Балтийските икономики процъфтяват въпреки глобалния спад

С темпове на растеж между 4% и 8% през 2001 г. националните икономики на балтийските страни избегнаха голяма част от слабостта, която засегна западния свят след терористичните атаки от 11 септември.

"Все още продължаващо специално икономическо положение". По този начин Йоахим Легат определя положението в балтийските страни. Той е анализатор на германската банка Vereins-und Westbank, която има клонове в Талин, Рига и Вилнюс.

"Въпреки че глобалният икономически спад е по-дълбок от очакваното, отрицателният му ефект върху Литва, Латвия и Естония ще е малък", сочи анализ на най-голямата скандинавска банка SEB (Skandinaviska Enskilda Banken). SEB погълна много местни финансови институции в балтийските страни.

През следващите години анализаторите очакват годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на тези страни да достигне 4 или повече процента. Инфлацията ще остане умерена под нивото от 3%. Икономическият бум се основава на повишението на потреблението на местните пазари, комбинирано с растежа на инвестициите.

След като балтийските страни извоюваха независимостта си през 1991 г., скандинавските фирми бяха първите, които изследваха и опитаха икономическите възможности в бившите съветски републики. А днес все повече и повече германски инвеститори започват да инвестират в района.

Подобно на другите чужди инвеститори, около 90% от германците, които влагат средства в балтийските републики твърдят, че са много доволни, според данните на проучване, публикувано неотдавна от Федерацията на германската икономика.

Според него около 1200 предприятия в Литва работят с германски капитал. В Латвия те са 900, а в Естония 300 фирми зависят от германския капитал. Повечето от тях са малки и средни предприятия. Една четвърт са в производствения сектор, друга четвърт се занимават с внос-износ, а почти половината работят в сферата на услугите.

Примерите включват фирми за дистрибуция на детски облекла, представителство на компания за замразени храни или германско-балтийска консултантска фирма.

Отличната инфраструктура се посочва като най-важният фактор за инвестиране в балтийските страни, а на второ място идват трудовите ресурси. Ниските нива на заплатите също са плюс, което не е изненадващо предвид средната заплата от 315 евро за Естония, 245 евро за Латвия и 220 евро за Литва.

Не цялата информация в проучването е розова обаче. Например в Естония има дефицит на специалисти, сочат резултатите. Сред останалите критики са недостатъчното финансиране от местните или чуждестранните банки, както и съмненията относно ефективността на полицейската и правосъдна системи.

Въпреки това обаче 75% от анкетираните германци планират да разширят инвестиционната си дейност и се надяват на пан-балтийско разширяване.

Друг бонус за западните инвеститори е, че литовската валута неотдавна бе фиксирана към еврото на мястото на предишната ѝ обвързаност с щатския долар, като по този начин бе елиминиран валутният риск при търговията с евро-зоната.

"Това е важно събитие, доколкото външната търговия е най-вече с Европейския съюз", коментира анализаторът Легат. "Не бива да се очаква количествен скок, но като цяло решението е положително."

А с желанието си за присъединяване към ЕС и НАТО правителствата във Вилнюс, Рига и Талин искат да изградят политическите основи за продължаване на малкото икономическо чудо на Балтийско море.