Българският златен резерв нарасна с 345 килограма

Българската народна банка (БНБ) е придобила 11 113 тройунции злато през първата половина на 2020 г. Те са доставени на 6 февруари по сметката на БНБ в централната банка на Англия, където България държи от години около 60% от златния си резерв. Това става ясно от отчета на Българската народна банка за полугодието на 2020 г.

Една тройунция злато е равна на 31.1 грама, което значи, че вследствие на операцията резервът е увеличен с около 345 килограма.

От данните на Световния съвет по златото става ясно, че българският златен резерв възлиза на 40.8 тона (1.3 милиона тройунции) към 30 септември 2020 г. Вижда се също, че февруарското покачване на златния резерв на България е най-голямото за последните 20-30 години.

Според статистиката на Световния съвет по златото към 30 септември 2020 г. България е на 53-а позиция сред 132 държави и организации по света по обем на златния си резерв (в тонове).

Най-много злато в света – в пъти повече от всяка друга страна, притежават САЩ (8133 тона). На второ място е Германия (3362 тона). С големи количества в ЕС разполагат още Франция (2436 тона) и Италия (2451 тона). Това е значително над резервите на Китай (1948 тона).

В региона на Балканите Румъния, Гърция и Турция имат значително по-голям златен резерв в сравнение с България – съответно 103, 113 и 561 тона. Оказва се обаче, че България има повече злато от Обединените арабски емирства, които разполагат с 40.2 тона.

В последните години на отрицателни лихви именно златото спасява доходността от управлението на международните валутни резерви на България. Към 30 юни 2020 г., тоест броени дни преди влизането на българския лев в чакалнята за еврозоната (10 юли), те достигат рекордно висока стойност – 28 млрд. евро (около 55 млрд. лв.). Именно международните валутни резерви крепят стабилността на валутния борд, който през последните години държи силно покритие на лева – около 160%.

Огромната част от валутните резерви на България са в евро (над 91%). Заради придобиването на тройунциите и вследствие на покачването на цената на златото през полугодието с 16.14% делът на благодорния метал в резервите се увеличава на 8%. БНБ държи и минимални активи (под 1%) в долари и сребро.

В годините на високи лихви след глобалната финансова криза БНБ докарваше добър лихвен доход от управлението на международните резерви и дори превеждаше ежегодно в държавния бюджет стотици милиони левове. Заради отрицателните лихви на международните пазари в последните години обаче стратегията на централната банка е да минимизира загубите. Затова се стига до абсурдната ситуация, в която БНБ реализира доход от пасивите си вместо от активите.

В крайна сметка общата нетна доходност от управлението на резервите през полугодието е положителна – 1.17%, което в абсолютна сума е 281 млн. евро. Доходността от управлението на активите е отрицателна (-0.20%) и като сума възлиза на 47 млн. евро, а от валутната преоценка на златото и другите активи е положителна и е донесла на страната 303 млн. евро.

За да се контролира по-добре риска при управлението на милиардите, БНБ продължава да разделя активите в два инвестиционни портфейла, управлявани от различни екипи от служители на БНБ. Около 3% от международните валутни резерви на България се управляват от външни мениджъри – международни финансови институции.

Към края на полугодието на 2020 г. приблизително 69% от валутните резерви са инвестирани в активи с най-високо кредитно качество, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА, посочва още БНБ.