Банките могат да търсят кредита от поръчителя до 6 месеца след крайния падеж

Банките могат да претендират дълга от поръчителите по кредити в срок до 6 месеца от крайния падеж, тоест от падежната дата на последната вноска.

Това следва от тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 януари 2021 г. Делото е образувано през 2018 г., тъй като досега беше спорно дали банката трябва да вади изпълнителен лист за всяка вноска по кредита или за целия дълг.

Поръчителството у нас често се използва за обезпечение по кредити и в някои случаи се оказва коварен капан за добросъвестни, но лековерни хора. Приемайки да стане поръчител, човек се съгласява да отговаря с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на длъжника.

Длъжникът, който е изтеглил заема, и поръчителят дължат парите солидарно. Тоест, ако се стигне до просрочие и неплащане на кредита, банката образува делото срещу двамата едновременно, като от всеки претендира цялата неплатена сума и налага запор по сметките и заплатите им, възбранява недвижими имоти и т. н. Банката може да поиска парите дори директно от поръчителя, без да търси длъжника.

Причината банката да претендира парите едновременно срещу длъжника и поръчителя е, че в закона има 6-месечен срок, в който, ако банката не потърси отговорността на поръчителя, задължението му се погасява и тя губи правата си спрямо него.

В тази връзка е и предметът на тълкувателното дело пред ВКС. То отговаря на въпроса дали посоченият 6-месечен срок тече от крайната падежна дата на целия кредит (съответно датата на предсрочната изискуемост), или от падежа на всяка отделна вноска в погасителния план.

Решението е, че 6-те месеца текат от крайната падежна дата на кредита, дори той да е 20- или 30-годишен.

"При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост", гласи решението.

Според съда "при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания."

"Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите", се казва още в тълкувателното решение.

Според съда, ако 6-месечният срок се прилагаше за всяка разсрочена вноска поотделно, можеше да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия или в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, поръчителството би се обезсмислило, твърди още ВКС.