Авторът на радикалните промени в съдебните закони се крие - защо ли?

Авторите на проекта, внесен от групата депутати, не са известни. Този проект, доразвит впоследствие от Юрий Юнишев, предлага не търсене на обективен критерий за работата на съдебната власт, а

съсредоточаване на власт

-административна, дисциплинарна и процесуална, като средство за подобряване на правораздаването. В това не би имало нищо лошо, защото обществото ще знае кой е отговорният както за всички успехи, така и за всички неблагополучия. Това е познатият принцип за изключителните правомощия и оттам - за цялостната отговорност на "върха на пирамидата". Единствената слабост на този принцип е, че той изхожда от презумпцията за

непогрешимостта на "върха"

Тази беше и забележката на Светослав Лучников на заседанието на Правната комисия преди две седмици при първото обсъждане на предложенията.

Но най-смущаващото предложение /освен закриването на Специализираното следствие, без да е посочено къде ще преминат делата, които са на производство там/ е в параграф 13 на проекта за Закона за съдебната власт. В него се предлага изменение и на Закона за отбраната и въоръжените сили, с което на главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд се възлагат

правомощия като на шефовете на НСО и НРС

Сред функциите на тези военизирани ръководни длъжности, посочени в Закона за отбраната, са ,например, създаването или закриването на военни академии, предлагане за повишаване, понижаване, задържане на офицери, дефиниране на служебна тайна, определяне на униформи... И още около 40 чудновато звучащи за третата власт правомощия, за които изобщо не е ясно какво отношение имат към дейността на ръководителите на институции, функциониращи върху съвършено различен принцип, каквито са прокуратурата и съдът.

След като човек прочете само тази странна разпоредба, започва да разбира защо толкова упорито е крит авторът на тези предложения. Двама от вносителите признаха, че и те не знаят кой е написал проекта. Само този детайл би трябвало да е достатъчен, за да убеди законодателите, че такива радикални трансформации - и структурни и процесуални, се нуждаят от продължително, задълбочено и обективно обсъждане. За да не нанесат повече поражения, отколкото ползи.