Българските фирми плащат по-редовно фактурите си

Българските фирми плащат по-редовно фактурите си

Продължава тенденцията за подобряване на навиците на плащане от страна на бизнеса в България и Европа, а страната ни е на второ място в Европа по възстановен оборот благодарение на фирмите за събиране на дългове. Това сочи  представително проучване на един от водещите международни доставчици на индивидуализирани финансови услуги EOS "Навици на плащане в Европа“ 2019. Тазгодишното издание е 12-о поред в партньроство с независимия институт за пазарни проучвания "Кантар" (Kantar TNS) и обхваща 3400 компании в 17 европейски държави.

Според него тази година е достигнат своеобразен рекорд по редовно платени фактури  - 81% средно за Европа. В България 77% от издадените фактури се плащат навреме (при средно 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.). У нас 19% от фактурите се плащат със закъснение при 20% през 2018 г., като при това с три дни се е увеличило забавянето – от 19 на 21 дни. Четири на сто от фактурите се отписват поради невъзможност да бъдат събрани изобщо, като по този показател няма промяна спрямо 2018 г. 

Въпреки подобрението българският бизнес отново е в групата с лоша дисциплина – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 19%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).

Българските граждани са по-дисциплинирани спрямо бизнеса. При тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% средно за Източна Европа). Забавените плащания при частните лица намаляват с 5% спрямо миналата година.

Според анализите на EOS забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите. Основните негативни последици са: намаляване на печалбите (58%), липса на ликвидност (48%) и по-високи разходи за лихви (47%).

Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания в България да се чувства застрашена от фалит вследствие на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при средно ниво за Източна Европа от 16%.

За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Райна Миткова, управител на EOS за България, коментира, че ефектът от работата с компании за управление на вземания се измерва с подобрената ликвидност на бизнеса и увеличаване на пазара на труда. Събраните от специалистите средства се връщат обратно в икономиката, като бизнесът ги използва за погасяване на собствени задължения (57%), създаване на нови работни места (51%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (43%), научна и развойна дейност (27%) или инвестиции на финансовия пазар (23%), отбеляза тя

"Българинът традиционно остава по-голям оптимист от средното ниво за Европа по отношение на бъдещето“, посочва още Миткова, цитирана в прессъобщението на EOS.

"Трябва да сме по-предпазливи на фона на глобалните икономически перспективи – ситуацията между САЩ и Китай, коригираните прогнози на Германия и Италия по отношение на очаквания ръст, Брекзит и др. Вече сме свидетели на забавянето на ръста на европейската икономика, като рисковете са взаимосвързани и могат да доведат до спад на глобалната търговия и производство“, допълва тя.

Според проучването на компанията предстои да се развие дигитализираното управление на вземания в Европа. Едва 49% от компаниите посочват, че имат високо или много високо ниво на внедрени технологии, 38% е делът на фирмите, които отчитат сравнително добро технологично ниво, а 17% все още не са предприели стъпки по автоматизация на процесите си.

Европейците остават традиционалисти и по отношение на методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от компаниите. След него се нареждат наложен платеж (69%) и авансово плащане (50%). Едва 28% от компаниите предлагат модерни дигитални начини на плащане като он-лайн трансфери чрез външни доставчици (23%), мобилни плащания (7%), а криптовалутите рядко се използват като средство за разплащане (1%). 

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: