Аржентина: операция безгранично наказание

Репутацията е нещо много ценно за една страна, отбелязва венецуелският икономист и преподавател в Харвардския университет Рикардо Хаусман, говорейки за аржентинското правителство и за отчаяните усилия на президента Едуардо Дуалде да постигне споразумение с Международния валутен фонд.

"Членовете на Фонда постоянно питат аржентинското правителство за какво иска долари. Отговорът, който получават, е един и същ: за да се стабилизира курсът песо/долар на пазара", разказва Хаусман. Влечението на Хаусман към Аржентина е парадоксално. Този 45-годишен мъж беше главен икономист в Междуамериканската банка за развитие в продължение на 8 години и напусна този пост преди две години. През октомври 2001 г. той написа доклад, в който предлагаше да се сложи край на режима на конвертируемост в Аржентина, да се възстанови песото като национална валута и използва един термин, който стана известен: песификацията.

Този документ беше изпратен на тогавашния министър на икономиката Доминго Кавальо и получи много ясен и категоричен отговор: не.

Сега членовете на Фонда определено се дразнят от исканията на правителството в Аржентина. Те много добре знаят, че парите, които бъдат отпуснати ще пристигнат в Буенос Айрес и ще бъдат използвани за покритието на нова емисия от песо или за да се продадат долари на пазара. Във всеки от двата случая, парите ще бъдат обърнати отново в долари и изнесени в чужбина, най-вероятно в САЩ. Това според Хаусман е и основната причина за отказа на МВФ.

Историята на това отчаяно търсене на разбиране от страна на Дуалде пред МВФ излиза извън конкретното искане за заем в размер на 12 млрд. долара. Съгласието на главния международен кредитор на Аржентина ще позволи на правителството да въведе постепенна девалвация, следвайки ритъма на обезценка на националната валута спрямо долара и да си спечели подкрепата на гражданите на страната.

Правителството на Дуалде преследва определена цел: спечелването на президентските избори през 2003 г. Постигането на споразумение с МВФ, на който Аржентина дължи 130 млрд. долара, се представя като смисъл на съществуване за страната. След споразумението Дуалде спокойно може да заяви на нацията: след мен потоп, хаос и анархия.

Жизненоважно ли е споразумението с МВФ? След като заемът от фонда се превърна в спасителен пояс, за който правителството на Дуалде се мъчи да се закрепи, при получаването на средствата, критичната ситуация в Аржентина ще се задържи известно време. Аржентина вече направи най-лошата възможна стъпка като обяви замразяването на плащанията по дълга. Сега вече няма смисъл да се плащат лихви в размер на 8 млрд. долара годишно. Кредиторите възприеха този мораториум като едностранно действие и в момента се опитват да спасят каквото е възможно.

До началото на кризата, започнала в края на 2000 г. Аржентина имаше дори положително търговско салдо. Бюджетните проблеми започнаха през 2000 г., когато страната след дълги години излишък регистрира дефицит от 6,800 млрд. долара, което представлява 2,4 на сто от БВП. Дори и тези цифри не бяха толкова страшни в сравнение с т.нар първични разходи, които не включват плащането на лихвите по заемите.

При излишък от 2,9 млрд. долара или 1 на сто от БВП, те все още не бяха стигнали тревожната червена точка. Ако се контролират разходите и при положение, че износът нарасне благодарение на девалвацията на песото, икономиката много скоро ще бъде оздравена.

МВФ иска да даде урок на Аржентина, смята Марк Вайсброт, съуправител на Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон. Страна, която обявява едностранно мораториум, е лош пример. Затова министерството на финансите, Белият дом и МВФ изправиха Аржентина на подсъдимата скамейка. Защо все пак Аржентина иска долари от фонда? За да плати на кредиторите си.

Щом обаче страната така или иначе не плаща, тогава тя не се нуждае от пари. Аз не смятам, че девалвацията ще позволи на икономиката да си върне предишната динамика, казва Вайсброт. Фондът трябва да помага, но ако не го направи, тогава на Аржентина не ѝ остава нищо друго освен да се възстанови със собствени сили по примера на Малайзия.

Хаусман смята, че възстановяването на аржентинската икономиката е възможно, но предупреждава, че Аржентина не е Малайзия. "Аржентинското правителство е много слабо. Допускам, че възстановяването е възможно, но при условие, че има ясна икономическа програма и в страната се въведе ред и законност", казва той.

Икономистите от някои инвестиционни банки са настроени отрицателно. Алберто Адес от Голдман Сакс смята, че аржентинското правителство "е нарушило основните закони и затова не заслужава доверие". Адес признава, че основните нарушения бяха извършени от бившия министър на икономиката Доминго Кавальо.

"Замразяването на банковите депозити на гражданите несъмнено постави началото на най-мащабното потъпкване на закона", подчертава Адес. Икономистът обаче безрезервно подкрепя наказанията, наложени от МВФ на аржентинското правителство."Това е единствената възможност да дойде правителство от нови и отговорни хора, които да се ангажират да възстановят правилата на играта", смята Адес. Часовниковият механизъм с трите бомби със закъснители отброява часовете: банки, спестители и заплаха от хиперинфлация.

Все пак, правителството трябва да отпусне допълнителни капитали на някои банки. Те трябва да разчитат на средства, за да върнат спестяванията на своите вложители, смята Вайсброт.