Българските доходи ще са 50% от европейските през 2030 г.

Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС-28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят. Това е един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН.

През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение.

През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада.

През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС-28.

Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС-28, твърдят икономистите от БАН.

България ще продължи да губи население заради емиграцията и разликите в заплащането у нас и в ЕС, твърди проф. Веселин Минчев, един от авторите на доклада. Той смята, че напусналите страната през последните 15-20 г. са не повече от 1 млн. души, а 600 – 700 хил. души работят сезонно в чужбина.

Ако през 2000 г. паричните трансфери на емигрантите към България са били около 300 млн. евро, през 2007 г. те нарастват до 600 млн. евро, а през 2015 г. размерът им е над 1.3 млрд. евро.

Като процент от БВП трансферите се увеличават от 2.7% през 2008 г. на 5.7% през 2013 г. Парите от работещите в чужбина роднини се използват основно за потребление, здравеопазване и образование и в много малка степен - за бизнес.

Заради намаляването на работната сила в страната икономистите от БАН препоръчват България да започне политика на подбор на имигрантите в страната и по-конкретно – да се ориентира към повишаване на привлекателността на българския трудов пазар за имигранти с търсени на пазара на труда професии в областта на технологиите и други иновативни сфери на развитието.

"За целта рестрикциите в тази област в българското законодателство следва да се преосмислят", препоръчват икономистите.

Междувременно Евростат съобщи, че едва 49% от чужденците в България работят по данни за 2015 година. За сравнение, работещите българи са 73.9% от трудоспособното население във възрастовата група 20 – 64 години.

Това нарежда България на последно място в ЕС по дял на работещите чужденци на нейна територия.

Според евростатистиката най-голям е делът на заетостта сред чужденците в Испания и Кипър (по 82.2%), Словения (81.7%), Словакия (81.3%) и Португалия (81%).

Най-висок дял на заетостта на местните жители е регистрирана в Швеция – 87% от хората на възраст между 20 и 64 години имат работа. За чуждите граждани в страната този процент е 77.2 на сто.