образ на сградите, но дори той да остане същия, трябва да осъзнаем, че ценността на паметниците на културата не се свежда до естетическите им качества. Те не са "красива картинка" . Чрез тях се съхраняват знанията и опита, следите на предишните поколения, които безвъзвратно губим, когато ги разрушаваме. Имаме наблюдения при реставрация на фасади или автентични интериори, когато само определени участъци трябва да се измажат - невъзможно е да се постигне абсолютно еднаква текстура. Ръката на майстора е друга, мазилката се получава, дори с малко, но различна, въпреки че се ползват идентични материали.

Сн. БГНЕС

Ще цитирам арх.Петър Петров: културното наследство,, има функцията на ДНК на обществото – записва, пренася, възпроизвежда памет, знания и опит от предишните поколения, т.с. идентичност. Унищожавайки наследството си, реално заличаваме идентичността си като общество. Де факто извършваме колективно самоубийство.

Как си обяснявате? Комисията от 2015-а година е предложила демонтаж и след това изграждане на "Къщата с ягодите". Вие през 2018-а сте установили, че сградата може да укрепи...

Експертизата от 2015 г. дава предложения за укрепване. Комисията решава, че сградата не може да се възстанови. Това е нагледен пример за системен проблем. Като член на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата (СЕСОНКЦ) се сблъскваме с подобни казуси на всяко заседание.

Разглеждаме много подобни случаи и всеки път имаме един и същи проблем. Първо, в състава на комисията, която се свиква от общината за преценка на състоянието на паметниците на културата на територията ѝ, обикновено има юрист, архитект или конструктор от общината, най-често колега, който никога не се е занимавал с културно наследство. Участниците в комисията, в основната си част, нямат компетентността да преценят дали сградата може да бъде съхранена или наистина е неспасяема. Това е като при лекарите. Нивото на компетентност предопределя изхода – летален или не. Реставрацията е вид лечение. От компетентността на архитекта реставратор и конструктора зависи успеха на лечението на сградата.

В интерес на истината, в комисиите участват и колеги от Министерство на културата, но те обикновено са малцинство. Следва да се има предвид и още един факт - много от колегите, занимаващи се с реставрация, почти не са се обновявали знанията през последните 30 години. Причината – липса на финансиране. През 2009 г. получихме покана от община Карлово да направим заснемане за преизграждане на вилата на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Къщата беше в много тежко състояние - една почти изцяло липсваща фасадна стена, сериозно пропадане на покрива и деформации на конструкцията. Въпреки това с помощта на един блестящ конструктор направихме проект за реставрация на оригиналната сграда. Повече от 10 години общината не е намери средства за реставрация. Къщата оцеля, въпреки че едва през 2019 година се направи аварийно укрепване.

Давам друг пример - Археологическия музей в София, бившата "Буюк джамия" от XV век. Премахнати са ключови конструктивни елементи– обтегачи на куполите. Претърпяла е множество земетресения и има сериозни конструктивни проблеми. Никой не си е помислил да я събори. Предписаните конструктивни намеси са изключително деликатни, но абсолютно достатъчни. Укрепването, освен възстановяване на обтегачите, предвижда използване на карбонови влакна и мрежи. Всичко е въпрос на желание, на компетентност и на професионална съвест и морал. И да можеш да кажеш - "не", когато искат от теб да правиш глупости.

Какво имате предвид под "въпрос на съвест и морал" и да кажеш "не" на глупостите…

Преди време дойде при нас инвеститор с "модерната" идея да разруши и преизгради паметник на културата в Пазарджик. Направихме оглед, видяхме, че само с едната фасада има проблеми и го убедихме да запази оригиналната къща, с частично преизграждане на увредената фасада. Обяснихме, че ще е престъпление да бъдат разрушени автентичните фасади и ние няма да участваме. Просто отказахме да изготвим проект, предвиждащ унищожаване на оригинал.

Сн. БГНЕС

А той поиска ли от вас събаряне?

Да, първоначално, дойде с идеята за демонтаж – евтино и бързо решение. Добрата реставрацията е скъпа. Ако това е причина собственикът на "Къщата с ягодите" да настоява за преизграждане, сме готови да организираме дарителска кампания за спасяване на сградата.

Запитвали ли сте се защо имаме криза на доверие в институциите….ами, защото институциите, в конкретния случай Министерство на културата и комисиите към Столична община, са позволили подобна ситуация. В случая съм приятно впечатлена от действията на кмета и главния архитект на Столична община и по-точно решението да се не издава заповед за разрушаване. Но не знаем нататък как ще се развият нещата.

Споменахте, че къщите умишлено се оставят да се разрушават без нищо да се прави по тях. Няма ли контрол, глоби за подобно поведение на собствениците им?

Законът ни предвижда буквално смешни глоби. В Европа ситуацията е съвсем различна. Едно проучване на френския сенат, което сравнява законодателството в няколко водещи държави, показва, че глобата в Германия за подобно деяние – немарливо отношение довело до разруха на паметник на културата, е до 500 000 евро и наказателна отговорност. В България сме твърде далеч от истинския контрол.

А собственици на къщи, паметници на културата получават ли някакви стимули от държавата, за да ги поддържат или реставрират в Европа?

Да, определено. Във всяка една развита държава в ЕС има. Във Франция субсидиите стигат до 80%, като се споделят в определено съотношения от държавата и общината и тази подкрепа е насочена към собственика на къщата. Той има ангажимент да изготви проект за реставрация и съответно получава субсидията, за да може да го реализира. Цялата операция преминава при много строг контрол на дейностите и разходите. В заключение искам да кажа, че всяко общество е като жив организъм, в който всеки човек е клетка. Всяка клетка има два режима на работа – за себе си и за организма. Когато една клетка мине в режим на работа само за себе си се превръща в туморна клетка. Когато туморните клетки станат много, ако организмът не се справи с тях, загива и те заедно с него. Същите процеси се развиват и в обществото. Ако искаме да оцелеем като социум, трябва да поставим граници и да се противопоставяме на всеки безогледен личен интерес.