Български експерт: Да пуснем ІІІ и ІV блок на "Козлодуй" без съгласие на ЕК

Допълнителните компенсации, на които може да разчита България при преговорите си с Европейската комисия за спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", са максимум 550 млн. евро. Това прогнозира в четвъртък директорът на "Институт по енергетика" АД Христо Христов, на когото Българският атомен форум е възложил да изчисли пропуснатите ползи от спирането на двата блока в края на 2006 г.. Според тези изчисления разходите за извеждане от експлоатация на реакторите възлизат на 1 млрд. лв., точно колкото е компенсацията, предоставена ни от ЕС - 550 млн. евро до 2009 г.

Според Христов не би било проблем да се издействат още 550 млн. евро, които да ни плаща Брюксел до 2013 г. , а после пак да искаме повторно пускане на двата блока.

Христов смята, че правителството трябва да действа по грубия начин и самостоятелно да реши за повторното отваряне на реакторите, което по думите му щяло да бъде преглътнато от Брюксел, защото хората там осъзнавали за вредите, които са нанесени на България с решението за затварянето на ІІІ и ІV блок на ядрената ни централа.

"Институт по енергетика" АД е изчислил, че пропуснатите преки и непреки ползи за България от предсрочното затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" възлизат общо на 24 млрд. лв. Проучването е изготвено по модел на експлоатация на двата 440-мегаватови реактора като отделна централа за периода до 2030 г. Христов отказа да коментира за каква конкретна цел ще послужат подготвените данни, защото неговият институт имал задача само да ги подготви.

Ако реакторите не бяха спрени в края на 2006 г., те можеха да произвеждат по 6.7 млрд. кВтч годишно, които при реализация на външния пазар биха донесли на оператори си общо 6.1 млрд. лв., според сметките на института.

Само за НЕК пропуснатите ползи от износ на въпросната електроенергия биха възлизали на 570 млн. лв. годишни приходи. Заради това, че реакторите не работят, от тяхното производство не се отчисляват средства за фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация, които биха били в размер на 982 млн. лв. за периода до 2030 г., пресметна Христов.

Държавният бюджет пък губи 635 млн. лв, но най-големите загуби идват от това, че големите горивни инсталации ще трябва да платят 8 млрд. лв. за емисии въглероден двуокис, които иначе би могло да бъдат покрити от двата блока, изчисли Христов. На 5 млрд. лв. са изчислени щетите върху околната среда.

Директорът на енергийния институт допълни, че оценката на средствата за парникови квоти е изготвена при орязания национален план за въглеродните емисии, при който страната ни ще трябва да задоволява енергийните си нужди от конвенционалните електроцентрали и по този начин ТЕЦ ще трябва да купуват емисии, за да не бъдат глобявани за изхвърляните в повече количества парникови газове.

По думите му от 40 топлоцентрали в България само една отговаря на евроизискванията – ТЕЦ "Марица Изток 3", а 4-5 имат преходни периоди да покрият критериите до 2014 г.

Разходите за закупуване на парникови емисии ще натоварят цената на електроенергията с около 35 евро на метаватчас, допълни Христов. Неясно защо сред "загубите" от затварянето на двата малки реактора, той сложи и инвестициите, които ще бъдат реализирани за нови електроенергийни мощности в страната в този период. По думите му това са необосновани вложения, след като са налице два технически изрядни реактора.

В началото на годината БулАтом и АЕЦ "Козлодуй" започнаха акция за рестартирането на двата реактора, при която бяха проведени поредица от срещи в ЕК и Европарламента. Към проявата в началото се присъединиха премиерът Сергей Станишев и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Напоследък обаче министър-председателят предпочита да мълчи по темата, а Димитров в сряда отказа да подпише декларацията на БулАтом до европейските институции за преразглеждане на договора за присъединяване, където е записан ангажиментът на България за спирането на двата блока. Министърът не хареса редакцията на декларацията.