Атина и Скопие пред уреждане на спора за името на Македония

Един от най-болезнените въпроси за гръцката дипломация, този за името на "Бившата Югославска република Македония", както понастоящем е призната от ООН, се намира на финалната права. След свалянето на режима на Милошевич в Югославия, САЩ демонстрираха готовност и решителност да ликвидират всички конфликтни въпроси, които са потенциален фактор на нестабилност на Балканите. Сред тях е и този да насърчат Атина и Скопие да потърсят окончателно уреждане на двустранните спорове.

Част от тази иницитива е планираното посещение на премиера на Македония Любчо Георгиевски в Света гора. По всяка вероятност това посещение ще даде възможност да бъде осъществена първата официална среща на Георгиевски с гръцкия му колега Костас Симитис и окончателно да бъдат решени съществуващите проблеми.

Досега отношенията между Атина и Скопие бяха уредени чрез временно споразумение, подписването на което имаше за цел да доведе до нормализиране на двустранните отношения. Това споразумение обаче е в последната година на своето действие и това е сериозна причина за правителствата на двете страни да пристъпят към търсене на окончателно решение за уреждане на взаимните претенции.

В миналото Гърция и Македония на няколко пъти бяха близо до уреждане на проблема, но усилията се сгромолясваха поради нерешителното и пасивно поведение на политиците. В момента икономическите и деловите връзки между двете страни се развиват изключително динамично.

Сега в Атина и Скопие цари по-голяма зрялост, обществеността не е подвластна на националистическите подбуди и са налице условия за приятелство и взаимодействие. В същото време САЩ упражняват силен натиск върху всички замесени в спора страни, като целта на американците е да бъде постигнат възможно максимален успех за кратко време.

Администрацията на бившия американски президент Бил Клинтън направи едно последно усилие да сложи край на спора за името на бившата югорепублика. Миналата седмица Вашингтон поднови своята активност за бързо уреждане на проблема. В Скопие пристигна американският дипломат Матю Нимиц, който разговаря с цялото политическо ръководство на страната и с премиера Любчо Георгиевски.

Преди това американският посланик в Скопие бе получил указания от Държавния департамент да упражни цялото си влияние върху Георгиевски и другите ръководители от правителствената коалиция, за да бъде намерен изход от ситуацията. На свой ред държавният секретар Мадлин Олбрайт отправи послание до гръцкия външен министър Георгиос Папандреу.

Нимиц и американските дипломати, участващи в процедурата по уреждане на спора, бяха впечатлени от ефикасността, с която Георгиевски и неговите съветници са водили преговорите с Атина, тъй като пролича желанието им да намерят решение на проблема в рамките на оформящите се нови условия в региона.

Американската страна даде положителна оценка и на поведението на опозиционния лидер Бранко Цървенковски, който се изказа в подкрепа на американската активност. Това бе особено важно, тъй като партията на социалдемократическата коалиция в Скопие, когато бе на власт, се държеше изключително обструкционно.

От страна на Атина гръцкият министър на външните работи Георгиос Папандреу е главното действащо лице в цялата процедура по търсене на решение на спора за името на бившата югорепублика. През последните месеци той проведе серия от срещи с премиера Георгиевски и се изяви като политик, имащ смелостта да поема важни инициативи. Особен принос при размяната на информация между двете столици имаха и някои бизнесмени, сред които бе и вицепрезидентът на гръцкия телеком ОТЕ Скарпелис.

Заслужава внимание фактът, че американската активност завари двете страни по-благоразположени от всякога. Вашингтон формулира някои предложения, свеждащи се до приемането на название от две думи, приложимо както в международен, така и в двустранен план.

Предложенията са съобразени със специфичните изисквания на всяка от страните в спора, а подготвяните решения са възможно желаните от Атина и Скопие, тъй като те си поставят за цел да решат проблема, като създадат между двете страни такива отношения, при които няма победители и победени, а две печеливши страни.