Българите са най-недоволни в ЕС от нивото на демокрацията в страната си

Българите са най-неудовлетворени от функционирането на демокрацията в страната си от всички граждани на Европейския съюз, като повече от половината са на мнение, че страната се движи в грешна посока. Българите са и едни от най-големите песимисти за националната им икономика. В същото време те продължават да са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз и разчитат повече на Брюксел отколкото на собственото си правителство.

Това показват данните на на редовното годишно проучване на Евробарометър "Есен 2013“.

 

Според изследването едва 14% от българите са удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в страната. Този процент е с над 30 процентни пункта под средното измерено за Европейския съюз. Средно почти половината от жителите на страните-членки смятат, че демокрацията в техните страни функционира правилно.

 

С подобни на българските нагласи са португалците и румънците - с 15% удовлетворени и съответно 85% и 84% неудовлетворени.

 

Най-уверени и удовлетворени от състоянието на демокрацията в страните им са датчаните - 87% и шведите - 84%.

 

"Протестите и общественото недоволство в България, започнали още от началото на 2013 г. и продължили почти цяла година, водят до значителен спад в дела на удовлетвореността от функционирането на демокрацията – през есента на 2012 г. (година преди настоящето издание), делът на удовлетворените от състоянието на демокрацията българи е 19%, с 5 процентни пункта по-високо от измереното сега", отбелязват авторите на изследването.

 

Въпреки че българите са недоволни от функционирането на демокрацията в рамките на България, 52% от тях смятат, че демокрацията в ЕС функционира както трябва, а недоволните са само около една четвърт.

 

В това отношение удовлетвореността на българите е значително по-висока от средната за Съюза като цяло – 52% положителни оценки в България спрямо 43% на ниво ЕС28.

 

Повече от половината българи смятат, че нещата отиват в грешната посока

 

През есента на 2013 година повече българи – 55% са на мнение, че нещата в България отиват в грешната посока. Същото смятат за своята страна и 56% от гражданите на ЕС28.

 

От есента на 2011 г. досега процентът оптимисти в България е намалял почти двойно от 32% на 17%, отбелязват авторите на изследването.

 

За сравнение, нагласите на европейските граждани относно посоката на развитие на нещата в собствените им държави са относително стабилни - в последните 2 години около една четвърт оценяват посоката като правилна.

 

Въпреки ръста на негативизма спрямо развитието на нещата в България, българските граждани запазват положителната си нагласа към Европейския съюз. Близо половината от българското население смята, че нещата в Европейския съюз вървят в правилната посока, което е с 20 процентни пункта по-високо от средното измерено сред всички страни-членки – 26%.

 

Само 5% смятат, че икономиката е в добро състояние

 

Българите са и на едно от последните места по отношение на мнението им за икономиката на страната им.

 

94% от българските граждани оценяват сегашното положение на националната икономика като лошо. Едва 5% от населението на страната са на мнение, че българската икономика е в добро състояние. Тази стойност е щест пъти по- ниска от средното за ЕС.

 

С подобни за България нагласи са Гърция (2% оценяващи икономическата ситуация като добра, 98% оценяващи я като лоша), Кипър, Португалия, Хърватия и Испания.

 

Едва 12% от българските граждани очакват подобряване на икономическата ситуация в страната в следващите 12 месеца, като процентът е с 9 пункта по-нисък от средното в ЕС и намалява от есента на 2010 г. насам. Влошаване очакват почти една трета от населението на страната, а близо половината (47%) от българските граждани не очакват съществени промени в икономическата ситуация в страната в следващите 12 месеца.

 

За разлика от оценките за състоянието на националната икономика, българите са значително по-позитивни за състоянието на европейската икономика отколкото средния европейски гражданин.

 

Българите вярват на Брюксел, а не на правителството си

 

Повечето българи (60%) са настроени оптимистично за бъдещето на Съюза. Песимисти са малко над една четвърт от българите.

 

Очакванията на българите за бъдещето на Европейския съюз са малко по-оптимистични, отколкото очакванията на средния европеец – 51% от жителите на всички страни-членки са оптимисти, докато 43% са по-скоро песимисти.

 

Най-оптимистично настроени за бъдещето на Европейския съюз са датчаните – 75% от тях смятат, че Европейският съюз ще се развива в благоприятна посока. Следват Ирландия и Малта с 67% оптимисти за бъдещето на ЕС. Най-висок процент на песимисти изследването регистрира в Гърция – 69%.

 

Според българите Европейският съюз е най-способен на успешни мерки срещу кризата в сравнение с националното равителство, Г-20, Международния валутен фонд и САЩ.

 

Над една трета от населението на страната възлага най-големи очаквания на ЕС. Значително по-нисък процент от българските граждани разчитат на националното правителство да предприеме действия за справяне с последиците от кризата – 15%.

 

Същият е и процентът посочили Г-20 като най-способна да прилага действия за възстановяване от кризата в икономиката.

 

За разлика от българите, жителите на ЕС като цяло, възлагат значително по-голяма роля на националното правителство за възстановяване на икономиката – средноевропейското обществено мнение поставя еднаква тежест (по 22%) на националното правителство и Европейския съюз за прилагане на действия в помощ на икономиката и справяне с последствията от кризата.

 

В сравнение с пролетта на 2013 г., делът на българските граждани, които посочват Европейския съюз като най-способен да се справи с последствията от икономическата  криза бележи значителен ръст – все повече българи възлагат най-големи очаквания именно на Съюза по отношение на възстановяването на икономиката – 35% през есента на 2013 г. спрямо 31% през пролетта на същата година.

 

Процентът, които разчитат на българското правителство за прилагане на мерки за справяне с негативните ефекти от кризата намалява - от 21% през пролетта на 2013 г. до 15% в сегашното изследване.

 

Нагласите в в ЕС обаче остават без значителни промени. В този смисъл, тенденцията на намаляване на доверието към националното правителство и увеличаването на доверието към ЕС като най-способни да приложат ефективни мерки спрямо кризата вероятно има връзка със сложната социално-политическа обстановка в България през 2013 г, отбелязват авторите на изследването.