Авторитетът на Симеон намалява

Царят все още е по-силен от министър-председателя. Никой не нарича вече бившия български цар Ваше величество, а просто Симеон Сакскобургготски. Но все пак именно ореолът на бившия монарх налага характерния отпечатък върху политиката му и поведението на политиците от неговото Национално движение "Симеон Втори".

В движението от седмици вече расте вътрешното напрежение и само авторитетът на Симеон осуетява избиването му на повърхността. Само че колко още ще се задържи авторитетът на името, от което с идването си на власт Симеон се отказа? Във всеки случай авторитетът му сред обществеността намалява забележимо, тъй като става ясно, че той няма да може да спази щедрите обещания, дадени в навечерието на изборите.

Сто дни след идването им на власт Сакскобургготски и неговите министри явно се чувстват неудобно, когато им се припомни обещанието, че до 800 дни жизненият стандарт на българите щял да се повиши чувствително. Проектобюджетът за следващата година, внесен тези дни от финансовия министър Милен Велчев, е белязан от стремежа за уравновесяване на приходите и разходите. Свързаният с това отказ от някои предизборни обещания се посрещна, впрочем, с облекчение. Съществуваха опасения, че евентуални прекалено високи разходи биха могли да застрашат стабилизацията, постигната през последните години.

Впрочем това, че равносметката на правителствената работа е предимно отрицателна, не се дължи на първо място на отсъствието на забележими икономически успехи. Това, което подклажда най-вече съмнения в способността на кабинета да тласне България напред през идните четири години, е имиджът на движението, което бе обещало нова ера и нов стил в политиката. Става все по-очевидно, че както на правителствено равнище, така и в парламентарната фракция, новите хора са лишени от политически опит.

Слабостта на движението се прояви и в решението да не издига собствен кандидат в предстоящите тази неделя президентски избори, а да подкрепи популярния титуляр Петър Стоянов. Министър-председателят Сакскобургготски се опасявал, че вероятната загуба на собствения му кандидат щяла да накърни престижа му.

Въпреки че тази година за българските политици на практика нямаше лятна ваканция, Народното събрание не е приело досега нито един по-важен закон. Също и правителството се задвижи много бавно. Вместо обещаните две седмици за изготвяне на програмата за следващите четири години, за тази цел му трябваха почти три месеца. Програмата носи почерка на министъра на икономиката Николай Василев и на министъра на финансите Милен Велчев.

Двамата са малко над трийсетте и са направили кариера в различни банки и консултантски фирми в Лондон. Никой не се съмнява в тяхната компетентност. Мнозина българи се питат, обаче, дали те ще могат да се наложат над шефа на премиерския кабинет Стоян Ганев.

Последният е смятан за същински инициатор на популистките обещания, направени от бившия цар в хода на предизборната кампания, и се ползва с много лошо име в България. Преди изборите Ганев нямаше официална функция в Националното движение на Симеон, но бе смятан за неговия сив кардинал. След изненадващото му назначаване за шеф на кабинета, Ганев си извоюва правото той да определя дневния ред на премиера.

Хората извън движението гледат все по-критично и на самия Сакскобургготски. Той самият избягва всички въпроси на медиите и не прави почти никакви изявления относно политиката на своя кабинет. В началото на тази седмица той заяви на среща с журналисти, че се придържал към принципа, според който човек не може да съжалява за онова, което не е казал. Той се появява много рядко в парламента и дори скъса с традицията, установила се след 1989 година, министър-председателят да представя правителствената програма. Вместо това той замина за Брюксел.

От официална страна българската общественост не научи почти нищо за разговорите му с председателя на Европейската комисия Романо Проди. Затова пък в информация на неговата служба по печата бе подробно съобщено с кои величия на европейската аристокрация е вечерял в Брюксел българският премиер.

Междувременно все по-настойчиво се пита какво става с делата, обещани по време на предизборната кампания. Изглежда, че Сакскобургготски все още държи в ръцете си националното движение, защото дори и на недоволниците там е ясно, че дължат кариерата си единствено на неговия престиж, както отбелязва вестник "Дневник".

Сред населението, обаче, Симеон е изгубил вече много от този престиж, който дължи на произхода си.

*Статията на Райнхард Веезер от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е излъчена по Радио Дойче веле. Заглавието е на mediapool.bg