Бащата на "новата вълна" кино Жан-Люк Годар избра асистирана смърт

Легендарният френски режисьор Жан-Люк Годар почина на 91 години, съобщиха световните медии във вторник. Той беше основоположник на едно от най-важните течения в киното на XX век – френската Nouvelle Vague - "Нова вълна" - филмовото движение, което направи революция в киното в края на 50-те и 60-те години на миналия век и повлия режисьори от Мартин Скорсезе до Куентин Тарантино.

Представител на семейството съобщи, че Годар е избрал асистирана смърт.

Това е станало в Швейцария, където подобно самоубийство е разрешено и където Годар – самият с френско-швейцарски произход, живееше от години.

Той е потърсил помощ за доброволно прекратяване на живота заради "тежки инвалидизиращи патологии" според медицинската документация, обясни Патрик Жанре, потвърждавайки информация, публикувана преди това от вестник "Либерасион".

В Швейцария има различни форми на асистирана смърт, сред които са пасивна евтаназия и самоубийство.

Най-известната обаче си остава асистираното самоубийство - практика, която не е специално регулирана, но е разрешена при определени условия. Организации предоставя възможност за асистирано самоубийство в рамките на установените правила, но при условие, че не могат да има бъдат приписани "никакви егоистични мотиви", отбелязва Франс прес.

Съпругата му Ан-Мари каза, че не се планира официална погребална церемония на твореца. Тялото му ще бъде кремирано.

Франция губи "национално богатство" със смъртта на режисьора Жан-Люк Годар, кръстникът на "новата вълна" във френското кино, каза президентът на страната Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс.

В Туитър той определи Годар като явление във френската кинематография, създал съвременно, свободно изкуство.

Много звезди изразиха скръбта си от новината за кончината на големия режисьор, съобщава АФП.

Ален Делон, който участва във филма на Годар от 1990 г. "Новата вълна", сподели, че "една цяла страница в историята на киното бе затворена. Благодаря ти, Жан-Люк, за хубавите спомени. Знаеш, че винаги ще съм горд от факта, че "Новата вълна" е част от моята филмография".

Със смъртта на Жан-Люк Годар световното кино загуби "един от последните си велики творци". Това заяви актрисата Бриджит Бардо, която се сбогува с режисьора с публикация в Туитър. Тя бе сред любимките на френския режисьор. Публикацията ѝ бе придружена от черно-бяла снимка, на която е с Годар по време на снимките на филма "Презрение" през 1963 г. Според френските критици благодарение на продукцията Бриджит Бардо успява да се изравни с филмови звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих.

Бриджит Бардо и режисьорът

Жил Жакоб, бивш президент на Кинофестивала в Кан, каза, че за него Годар е Пикасо на киното. "Със своята интуиция той изпревари времето, в което снимаше, играеше с думите, картините и цветовете. Неговите филми са жалони, мрачни и прелъстяващи. Сега световното кино осиротя."

Френският културен министър Рима Абдул Малак написа в Туитър: "Жан-Люк Годар разби всички клишета в киното и създаде вълна, изпълнена с дързост, свобода, безкомпромисност."

Журналистът и писателят Филип Лабро каза: "Годар си отиде. За всеки, който е бил на премиерата на "До последен дъх" навремето, това е взривяващ спомен от вселената на киното. Годар беше режисьор с уникална филмография, разделена между две епохи."

В кариерата си той е заснел над сто филма.

Първият му пълнометражен филм "До последен дъх" (1960), по сценарий на Франсоа Трюфо и вдъхновен от действителни събития, се превръща в емблематичен за "новата вълна" и прославя младия, 26-годишен актьор Жан-Пол Белмондо. Сниман с ръчна камера от инвалидна количка, с рязък монтаж, импровизирани разговори за секса и политиката, постоянни цитати от кинокласиката са неща, които привличат вниманието на зрителите и критиката, отбелязва Би Би Си.

Така изведнъж Годар печели голяма известност, а впоследствие знаменитият кинокритик и лауреат на наградата "Пулицър" Роджър Ебърт дори определя "До последен дъх" като най-добрия дебют в историята на киното от времената на "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс.

В коментара си за филма режисьорът Андрей Тарковски казва: "Всичко става в нарушение на класическите закони на монтажа".

С лентите си "Жената си е жена" и "Презрението" французинът отхвърля традиционната естетика, съществувала до този момент в киното. Филмите му засягат множество философски теми. Работил е с най-големите имена на френското кино.

Друг негов филм, "Малкият войник" (1960), е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

Муза на Годар дълги години е актрисата Анна Карина, която впоследствие става негова съпруга. Тя почина през 2019 г.

Годар и Анна Карина

През 1961 г. тя играе главната роля във филма на Годар "Жената си е жена", за която е отличена със "Сребърна мечка" в номинацията за "Най-добра женска роля" на 11-ия международен кинофестивал в Берлин.

После тя получава главни роли и други филми на Годар - "Да живееш живота си" (1962), "Made in USA" (1967), "Аутсайдери", "Безумният Пиеро" и др.

Годар остави своя отпечатък с поредица от политически филми от 60-те години, но през последните години кариерата му претърпя възраждане с филми като Film Socialisme и "Сбогом на езика".

Последният филм на Годар "Образ и реч" излиза през 2018 г. и му носи специалната награда на кинофестивала в Кан. Организаторите на фестивала в Кан припомниха, че 21 филма на Годар са били показвани в различните издания през годините. Режисьорът е печелил и две Златни палми - през 2014 г. за "Сбогом на езика" и през 2018 г. за цялостно творчество.

Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 г. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. учи етнология в Сорбоната. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен "Gazette de cinéma", от който публикува пет броя между май и ноември същата година.