Българският кабинет още не се е представил като реформаторски*

България има стабилни макроикономически показатели, но бъдещето развитие зависи от очакваното възстановяване на пазарите на ЕС и способността на правителството да продължи с реформите и да привлече чуждестранни инвестиции, се казва в последния доклад на "Оксфорд аналитика" за нашата страна.

Авторите твърдят, че при забавяне на възстановяването на страните от ЕС, правителството рискува да акумулира по - голям от планирания дефицит, който няма да може да бъде компенсиран, ако нивата на чуждите инвестиции останат ниски.

В доклада се казва, че ниските нива на чуждестранните инвестиции са забавили икономическото развитие и са попречили на правителството да се представи като реформаторско.

Според анализа, че правителството е забавило оповестяването на графика за поскъпване на енергийните цени с 45%, защото се страхува от социалното напрежение, след като цените вече бяха увеличени с 10% в началото на годината

Авторите припомнят, че правителството се е ангажирало с постигането на бюджетен дефицит от 0,8%, но предстоящи разходи в енергетиката, здравеопазването и образованието могат да увеличат дефицита до 1% от БВП. Цитират се независими анализатори, според които планираният ръст от 4% няма да бъде постигнат, а вероятно ще става въпрос за ръст 3,3- 3,5 процента.

Ако възстановяването на пазарите в ЕС се забави, страната ни ще изпита натиск по текущата сметка през втората половина на тази година. През 2001 г. дефицитът по текущата сметка е бил 885 млн.щ.долара или 6,4% от БВП. Според договореностите с МВФ през тази година дефицитът по текущата сметка трябва да бъде 5,9% от БВП, но може да достигне 6,6 процента.

Прогнозата в доклада за търговския дефицит е той да достигне 11% от БВП.

Негативната тенденция се очаква да продължи до края на първите шест месеца, когато се очаква световната икономика да покаже сигнали за устойчиво възстановяване.

Експертите прогнозират, че България няма да се класира в първата вълна за членство в ЕС, въпреки че е затворила 17 от общо 31 глави. Като по - реалистично се разглежда получаването на покана за членство в НАТО на срещата в Прага през ноември. Като причина за това се посочват събитията в Афганистан и необходимостта от използването на България и Румъния като бази на алианса за операции на Балканите.

Авторите на доклада изтъкват, че правителството се надява поканата за НАТО да подобри инвестиционния климат на Балканите след десетилетие на войни в бивша Югославия.