Ариел Шарон - ястребът на мира

Седемдесет и двегодишният Ариел Шарон, воювал в четири войни и участвал в безброй спецоперации, преминал през мелницата на израелската политика, вече би трябвало да си позволи спокойна и безоблачна старост. Той има всичко необходимо за това: прилична генералска пенсия, почит и уважение от съотечествениците си, комфортно и просторно имение в пустинята Негев.

Но такова съществуване явно не го привлича. Навремето за упорития си характер и внушителното телосложение този побелял мъж е наречен "булдозерът", тъй като върви право към поставената цел. Днес неговата цел е да оглави страната на 6 февруари на предсрочните избори за премиер и ако не се случи нещо извънредно, той ще я постигне.

За какво му е това премиерство? За да докаже в края на живота си нещо, или да удовлетвори собственото си честолюбие? Изглежда, че той без кокетство казва: "Премиер в Израел е най-тежката и отговорна длъжност в света". Убеден е, че страната трябва да бъде спасена и това може да направи само такъв човек като него.

Неговите родители, носили фамилията Шайнерман (което преведено означава "красавец"), пристигат от Руската империя. Бащата Шмуел бил от Брест, а майката Вера - от Могильов. Те се срещнали и оженили в Тифлис, а през 1922 г. заминали за Обетованата земя.

Ариел Шарон се ражда и израства в еврейската комуна Кфар Малул. На младини Арик, както го наричат в Израел, мечтае да стане агроном. Но когато започва първата война с арабите, Шарон, който е на 20 години, е принуден да изостави учението и да замине за фронта. В една от най-тежките битки в тази война той е тежко ранен. След като се възстановява от раняването, Ариел иска да продължи учението, но по молба на командването се връща на военна служба. Оттогава неговият живот е една голяма битка.

На младини Шарон мечтае да стане не само добър войник, но и пълководец - да даде своя принос във военната доктрина на Израел. Сформираната лично от него 101-а бригада прилага нова тактика на борбата с федаините - палестинските екстремисти, които след войната извършват нападения срещу Израел от територията на Йордания. В основата на военната доктрина на Шарон лежи принципът на уличния бой: за да победиш, трябва да нападнеш първи. Вторият основен елемент е принципът на "неизбежното възмездие": армията задължително ще отговори на всеки терористичен акт. Впоследствие т.нар. операции на възмездието, приложени от Шарон в първите години от съществуването на израелската държава, стават коронния метод на действие на израелската армия.

Още на младини Шарон си създава в очите на израелците образа на страшилище за терористите. Той преследва палестинските бойци както насъскан бултериер глутница бездомни кучета и настигайки жертвата, ѝ прегризва гърлото. Така през 1971 г. генерал Шарон получава задачата да прочисти сектора Газа. В продължение на 9 месеца той обикаля с джип по територията на Газа със списък на стоте най-опасни терористи. И се връща вкъщи, едва след като всички бунтовници в неговия списък са унищожени.

През 1974 г., когато лидерът на лявата партия Авода Ицхак Рабин за първи път става премиер, той назначава за свой съветник по борбата с терора човека от партията на десните - ястреба Шарон. При своите антитерористични операции Шарон постига локални, конкретно поставени цели: унищожаване, наказване или прогонване. Но нито през 1949, нито през 1971, нито през 1982 г. това решава проблема с тероризма, а само го задълбочава. На смяна на разбитите бойци идват нови, и то по-многобройни и по-организирани.

Широка популярност на Шарон му спечелва не ролята на терминатор на терористите, а неговият решаващ принос за победата на израелската армия в трите войни с арабите - през 1956, 1967 и 1973 г. Тогава бойците под неговото командване разбиват египетската и сирийската армия - най-силните в Близкия изток. Днес, когато в Близкия изток се заговори за опасност от нова война или голям конфликт, много израелци са готови да дадат гласа си за Шарон, защото знаят: този човек не губи войни.

Въпреки бойните му заслуги, отношенията на Шарон с висшето военно ръководство винаги са били сложни. С избухливия си и импулсивен характер Арик успява да се скара с много от съратниците си. Дълго го търпят, признавайки неговия талант на военачалник, но накрая той все пак е принуден да си подаде оставката.

Приключването на военната кариера му открива пътя към голямата политика. Шарон създава дясната партия Ликуд, която става една от двете най-влиятелни политически сили в страната. През различни години при десни премиери Шарон събира богата колекция министерски портфейли - на земеделието и на отбраната при Менахем Бегин, на търговията и промишлеността при Ицхак Шамир, на националната инфраструктура и на външните работи при Бенямин Нетаняху.

Ястреб в армията, той остава ястреб и в политиката: обявява се против мирните споразумения през 1982 година с Египет, с палестинците /1993 година/, и с Йордания (1994 година). Шарон се гордее, че нито веднъж не е стиснал ръката на Арафат. Последната акция, изпълнена в негов стил, стана скандалният му поход към Хълма на храма в Ерусалим през септември миналата година.

Отношенията с най-близките му съратници в партията са също така сложни: създателят на Ликуд е едновременно уважаван и не много обичан. След провала на Ликуд на изборите през 1999 г. и слизането на Нетаняху от сцената Шарон отново, почти сам, тръгва в бой, побеждава на изборите за председател на партията и доста бързо ѝ помага да се възстанови от поражението.

Само година и половина по-късно Ликуд успява да се реваншира. Барак подава оставка и са насрочени предсрочни избори. В момента най-трудната задача, която стои пред Шарон, е да докаже, че може не само добре да воюва, но и да води преговори. Към постигането на тази цел е ориентирана и предизборната му кампания.

В многобройните си интервюта той непрекъснато подчертава, че по принцип е готов да преговаря с Арафат за трайно уреждане на проблема, но на други условия и след като се прекрати палестинската интифада. А предизборните клипове на "ястреба на мира" целят да му създадат имиджа на мирен и мъдър баща на нацията.