Българите консумират почти по една опаковка антибиотик на човек годишно, но приемът намалява

Средно по почти една опаковка антибиотик се пада на всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира до три пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г., която беше представена в понеделник от Българската асоциация "Единно здраве" (БАЕЗ) и експерти.

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.

Наблюдават се обаче големи регионални диспропорции в консумацията на антибиотици. В 12 области тя е под 800 на 1000 души, като най-ниска е била в областите Хасково – 535 на 1000 и Кърджали – 631 на 1000. В столицата тя е била 743 на 1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.

По-висока от средната за страната е била консумацията в 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900 на 1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във Велико Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца – 1013 на 1000, в Разград – 1456 на 1000, а в София-област – 1473 на 1000.

Като цяло консумацията на антибиотици в България намалява след като те започнаха да се отпускат задължително само срещу електронна рецепта. Проблемът е обаче, че те все още не се използват рационално у нас.

У нас се използва твърде малък дял от нискорисковите антибиотици

Рационалната употреба на антибиотиците означава да се предпочитат тези с по-нисък риск от развитие на резистентност. Според класификацията на СЗО AWARE те се разделят на три групи – Access, които са основните и по-безопасни за употреба, Watch, които трябва да се използват по-внимателно заради по-високия риск от резистентност, и Reserve – антибиотици от последна линия, които се пазят за случаите, когато няма друга възможност. Според Световната здравна организация (СЗО) и Eвропейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) рационална употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици са от първата група -Access

Доцент Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониторинг на антибиотичната резистентност“ в НЦЗПБ, посочва, че в много европейски страни, най-вече в Дания, Норвегия и Швеция, около 90% от използваните антибиотици са от групата Access – тези с по-нисък риск от развитие на резистентност. В България обаче делът им постепенно намалява от около 2014 г. насам и в момента е около 40% в извънболничната помощ и 20-25% в болничната, при препоръчителен праг от 65%. "Така че имаме все още много да работим в тази област", коментира доц. Иванов.

Основен проблем остават нагласите на клиницистите при предписването на антибиотици. Необходимо е да бъдат разработени и национални препоръки за извънболничната помощ, които да регламентират рационалната им употреба, както вече има фармакотерапевтично ръководство за болничната помощ.

Спад в употребата на антибиотици след старта на електронната рецепта

Иванов съобщи, че в същото време има положителна тенденция към намаляване на общата употреба на антибиотици както в извънболничната, така и в болничната помощ. За първи път след Covid-19 през последните две години се отчита значително намаление и в болничния сектор.

"Въвеждането на задължителната електронна рецепта за антибиотици през 2024 г. доведе до съществен спад в употребата им в извънболничната помощ – с около 20% през миналата година, а по предварителни данни с още 10-15% през тази година. Предизвикателството обаче остава не само да се намали общата консумация, но и да се промени съотношението между отделните групи антибиотици, като се насърчи употребата на по-тесноспектърни препарати, особено в извънболничната помощ", каза доц. Иванов.

До 30 години са нужни за възстановяване на чувствителността към някои антибиотици

"Антибиотичната резистентност веднъж възникнала, се увеличава много бързо и нейното развитие може да се сравни с нарастването на една търкаляща се снежна топка през зимата", каза проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ "Лозенец". Тя обясни, че възстановяването на антибиотичната чувствителност не е никак лесен и бърз процес и ако се спре употребата на даден антибиотик, то чувствителността към него се възстановява изключително бавно, в продължение на 20-30 години и не е сигурно, че ще се случи. Проф. Кьолеян съобщи, че днес в света около 700 000 души годишно загиват в резултат на антибиотично-резистентни инфекции.

По думите ѝ вътреболничните инфекции са особено важен фактор за бързото разпространение на антибиотичната резистентност, като ограничаването им изисква достатъчно медицински персонал и стриктно спазване на стандартите.

"На практика в българските болници сестринският персонал е абсолютно недостатъчен за спазване на необходимите стандарти", каза проф. Кьолеян

При предписването на антибиотици извън болниците те трябва да се използват само при доказана или силно вероятна бактериална инфекция, като при възможност се правят изследвания за установяване на причинителя и неговата чувствителност към антибиотиците. Добра практика е и т.нар. отложено предписване – да не се започва антибиотично лечение още при първия преглед, когато няма достатъчно основания за това.

Антибиотици се продават между рафтове с олио и тениски 

Председателят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов обърна внимание, че все още има разминаване между реално продадените у нас антибиотици и предписаните през електронна рецепта и посочи, че това трябва да подлежи на контрол от Министерството на здравеопазването.

"Притеснени сме от една тенденция, която статистически все още не можем да докажем, но за която колегите говорят помежду си. Особено в пограничните райони започваме да забелязваме, че когато аптеката откаже да отпусне антибиотик без електронно предписание, пациентът отива в съседния магазин и между олиото и тениските може да намери антибиотици или продукти, представяни като такива. Става дума за нелегален внос и т.нар. куфарна търговия, което е особено обезпокоително", заяви той. Маринов посочи, че аптеката е единственото място, където антибиотиците се продават законно и е гарантирано, че не са фалшифицирани, каквито гаранции няма в подобни смесени магазини или онлайн.

"Наблюдаваме и друга тенденция в пограничните райони – основно със Северна Македония, Сърбия и Турция. Когато не могат да си набавят желаните антибиотици в България, някои пациенти пътуват до тези страни, купуват си лекарства, запасяват се и ги внасят у нас. Това също крие рискове, тъй като няма гаранция при какви условия са транспортирани препаратите и дали се използват по медицинска необходимост и по лекарска преценка“, каза Маринов.

Той коментира и какви могат да са причините за големите регионални диспропорции в употребата на антибиотици: "Например, защо в Хасково предписването е толкова ниско? Възможно е това да се дължи на близостта с Турция и добрата транспортна свързаност с Одрин – който има нужда от антибиотик, просто отива и си го купува там без рецепта, без да посещава лекар, което съответно се отразява и на данните за предписването. Това обаче не обяснява разликата между София-град и София област. Така че има много фактори, които могат да бъдат посочени – вероятно в някои райони културата на употреба е по-добра, предписването е по-отговорно, а може би и медицинските представители са си свършили по-добре работата“.

Около 80% от антибиотиците се използват във ветеринарната медицина 

В България и в световен мащаб между 70 и 80% от антибиотиците се използват във ветеринарната медицина. Проф. Кьолеян съобщи, че във ветеринарната медицина България е на средноевропейско ниво по използване на антибиотици. Във ветеринарната медицина антибиотиците също се разделят на групи – за обичайна употреба, за по-внимателно приложение и силно рестриктирани.

"Това разделение не винаги може да се спазва абсолютно, защото би следвало да се има предвид да се избягват в животновъдството антибиотици, които се използват в хуманната медицина", посочи тя. Кьолеян обясни, че показателен пример в това отношение е антибиотикът колистин, който се използва и във ветеринарната медицина, но през последните години е придобил значение като животоспасяващо лечение в хуманната медицина при инфекции с карбапенем-резистентни грам-отрицателни бактерии, сред които Klebsiella pneumoniae и Acinetobacter baumannii, които в някои случаи остават чувствителни единствено към него.

"За съжаление, употребата на колистин в българското животновъдство остава много висока, въпреки че той е сред силно рестриктираните антибиотици. Това е област, на която трябва да обърнем особено внимание", посочи Кьолеян.

Противодействие на нерационалната употреба

Експертите са категорични, че нерационалната употреба на антибиотици налага предприемането на мерки за промяна на тази тенденция. Като неправителствена организация БАЕЗ работи в две основни направления – подкрепа на медицинските специалисти и повишаване на информираността на населението.

В първото направление организацията разработва проекти за фармакотерапевтични ръководства за употреба на антибиотици в извънболничната помощ и актуализира съществуващите ръководства за болничната помощ. Целта е те да дават ясни практически насоки на лекарите.

Второто направление е насочено към повишаване на културата за правилна употреба на антибиотици сред населението. За тази цел БАЕЗ е подготвила информационна листовка, която ще бъде достъпна за свободно разпространение, включително чрез интернет и Facebook страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ.