Българите одобряват идеята за ВНС, според социолози

До две седмици президентът Георги Първанов ще внесе в Конституционния съд (КС) питане дали Обикновено народно събрание може да гласува промени в конституцията, свързани с бъдещото ни членство в Европейския съюз. Още преди месец държавният глава обяви, че ще сезира КС и се обяви против идеята за свикване на Велико Народно събрание една година преди влизането ни в ЕС.

Най-належащите промени в основния закон, според Първанов, може да се направят от обикновено НС. Той отбеляза, че такова е становището и на магистратите и призова мнозинството да снеме тази тема от обществения дебат.

В същото време от НЦИОМ обявиха, че идеята за свикване на Велико Народно събрание се ползва с високо обществено одобрение.

Според проучване на института, 45 % от българите приемат тази идея, против нея са 27 на сто. Данните бяха оповестени на публичния дебат "Европейският дневен ред на българския конституционализъм: 125 години по-късно", организиран от председателя на парламентарната комисия за промени в Конституцията Камелия Касабова.

Темата за Велико Народно събрание излезе на дневен ред тази година в началото на март, когато депутатът от НДСВ Даниел Вълчев предложи след изтичането на мандата на сегашния парламент да се свика ВНС заради промените в конституцията, свързани с членството ни в ЕС и едва след него да се проведат поредните редовни парламентарни избори.

Според шефката на временната комисия за промени в конституцията Камелия Касабова от НДСВ, две от необходимите 6 промени в основния закон, свързани с членството ни в ЕС, изискват свикването на ВНС. Това са въпросите за мястото на следствието и прокуратурата и частичното прехвърляне на компетенции от националните към органите на ЕС. По думите ѝ, според повечето юридически мнения тези две необходими поправки могат да се осъществят само от ВНС, защото водят до разместване в баланса на властите, уредени в конституцията.

Според юристите, които Първанов събра за консултации миналия месец обаче, и 6-те необходими поправки могат да се осъществят от обикновен парламент, а за по-сериозните неща трябва да се изчака приемането на европейската конституция. Същата теза поддържат и от ДПС. Против ВНС са и социалистите, които обвиниха управляващите, че със сегашните си идеи се опитват само да спечелят време.

СДС, който още преди година откриха дебата с лансирането на 24 идеи за промени в конституцията и питането до Конституционния съд за структурни промени в съдебната власт, обявиха, че другата седмица започват консултации за предсрочни избори за Велико Народно събрание, които да се проведат още през октомври т.г. Според сините, ВНС трябва да работи не повече от 1 година и точно година по-късно - през есента на 2005 г., когато изтича мандатът на сегашното 39-то Народно събрание, ще могат да бъдат проведени и редовни избори за обикновено събрание.

Според оповестените днес данни на НЦИОМ, привържениците на центристките и десните партии одобряват в по-голяма степен идеята за ВНС, в сравнение с привържениците на левицата.

Според изследването, проведено през април, 45 % от българите са на мнение, че промените в Конституцията трябва да бъдат направени преди приемането ни в ЕС, а 12 % препоръчват това да се случи след като страната ни стане пълноправен член.

Симпатизантите на НДСВ и СДС в най-голяма степен в сравнение с останалите поддържат идеята за конституционни промени преди приемането на България в ЕС.

80 % от българите твърдят, че не познават добре Конституцията, като този дял не търпи съществени промени от края на 1999 г. насам, отбелязаха от НЦИОМ, цитирани от БТА. В същото време анкетираните показват добро познаване на идеите за промени на основния закон, лансирани в публичното пространство.

Според данните от проучването, 71% от юристите намират за необходими промени в основния закон, като предложенията им не се различават съществено от тези на институциите и партиите. 40 на сто от анкетираните 500 юристи са на мнение, че за около година може да се постигне обществен консенсус кои положения от сега действащата Конституция трябва да бъдат изменени и как.

По време на дискусията историкът Лъчезар Стоянов изрази мнение, че чрез промяна в Конституцията е добре да се запише двукамарен български парламент, така че да се съчетават мажоритарният и пропорционалният принцип. Втората камара създава стабилитет и неконюнктурност на законодателството, посочи той.

Според него е спорно дали Великото Народно събрание трябва да остане като институция със сегашните си правомощия, защото по думите му прерогативите на този орган в определен смисъл се дублират с тези на Обикновено Народно събрание.

Историкът смята, че по отношение на местната власт Конституцията не е демократична. Той даде пример, че областните управители се назначават от премиера и реално са част от изпълнителната власт, а е премахнато средното ниво на местно самоуправление - областните събрания или съвети. Стоянов изрази мнение, че трябва да се преразгледа и въпросът за президентската институция. Президентът или трябва да има по-големи правомощия, или ако не, да не се избира пряко от народа, смята той.

Според Янаки Стоилов от Коалиция за България двукамарен парламент възниква при федеративни държави, а България не е такава.