Българският GDPR все още е голяма заплаха за медиите

Българският GDPR все още е голяма заплаха за медиите

Българската версия на Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR) все още представлява огромна заплаха за налагане на недопустима цензура върху медиите в страната. Такава е позицията на "Програма Достъп до информация" (ПДИ) по приетия от вътрешната комисия на второ четене законопроект за промяна Закона за защита на личните данни.

Най-големият проблем са останалите в законопроекта десет критерия, въз основа на които Комисията за защита на личните данни ще преценява дали медиите са нарушили защитата на нечии лични данни. Критериите и преценката са доста субективни. Медиите могат да бъдат преследвани заради: естеството на личните данни, които са разкрили; влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им и доброто му име; как журналистите са се сдобили с данните и т.н.

Европейският регламент (GDPR) не залага подобни изисквания, а директно изключва журналистите от обхвата на много от ограниченията. В България обаче медиите могат да се сблъскат с глоби, достигащи до 4% от техния годишен оборот.

ПДИ смята, че Комисията за защита на личните данни ще получи изключително право да проверява всеки журналист за всяка статия. Проверката може да включва дали журналистът е документирал спазването на посочените десет критерия. Абсурдно е, но това важи дори и за фоторепортерите.

Председателят на вътрешната комисия Цветан Цветанов (ГЕРБ) обясни по време на заседанието, че текстът с десетте критерия няма да отпадне, но ще бъде коригиран.

Депутатите от вътрешната комисия се съгласиха, че намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки преди да започне да пише статия. Текстът на закона трябва да гласи, че "балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на критерии, доколкото са относими" към журналистическата работа, обясниха депутатите. Въпреки това те гласуваха текста на второ четене в комисия.

Опасенията от цензура се задълбочават и заради факта, че обещаният израз "доколкото са относими" все още не е записан в проекта за закон. Той може да бъде редактиран в пленарна зала преди окончателното му приемане.

"Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации. Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията (печатът е свободен и медиите не подлежат на цензура – б.р.)", коментира ПДИ.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?