Бъдни вечер - един от светлите семейни празници

Днес се почита един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

По традиция на Бъдни вечер на трапезата се слагат седем или девет постни ястия.

Още от ранната утрин започва подготовката за празничната трапеза, около която са съсредоточени основната част от обичаите и обредите, характерни за Коледа, разказва етнографът от Ловешкия исторически музей Силвия Вутева пред БНР.

"Мъжете отиват с колата в гората още рано сутринта и трябва да я напълнят догоре и на върха да сложат клон от плодно дръвче, което да отсекат и да се нарече бъдник, което е готово за огъня на Бъдни вечер", обяснява Силвия Вутева.

На трапезата трябва да има варен боб, варено жито, пълнени чушки, сарми, ошав, трапезник, паничка с мед, лук и чесън, задължително за предпазване и за здраве. Задължителна е питката с паричка, която е най-чакана от децата. Ястията са съобразени с християнската традиции заради постите.

Най-възрастният мъж в семейството прекадява масата, а след това децата обикалят целият дом и прекадяват, за да изгонят лошите и зли духове.

След вечерята всички се събират около бъдника и чакат коледарите.

В рождественската нощ се сбъдват древните пророчества за идването на света на Божия син, който е Спасител на човечеството.

Днес все по-рядко може да видиш коледари по селата и в градовете, защото живеем в едно забързано всекидневие, заради което може би нямаме нужда от това, казва директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов пред БТА. Той е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.

Да коледуваш не е проста работа, не е да се преоблечеш и само да обикаляш по къщите, а трябва и да можеш да пееш, да знаеш обичаите, обяснява Николай Ненов. За да запазят традициите живи, Русенският музей работи с читалища.

Целта е да се формира обща кандидатура за Коледуването и мъжкото пеене по Коледа като "Живо човешко съкровище", казва проф. Ненов. Според него има нужда от такъв тип подкрепа, защото мъжкото пеене по Коледа е изключителна ценност.

"В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло. Точно тук е скрита онази ценност, която ни е нужна. Превръщането на Коледуването в "Живо човешко съкровище" всъщност ще бъде един от начините да го съхраним, защото имаме нужда от него", казва директорът на Русенския исторически музей.

53-годишният Николай Великов от русенското село Ряхово е трето поколение коледар. Според него основна причина да липсват коледари по селата е миграцията към града. "Млади хора няма по селата, защото няма работа, няма препитание", казва Великов пред БТА.

Разказва как се е коледувало:

"Бил съм коледар още като дете. Всяко дете си имаше народна носия, калпаче, бяла ризка, пояс, черни панталонки. Организираха ни по класове и обикаляхме къщите. Ходим от къща в къща с гегите, на които да нанизваме кравайчета. Бяхме разучили четири-пет песни. Всички много ни се радваха."

Днес Николай Великов, който работи като главен счетоводител, повече от 10 години не е коледувал. "Много се промениха нещата. Заради миграцията към града в село почти не останаха младежи, които могат да бъдат коледари. Не виждам и коледарския пламък в днешните млади хора. Промениха се много нещата. Позагубиха се обичаите, традицията, връзката с поколенията - с баби и дядовци, с родители. Много деца са в чужбина и се виждат с майките и бащите си няколко пъти в годината. Те поемат от друга култура и обичаи. Светът се промени", смята Николай Великов.

"Денят преди Рождество Христово е един ден на подобаваща подготовка за посрещане на празника. Какво означава да се подготвим? Да осъзнаем, че Бог стана човек, словото стана плът, Бог слезе от небесата на земята заради спасението на човешкия род. И не е важно колко ястия и колко постни ще бъдат те, доколкото да се съберат всички пред запаленото кандилце, пред поставената икона и като православни християни да празнуваме, изпълнени с духовна радост, това славно събитие", обяснява Силвия Лутева от Историческия музей в Ловеч.

С Бъдни вечер завършва и поста, който е част от духовната подготовка за празника.

В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" бе отслужено празнично богослужение. То е традиционно и изразява надеждата за раждането на Спасителя Христос.

Българският патриарх Неофит призова да бъдем миротворци и добротворци в посланието си по случай Рождество Христово.

"Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни борби и противоречия, когато благоволението между хората все повече отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните конфликти като средство за разрешаване на споровете ни не само не намаляват, но възприемат все по-застрашителни размери и съсипват милиони човешки съдби, ние отново имаме една единствена истинска надежда и тя е нашата вяра и упованието ни в Божията благост и Божията всеопрощаваща любов.

Да бъдем добротворци и миротворци, да благоволим един към друг – дори и към враговете си. Да не позволяваме на страстите и гнева да владеят над нас, но да ценим и уважаваме всеки човешки живот. Във всекиго да търсим и да откриваме не свой враг и противник, а наш ближен". Това се казва в посланието на патриарх Неофит по случай Рождество Христово. Посланието ще бъде прочетено от църковния амвон на Рождество Христово, 25 декември.