Български апарат ще предава данни от мисията "ЕкзоМарс"

Български апарат ще извършва важни изследвания на път до Марс и на самата планета, извършвани от изстрелян в понеделник спътник до Червената платена като част от проекта "ЕкзоМарс". Това съобщиха проф. Цветан Дачев и проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН, които са създатели на дозиметъра "Люлин".

На него се разчита да докладва за космическата радиация и първите данни трябва да бъдат получени на Земята около полунощ българско време в понеделник.

Дозиметърът е на борда на спътника "Трейс Газ Орбитър" (Trace Gas Orbiter -TGO), който бе изстрелян по-рано през деня - в 11.31 часа местно време, от космодрума "Байконур" с ракетата носител "Протон-М" и демонстративен десантен модул "Скиапарели" (Schiaparelli).

Българският апарат е по-различен от предишните с това, че има по-големи възможности и като диапазон на измерване, и като измерени параметри, казаха учените. Той измерва дозите и потоците космическа радиация, заяви проф. Семкова. Тези данни са много важни, защото в космоса хората могат да поемат до 900 дни космическа радиация, преди да се достигне до допустимия праг за човешкия организъм.

Дозиметърът позволява измерването на най-тежките йони на галактичните и слънчевите космични лъчи, които са малки като състав, но с голямо значение и биологическата вреда от тях е много съществена, обясни проф. Семкова.

Българските учени разработват дозиметричния прибор от 1986 година. За проекта "ЕкзоМарс" разработката тече от три години. За сравнение американският марсоход "Кюриосити" се подготвя от екип от много учени през последните 15 години и струва над 1 милиард долара.

Пътуването на спътника до Марс ще продължи седем месеца. Предвижда се модулът "Скиапарели" да се отдели от спътника на 16 октомври и да остане в орбита, откъдето ще насочва спускането и кацането на TGO. Модулът ще работи само няколко дни, докато свърши зарядът на батериите му. Още около година апаратът ще обикаля преди неговото оборудване да започне работа в средата на 2017 г. Очакванията на специалистите са той да е годен за експлоатация до края на 2022 г.

На TGO се разчита да изучи малките газови примеси в атмосферата на Марс и разпределението на леда, съставен от вода, в почвите на планетата.

Вторият етап от мисията "ЕкзоМарс", която се провежда съвместен на Европейската космическа агенция и на Руската държавна корпорация "Роскосмос", предвижда изпращане през 2018 г. на марсоход и платформа за научни изследвания на повърхността на Червената планета в търсене на следи от органичен живот. Възможно е обаче изпращането на марсоход да се отложи за 2020 г,. съобщи преди време представител на проекта.