Българинът вече не вярва на това, което се говори публично

Публичното говорене у нас все повече губи смисъла си. Има сериозен проблем с доверието на хората към това, което се говори в публичното пространство, регистрира в последния си експресен сондаж социологическата агенция "Галъп интернешънъл".

Над 1.8 милиона са пълнолетните българи, за които може да се смята, че са срещали новина, която смятат за фалшива или невярна, само в последната седмица на юли, посочват социолозите. Те са анкетирали по телефона 800 души в периода 30 юли – 1 август.

34% от запитаните твърдят, че в последната седмица са срещали фалшиви новини или новини, чието съдържание смятат за невярно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи.

"Числото е респектиращо и събужда още повече тревога на фона на видимия бум на фалшиви новини в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също показва висока степен на съмнение в стойността на публичната информация у нас въобще", смятат социолозите.

Според тях това може би е и част от обяснението за общото недоверие към сведенията за чума по животните в Странджа. 37% вярват, че чума е имало, но 48% не вярват. Останалите се колебаят. На този фон, както може да се очаква, мнозинство от 68% смятат, че властите не си вършат работата добре в казуса със Странджа, а 26% смятат, че я вършат добре. Останалите се колебаят.

"Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка публична информация у нас. Стои въпросът дали вече е възможно институциите да убеждават гражданите в необходимостта от непопулярни мерки, дори и тези мерки да са верни и нужни", смятат социолозите от "Галъп".

Въпреки твърденията в публичното пространство, че протестът на майките на деца с увреждания се ползва за политически цели, хората са убедени, че зад него стои реален социален проблем.

"Протестът на майките и други социални протести в последните седмици се възприемат ясно като индикатор за реален проблем, а не като функция на политически амбиции (каквито интерпретации имаше)", коментират от "Галъп".

69% от анкетираните са съгласни, че този тип протести са свидетелство по-скоро за реални проблеми. 8% намират политическите амбиции за водещи, а 18% признават, че не са достатъчно запознати. Останалите се затрудняват да отговорят.

Въпреки че не вярват на институциите и публичните говорители, гражданите все пак одобряват някои техни ключови действия.

Скорошното спиране на сделката с ЧЕЗ от Комисията за защита на конкуренцията се харесва (мнозинство от 64% го одобрява).

Още повече се харесва призивът на Корнелия Нинова за повече държава в икономиката, отправен чрез "Визия за България". Той формира одобрително мнозинство от 73%.

"Резултатите от този сондаж, както и от много други изследвания на "Галъп интернешънъл", показват, че преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата (ненужни регулации, например), според българите явно са елиминирани важни такива - предотвратяването на монополи; дейности, които засягат сигурността и т. н. Очевидно не става дума за елементарен етатистки синдром, а за реален обществен проблем, който очаква своето решение", твърдят социолозите.

Най-много одобрение в последните дни събира ветото на президента Радев над поправките в закона за приватизация, които се смятат за лобистки в полза на Кирил Домусчиев (75%).

Ниско е одобрението към вдигането на акциза на бездимните цигари – 45% одобряват, но 47% не го подкрепят.

"Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и поощряват решителната намеса на държавата, но без да губят ориентир за това кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например", коментират анализаторите от "Галъп".