Българската икономика - отново защитена с държавна тайна

Тази седмица се състоя публично обсъждане на двата почти идентични по съдържание законопроекта за защита на класифицираната информация*, внесени в Народното събрание съответно от група народни представители от ОДС и от Министерския съвет. Целта на тези законопроекти е да регламентират обхвата и реда за защита на информацията, която се определя като държавна или служебна тайна.

Според определението в законопроектите държавна тайна е информацията, изброена в списък-приложение към тях, разгласата на която ще постави в опасност или ще увреди интересите на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред.

Интересно е обаче защо при това ясно очертаване на интересите, които подлежат на защита чрез държавната тайна, в споменатия Списък - приложение неочаквано се появяват 9 категории информация под заглавие "Информация, свързана с икономическата сигурност на страната".

1/ С въвеждането на този защитен интерес в списъка, проектозаконите за класифицираната информация противоречат на собственото си определение за държавна тайна. Дори да бяха включили защитата на "икономическата сигурност" в тази дефиниция, те пак биха противоречали на Конституцията, чийто чл.41 позволява ограничаване на правото да се търси, получава и разпространява информация само с цел защитата на изрично изброените права и законни интереси, като тази защита според Конституционния съд трябва да се тълкува ограничително /РКС № 7/1996 г./. Изброените в Конституцията допустими ограничения на правото на всеки на информация са: правата и доброто име на другите граждани, националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Измежду тези права и интереси предмет на защита чрез законодателството относно класифицираната информация са националната сигурност и обществения ред.

Следователно, Конституцията не позволява да бъдат защитавани чрез държавната тайна икономическите интереси на държавата.
Те могат да бъдат предмет на защита само ако се установи, че съставляват част от националната сигурност.
Подобно заключение обаче би било доста странно, доколкото в една пазарна икономика винаги съществува т.н. стопански риск, който може да бъде обозначен и със синонимния израз "стопанска несигурност". Следователно свободата на предприемачество, възведена в конституционен принцип /чл.19 ал.1/ и стояща в основата на стопанската система на България, по дефиниция изключва употребата на израза "икономическа сигурност". Обратното е старческият съсък на една отминала епоха.

2/ Проблемът още повече се задълбочава от липсата на дефиниция на това какво значи "класифициране". Според концепцията на законопроектите включената в списъка информация със самото си създаване възниква като държавна тайна, а не се превръща в такава след съответната преценка на компетентния орган. Това на практика обезсмисля изискването на законопроектите за конкретна преценка на това доколко разгласяването на информацията от конкретен документ засяга подлежащия на защита интерес. Значението на тази преценка се свежда само до определянето на срока на засекретяване, но не и на това дали изобщо трябва дадена информация да се засекретява. Проблемът с термина "класифициране" стои в същата степен и при информацията, защитена чрез т.н. "служебна тайна" - понятие, което остава толкова неясно в законопроектите, колкото е било в продължение на десетки години.

3/ Посочените проблеми на "списъка на държавните тайни" не са изолиран случай. Напротив, един бегъл поглед по този списък веднага убеждава, че сега действащият списък, приет през 1990г., е далеч по-умерен по обхват. Сегашният изобилства от неясноти, които обаче са законно основание за ограничаване на правото на търсене, достъп и разгласяване на информация. Такива са изразите "специална техника", "специални цели", за които липсва каквато и да било дефиниция извън съзнанието на прилагащите разпоредбите на списъка. Любопитна е и употребата на израза "и други данни", която не се схожда много с целта на съществуването на списък - ограничително изброяване на категории информация. Много категории от списъка свидетелстват за липса на представа за разликата между държавна и служебна тайна, за публичния характер на държавния бюджет, правото на достъп до информация, свързана с околната среда, правото на лицето на достъп до личните му данни и др.

*Законопроектите са достъпни в пълните си текстове на страницата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред http://www.parliament.bg/kns/39NS/diskusia.htm. На страницата на Програма Достъп до информация www.aip-bg.org е публикувано становище по предложения проект.