Българите продължават да не вярват на полиция, съд и прокуратура

Въпреки положените през последните пет години усилия от страна на правораздавателната система да подобри имиджа си, българите продължават да не вярват на полицията, съда и прокуратурата, според окончателния доклад на социологическа агенция "Алфа Рисърч" за ефекта от изпълнението на проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", представен в неделя. Анализът се базира на количествени и качествени изследвания,извършени в периода май-юни 2012г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии.

Заради корупцията, оказвания политически натиск на различни нива и неуспехът по т.нар. обществено значими дела, все още полиция, следствие, прокуратура и съд са сред институциите с най-нисък кредит на обществено доверие.  Други ключови проблеми за правораздавателната ни система са тромавите и бюрократични процедури, ниската прозрачност на прокуратурата и некомпетентността и слабата професионална експертиза.

Докладът препоръчва съществуващите механизми за контрол и санкции в съдебната система следва да се подобрят, като се гарантира равнопоставеност. Според проучването е необходимо подобряване на политиките за развитие на човешките ресурси, инвестиции в квалификацията на служителите и по-сериозни и обективни изисквания за заемане на длъжности.Изследването съветва да се направят съществени инвестиции във внедряване на повече електронни услуги в съдилищата и цялостно обновяване на материално-техническата база.

Над 80 % от анкетираните смятат, че българският съд е податлив на политически натиск ина такъв от икономически групи и фирми. През 2010 г. подобно мнение са споделяли 70% от анкетираните. Самите съдии категорично отхвърлят възможността съдът да се подаде на натиск. Те са по-склонни да не приемат за вероятно евентуално отстъпление при политическо вмешателство или пред натиск на финансови групировки или фирми.

Данните показват, че гражданите и бизнеса биват обслужвани по-внимателно (79%) и бързо (72%) от страна на съдебните служители. По-бързото и качествено обслужване се допълва от констатациите за улеснени процедури, както по отношение издаването на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и пр. (70%), така и по отношение на достъпа до информация по текущи дела (55.4%). Съдилищата участващи в проекта, обаче, изостават по отношение на целите за подобряване достъпа до правосъдие.

Извършената от съдилищата реорганизация и подобрение на системата за управление и контрол на делата има осезаемо положителен ефект, пише в доклада. Докато преди две години 27,2% от анкетираните заявяват, че делата на първа инстанция са приключвали в рамките на три месеца, то за 2012 г. това са вече 46.1%. Сериозно подобрение се наблюдава и по отношение продължителността на съдебните процеси на втора инстанция, като 50% от хората заявяват, че делата им са приключили в рамките на три месеца (при 41.7% през 2010г.).

Посоките, в които гражданите виждат най-спешна нужда от намеса, стабилно повтарят всеобщо споделяните от общественото мнение нагласи за главните слабости на българския съд - борбата с корупцията, прозрачност, контрол върху работата на съдиите, персонализация на отговорността за несправящите се,  ясни критерии на подбора на персонал.

 За разлика от съдиите, гражданите считат, че външни за системата фактори са по-съществени по отношение на проблемите в работата на съда, отколкото вътрешните. Така например, лошото заплащане, вътрешно-ведомствените процедури, материално-техническата база и недостатъчният човешки ресурс са посочени като проблемни от едва 2% до 4% от гражданите.

Според 72% от магистратите, извършената реорганизация в работата на съда, както и приложените нови модели на планиране и разпределение на задачите, са имали положителен ефект върху ефективността в работата. При почти две трети от случаите (58%) извършената реорганизация е довела до по-ниско натоварване на администрацията и съдиите.

Налагането на стандарти в работата на съдилищата в различни аспекти на тяхната дейност, като планирането и управлението на съда, управлението и контролът на делата, достъпа на гражданите до информация и пр. имат положителен ефект върху цялостния процес на правораздаване, пише още в доклада.