Българската държава преследва не престъпниците, а хората, които ги разкриват

Чухме доста декларации след атентата срещу журналиста Васил Иванов - от парламента, от министри, от самия министър-председател. Какво стои всъщност зад тези политически декларации, след като само преди година те наблюдаваха безучастно атаките на прокуратурата срещу екип на ББС и румънски разследващ журналист?

Зад тези декларации не стои нищо друго, освен липсата на политическа воля от държавата, в лицето на нейните институции, да направят това, което обществения интерес изисква от тях. На първо място незабавно да бъдат разкрити атентаторите, които се опитаха да сплашат журналиста от НТВ. Второ, държавата да отмени един срамен и архаичен текст от Наказателния кодекс (чл.339а), който дава възможност на някои по-темпераменти прокурори да повдигат обвинения срещу хора, които носят GSM-ми, фотоапарати, диктофони само заради това, че в НК е предвидено, че никой не може да използва специални технически средства предвидени за негласно събиране на информация.

Тази твърде абстрактна законова дефиниция дава възможност наистина за  произвол от страна на полиция и прокуратура. Резултат от този произвол бяха делата срещу филма на ББС, който разкри готовността на Иван Славков да продаде Олимпийските игри в Лондон, а малко по-късно по силата на същия текст бе арестуван румънският журналист Джордже Бухнич, който разкри ежедневната повсеместна и видима корупция на българските граници.

Парадоксално е, че вместо да преследва корумпираните, държавата преследва тези, които я разкриват вместо нея. Сигналът, отправен от страна и на законодателната власт (която не промени чл. 339а), и от страна на прокуратурата към журналистите е пределно ясен – ние ще накажем всеки, който дръзне да покаже на обществото, че не си вършим работата.

След като се развиха скандалите с чуждите журналисти, настъпи известно оживление и някои политици показаха готовност да редактират този текст в НК или той съвсем да отпадне, но не се стигна дори и до козметични промени. Това ми дава основание да твърдя, че липсва политическа воля на законодателно ниво да се извърши една промяна, така, че да се даде възможност на журналистите да изпълняват своето професионално задължение - да бъдат действителен коректив на политиката, което е тяхна основна роля в демократичното общество.

Враждебна ли е средата за журналистите в България?

Ако говорим за враждебната среда, в която работят журналистите, бих припомнил един случай от партийно събрание в Ловеч, когато тогавашният външен министър г-жа Надежда Михайлова призова да бъдат нахранени журналистите. Срещу журналиста Милко Недялков, който беше записал този неин призив, имаше опити за въздействие от страна на полицията. Така че от опитите да бъдат нахранени, разбирай – корумпирани - журналистите, до опитите да бъдат сплашени и елиминирани чрез заплаха тези от тях, които не желаят да бъдат “нахранени”, действително границата е съвсем тънка и е необходима само една крачка.

Има ли обратна реакция от страна на медиите?

Има вече две жалби пред Европейския съд по правата на човека от страна на български разследващи журналисти, които се оплакват, че са потенциална жертва на този член 339а, защото той буквално като Дамоклев меч виси и заплашва всеки български журналист, който се опитва да прави разкрития. На практика този текст прави всеки журналист потенциален обвиняем.

От тази гледна точка тези дела, най-вече срещу журналистите от ББС, а и в малко по-малка степен срещу Бухнич, добиха международна известност.

Смятам, че точно такива абсурдни дела са в основата на негативните оценки за функционирането на съдебната ни система, защото един разумен човек от Западна Европа не би могъл да разбере как властите не се борят срещу престъпниците, а срещу тези, които ги разкриват.

Проблемът е много дълбок, много сериозен и много опасен, защото по този начин се атакува самата същност на гражданското общество, доколкото професионалното задължение на журналистите да информират гражданите и обществото кореспондира с правото на всеки гражданин да получава информация и да бъде информиран член на гражданското общество.

Така, че не е застрашена просто професията на журналистите, а наистина е застрашен един от моралните фундаменти на демократичното общество.

Върху каква нормативна база е стъпила журналистиката?

Нормативната база в генерален план не е лоша. Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека (която е неотменна част от вътрешното право и има примат по отношение на противоречащите си вътрешни законови актове) гарантират и свободата на изразяване на мнение и свободата на разпространение и получаване на информация. Но от тук нататък нормативните актове създават повече ограничения пред работата на журналистите, дори фактът, че т.нар. клевета по отношение на длъжностните лица се преследваше служебно от прокуратурата и това е може би единственият незначителен пробив в защитата на свободата на словото през последните години.

Знае се, че има много дела, които се водят срещу журналисти. При мен има поне три дела на журналисти към Европейския съд по правата на човека, две от тях са свързани именно с този анахроничен текст от чл. 339а, а другото е за това, че журналист си е позволил в свое изявление във вестник да цитира данни, изнесени чрез пресцентъра на МВР.

Какво стои зад нежеланието на държавата да премахне този текст от НК

Очевидно държавата и различните власти нямат никакво желание дефектите в тяхната регламентирана и нерегламентирана дейност да бъдат поставяни във фокуса на общественото внимание. Колкото по-необезпокоявано те сключват тези скандални концесионни и корупционни сделки, толкова по-добре. Т.е., никоя власт доброволно не отстъпва позициите си на неправителствените организации и медиите, които по дефиниция са коректив на властите. Те  просто бранят своя заплюта територия, върху която се реализира един олигархичен модел на управление.

Каква би трябвало да е адекватната реакция на управляващите след този пореден инцидент с журналист, изключвам от това подразбиращото се действие от страна на МВР?

Първо, трябва да всяка цена да бъде разкрит извършителят, защото посланието на атентата е много опасно – виждате ли, ние знаем, че нас няма да ни хванат, защото системата работи зле. От тук нататък всеки, който не ни харесва, може да бъде взривен. На това послание трябва да се реагира с всички възможни механизми на държавата. Според мен и ръководни лица от полицията, които вече за трети път, визирам случаите с Чората, в Пазарджик и сега, получават доста негативни обществени оценки, трябва да се замислят за по-радикални персонални промени в МВР. Истинска политическа отговорност е да излезе премиерът и да каже – аз освобождавам министъра на вътрешните работи. Това е политическата отговорност – другото е пушилка.