Българската позиция по Ирак има публична подкрепа

Г-н Димитров, Вие сте сред учредителите на Комитета за демократизация на Ирак. С каква идея беше създаден той и смятате ли, че неговото послание е достатъчно популярно?

В подобна ситуация е винаги по-лесно човек да изразява своята хуманност, като избере по-евтиния и по-простичък вариант на силно викане как е против войната, за мира и любовта между хората. Така че не е удивително, че броят на хората, които избират този по-евтин вариант на човечност, никак не е малък.

От друга страна, когато само техният глас се откроява, ние рискуваме да бъдем подведени в една посока, която според мен не е нито разумна, нито истински нравствена. Това прави необходимо да се чуе и другият глас, който казва - да, войната е нещо много лошо, но по-лош от нея е мирът, при условията на разбойниците и убийците. Това е малко по-сложна конструкция, непопулярна, която изисква повече обяснение и за това по-малко хора са склонни да я заявят така отчетливо и категорично. Ето защо е необходимо тези, които го правят, да поискат думата.

Мисля, че Америка, която през всички последни десетилетия неизменно е заставала на страната на повечето свобода срещу диктатурата и най-често на страната на по-слабия срещу тираните, заслужава една такава подкрепа в момента.

На какъв принцип се събраха хората, които учредиха комитета?

В този комитет участват хора с различни идеи, виждания, позиции, такива, които биха и спорили в други случаи, но които поддържат в момента една обща теза - че срещу заплахата за световната сигурност, срещу диктатурата и тиранията трябва да се действа категорично и без забава. Тази теза поддържа и антитерористичната коалиция.

В понеделник представители на комитета се срещнаха с американския посланик в София Джеймс Пардю. За какво разговаряхте?

Това беше един ясен знак, че тезата на българската държава, следвана от правителството и основана върху решението на парламента, има публична подкрепа и хора, чийто глас може да бъде чут, отстояват същата позиция. Това е гаранция, че няма да има промени в позицията на България, въпреки опитите на някои сили да я представят като несигурна и нестабилна.

Посланик Пардю изрази убеденост, че в крайна сметка операцията в Ирак ще завърши с по-малко страдание и по-малко жертви и в резултат на нея ще има повече сигурност, повече стабилност и свобода за народа на Ирак.

При посланик Пардю бяхме с посланик Владимир Филипов - координатор на Пакта за стабилност, Любомир Павлов, Иван Гарелов, Димитър Иванов.

Как ще коментирате решението на БСП да оглави антивоенните протести в България?

Това не е нещо ново, така беше по време на косовската криза. Очевидно е, че комунистическата партия си следва принципите и убежденията, които са ни добре познати от много време насам.

Аз не мога да отговарям за това, че позицията на българската комунистическа партия не се е доразвила.

Смятате ли, че българското общество е добре информирано от изпълнителната власт за случващото се, има ли рискове от тази гледна точка?

Аз мисля, че българското общество не е достатъчно добре информирано. Мисля, че изпълнителната власт сигурно носи определена отговорност за това, но не по-малка отговорност носят и медиите. Самият факт, че един такъв важен елемент от истината, от реалността, какъвто беше позицията на иракската опозиция, се появи в публичното пространство едва след като започна войната, означава, че българските медии са в дълг към нацията по отношение на обективното отразяване на събитията.

Как ще коментирате заявеното от премиера Сакскобургготски да говорим за кризата след два месеца и тогава да видим дали положението не се е променило коренно и то в наша полза?

Мисля, че това е една разумна теза. В крайна сметка отново правя аналогията с косовската криза. И тогава, в момента на кризата, се чуваха доста кресливи гласове против позицията на българската държава и около два месеца по-късно беше ясно, че нашият избор е бил правилен.

Смятате ли, че ще се наложи разширяване на мандата на българския контингент чрез ново решение на парламента при положение, че войната се разраства?

Войната се развива горе-долу по начина, по който можеше да се очаква.

Приблизително подобна беше ситуацията в Афганистан - тъкмо започнахме да се чувстваме силно притеснени от развитието на събитията, се оказа, че те се развиват планомерно и точно както трябва. Предполагам, че сега е горе-долу същото, така че не мисля, че войната се затяга. А що се отнася до българския контингент, не мога да правя предвиждания, но не виждам в момента основания за някакви промени в неговата позиция.