Българите искат държавата да се грижи за всичко

Около 86 на сто от българите искат държавата да се грижи за повечето неща в страната, а едва 10 процента от хората искат влиянието на администрацията да бъде ограничено. Това сочи социологическо проучване на “Алфа Рисърч”, представено в сряда от Петя Кабакчиева, председател на Управителния съвет на Институт “Отворено общество”, на конференция “Предизвикателствата на новия популизъм”, провела се в София.

Това, че българите вярват повече на персонифицираните институции дава голяма възможност за бъдеща поява на нови популистки лидери, коментира тя.

Според Кабакчиева в България няма силен националистичен проект. Хората в най-голяма степен олицетворяват образа на родината си със семейството и приятелите – 62 на сто от анкетираните, като липсват характерни за чисто националистическото мислене отъждествявания.

В същото време повече от половината българи не искат в страната да се заселват чужденци и да купуват земя.

“За България е характерен мекият национализъм, но ако се появи силен харизматичен популистки лидер, той би могъл да стъпи на тези нагласи и недоверието към чуждото да бъде бързо реактивирано към нещо много по-опасно”, заключи Кабакчиева.

Според нея българите са податливи към популизма, защото доверието към партийни тези и идеи е спаднало близо два пъти от 2002 т. насам. Сега едва 10 процента от хората правят своя избор на базата на партийни програми.

По думите на Кабакчиева хората са уморени от нестабилността и мобилността. За тях са важни сплотеното семейство, сигурността и спокойствието и популизмът се явява адекватен отговор на тези техни нужди, обобщи социологът.

Директен скок на бедните при богатите

За последните 4 години потреблението на българите се е увеличило близо три пъти, а с 16 на сто са намалели хората, определящи жизнения си стандарт като нисък, добави директорът на “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова. Сега техният процент е 62 на сто. Увеличили са се българите, считащи жизнения си стандарт за среден и висок, съответно от 13 на 22 на сто и от 5 на 14 процента.  

Запитването сочи, че повечето хора очакват повишаване на стандарта си. 31 на сто мислят, че след време той ще стане висок, 17 на сто очакват да е среден, а 49 процента смятат, че ще останат в най-долното жизнено ниво на обществото.

Димитрова акцентира върху любопитния момент в очакванията на хората да скочат директно от най-ниската в най-високата социална прислойка.  “В страната дори няма дефинирана средна класа като нагласа”, добави тя.

Тези прекомерни очаквания за рязък ръст в социалното положение са сериозни основания за съществуването на популизма, смята директорът на “Алфа Рисърч”.

По отношение на традиционните политически сили и новите партии, възникнали около един лидер, нагласите на трите социални прислойки са почти идентични.

В отговор на въпрос дали биха гласували за някоя от традиционните партии (БСП, коалиция ОДС, ДСБ, коалиция БНС, ДПС) хората с нисък, среден и висок стандарт дават съответно 25 на сто, 22 и 25 процента положителни отговори.

В същото време попитани дали симпатизират на някоя от новите партии, образувани около един лидер (Атака, НДСВ и партия на Бойко Борисов) положителните отговори са съответно 24, 24 и 23 процента.

И традиционните партии се заиграват с популизма

Според Димитрова тези резултати обезсмислят разликата между бедни и богати в отношението към популизма, което дава мотив и на традиционните партии да играят с популистки аргументи, заяви още социологът.

По думите ѝ възпиращ фактор за популизма е това, че рано или късно всеки подобен лидер влиза в политиката и става част от нейния елит.

58 на сто от анкетираните са определили положението в страната като нетърпимо, а 30 на сто искат промяна. 24 процента са българите, които смятат и двете неща, и според политолога от Нов български университет Васил Гарнизов те са ядрото на крайните радикали в страната ни.

Това са хората, които биха гласували на избори за партии като Атака и биха направили формацията на Сидеров отчетлив фактор в българския политически живот.

В по-голямата си част тези хора на последните избори са гласували за БСП, но за следващите са склонни да подкрепят Сидеров, коментира Гарнизов.  Според него електоратът на Бойко Борисов е отдалечен от това радикално ядро.

“Работещите пенсионери в най-голяма степен симпатизират на Атака”, смята социологът от Софийски университет Илия Илиев. Той представи изследване за политическите на нагласи на хората от третата възраст. В същото време трудещите си възрастни искат бързата справедливост да бъде постигната изцяло в рамките на закона, отбеляза Илиев.

На конференцията бяха обсъдени и тенденциите за популизма в света.

Типична риторика за развиващи се демокрации

Този тип политическа  риторика вирее най-добре в региони, където е налице активно развиваща се демокрация, сочи действителността в Централна и Източна Европа, Латинска Америка, и Югоизточна Азия. Това коментира Арие Найер, президент на Институт “Отворено общество”, Ню Йорк. Според него основни причини за избуяването на популизма в тези части на света е разочарованието на хората от неоправданите им очаквания за прехода и социалното неравенство в процеса на демократизацията.

Найер определи популизма като “политика на негодуванието” и коментира, че за политика-популист е най-важно в какво може да обвини опонента си, а не какво може да направи самият той.

Найер даде за пример Латинска Америка, където популизмът е в голяма зависимост от пряката комуникация на лидера с масите. Затова за този вид политици там е важно да се неутрализират институции като съда и медиите, които се явяват пречка за реализиране на популистките им цели.

В същото време популистките лидери умело използват влиянието на телевизията като проводник на идеите си, каза Найер. Той посочи като пример венецуелския лидер Уго Чавес, който има собствено телевизионно предаване с продължителност 6-7 часа.

Най-добре на популизма в глобален план се противопоставят силните институции и върховенството на закона, смята Найер. Той посочи като алтернатива на това явление вкарването на нови лица в политиката, включително участието на повече жени, както използване на популистките средства за непопулистки цели.

Помощта на отслабените от прехода институции

Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания, каза, че в посткомунистическото общество предпоставки за появата на популизма са отслабването на институциите в преход и неефективната приватизация.

Той обясни, че в Европа все по-често се среща политическото противопоставяне между елита и по-бедните социални слоеве, отколкото между ляво и дясно.

Консолидирането в идеите на леви и десни по ключови въпроси лиши избирателите от възможността за реален избор между конкуриращи се политически партии, обясни Минчев. В този политически контекст популизмът възниква като естествена гражданска реакция, смята той.

Том Кародърс , директор на програмата “Демокрация и върховенство на властта”, заяви, че популистката риторика може да се използва както от леви, така и от десни.

Според него в Централна и Източна Европа няма изградена традиция за гласуване, а гражданите все още се отнасят към политическите партии с голяма доза недоверие и съмнение.

Кародърс поясни, че популизмът е заплаха не само за традиционните политически партии, но и за неправителствените организации, тъй като тази реторика има претенции за говорене от името на народа.

“Ефектът на популизма върху политическите партии е сериозен, тепърва ще проличи какъв ще е върху неправителствените организации”, заключи той.

Минималните ползи от популизма

“Една от неговите ползи е, че изтъква недостатъците и проблемите в съществуващата система ”, каза Лайош Бокрош, професор по икономика в Централно европейския университет. В същото време обаче популизмът е неспособен да направи някакви корекции.

Като положителен аспект бе посочено и чувството на принадлежност и общностност, което популизмът създава.