(бележки на коляно1 )

Замисъл

Най-същественото в новата уредба - проекта на Закон за приватизация и следприватизационен контрол, е промяната в статута на агенцията и ограничаването на начините на раздържавяване.

Признак на добро развитие е формалното отпадане на привилегиите на работещите и управляващите в държавните предприятия.

Агенцията² придобива нови атрибути. Тя става нещо като министерство на управлението на държавно участие в търговски дружества. Правата на сегашните собственици - отраслови министерства, се прехвърлят от момента на започване на приватизацията, като това се отнася и до документацията по започнали вече сделки.

За да се осигури тази функция на агенцията, тя трябва да събере информация от съответните министерства и затова придобива определени права спрямо тях, а те на свой ред - определени задължения. Основният проблем с тази уредба е, че агенцията (като такава) има по-нисък ранг от отделните министерства.

Законът забранява (виж чл.4, ал.1) разпореждането с дълготрайни активи и сключването на договори от името на приватизиращото се дружество без разрешение от агенцията, с което тя се превръща във фактически управител за определен период от време.

Координация

Дружествата, досега собственост на министерствата, би трябвало (чл.3, ал.8; ал.9) да възлагат на агенцията продажбата на държавни активи.

Не е ясна мотивацията на тези дружества да възложат приватизацията на агенцията. Може да се предполага следния начин на действие:
- законът изисква всички такива дружества безусловно да възложат на агенцията да бъдат приватизирани ( виж чл.3, ал.1 )
- агенцията да ги включи в списък, за който потенциалните купувачи знаят, че подлежи на продажба (Агенцията е длъжна да направи това по силата на параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби ).
- министерствата, като досегашни собственици, да упражнят натиск на търговските дружества, вследствие на който те да възложат на агенцията извършването на собствената им продажба.
- потенциалните купувачи избират от списъка и кандидатстват пред агенцията за закупуване на държавни предприятия и активи тогава, когато агенцията е обявила търг или конкурс. Това би трябвало да става по реда на глава 4 от проектозакона, но в нея не са посочени никакви срокове.

Агенцията не е самостоятелен продавач и контрольор на всички държавни активи. За определен списък предприятия, приет от НС (виж чл.3, ал.2, т.1), и за друг списък, който агенцията има задължението да предложи, а Министерският съвет - да приеме, агенцията може да преотстъпи правата си по приватизация на министъра на икономиката. Очевидно министърът на икономиката запазва, според замисъла на закона, персонални отговорности, които да му позволяват да прилага тези хипотези на закона (виж чл.3, ал.6).

Министърът има право да възлага на трети лица "извършването" на дейности, свързани с подготовката за приватизация или следприватизационен контрол, включително процесуалното представителство.

Според чл.5 агенцията прави годишни планове, в които подробно описва своята работа, приоритети, приходи и разходи, като ги представя за одобрение в Министерски съвет преди обсъждането на съответния закон за държавния бюджет.

Обхват, цели и принципи

По силата на този закон всички държавни активи подлежат на приватизация, но в тяхното приватизиране могат да участват предприятия, в които съществен дял - до 50% - е собственост на държавата. Това произтича от определението на приватизация в чл.1, ал.2. Фактически, в случаите на значително (над 34% дял) участие на държавата имаме увеличаване на активите, намиращи се под контрола на администрацията.

Не е ясно основанието да не се обръща внимание на тази хипотеза. Частично то може да се търси в несвойствените цели на приватизацията. Според чл.2, т.2 такива цели могат да бъдат "устойчивото икономическо развитие" и "конкурентноспособността". Проектозаконът не съдържа определение на тези понятия, а и едва ли такова може да бъде дадено. Вероятно разбирането им е толкова разнообразно, колкото и теориите за икономическо развитие и конкурентност.

За сметка на това, други текстове на проектозакона предполагат включването на клаузи в приватизационните договори, които не са описани в разпоредбата, която се занимава с целите на закона. Такава клауза може да бъде, например, изискването за запазване на определени работни места.

С този закон се цели създаването на два типа фондове:
а) "Държавен фонд за развитие на високите технологии" (параграф 3, ал.1 от допълнителните разпоредби)
б) "Общински гаранционен фонд за кредитиране на малките предприятия".

Очевидно на приватизацията се възлагат функции да финансира несвойствени за администрацията дейности по развитие на технологиите и гарантиране на кредитите. Според чл.7, ал.1, за първата цел отиват 5%, а според чл.9, ал.1 10% за общинските гаранционни фондове. Законът не дава определение на високи технологии и такова едва ли е възможно. Употребата по повод гаранционните фондове е също толкова неясна.
И двете разпоредби обаче предполагат съществена законодателна работа, крайният ефект от която ще бъде засилване на произвола при вземането на решения за финансирането на дейности с държавни и общински средства.

Информация

Информацията в закона се разглежда в три смисъла:
- като данни от документацията на предприятията, с която разполагат министерствата и агенцията;
- записи и документация, с която би трябвало да разполагат онези, които биха искали да придобият дялове от приватизиращи се предприятия;
- записи, документация и регистри, достъпни за широк кръг лица.

Информацията в последния смисъл би трябвало да е публична според Закона за достъп до обществена информация. В разрез с този закон, чл.22, ал.4 от проекта предписва, че МС трябва да определи информацията, която да се предостави на всички заинтересовани, както и тази, която трябва да бъде "служебна тайна". Същите действия на правителството се предвиждат по отношение на информацията, достъпна за кандидат-купувачите (чл.22 от проектозакона). По отношение на първия тип информация, различни разпоредби на проектозакона регламентират задължението държавните институции да разменят информация помежду си.

С изключение на "а", предоставянето на информация се изисква от сега действащото законодателство, включително от Наредбата за предоставянето на информация в процеса на приватизация от 1992 г. Вменяването на задължения за размяна на информация между държавни институции със закон е показателно за начина, по който в момента са извършва хоризонталната координация между тях.

Както вероятно е ясно от специалното разглеждане на проблема за координацията, новият закон ще осигури размяната на информация, но няма да облекчи вземането на решения.

Единственото нововъведение е изискването на чл.12 органите за приватизация да огласяват и обясняват публично своите решения. Такова поведение обаче се предполага от закона за достъп до обществена информация, не се забранява от нито един от досега действащите закони и може да бъде направено преди приемането на този закон.

Заключение

Не е възможно и не нужно да се обхванат всички правно-технически двусмислици на проектозакона.

Изложеното по-горе предполага, че разходите на време и усилия по приемането и прилагането на закона едва ли ще бъдат оправдани от постигнатите резултати.

Ако при сега действащата уредба непрозрачността произтичаше от описанието на различни привилегии и свободата на усмотрение при избор на метод за приватизация, то при новата уредба непрозрачността би произтичала от манипулирането с информация за приватизираните предприятия и трудната хоризонтална координация между различните държавни институции. Между другото, за редица дейности по приватизацията, които биха могли да бъдат възложени на външни лица, изрично е уговорено, че не се прилага законът за обществените поръчки.

Добрите страни на проектозакона (размяната на информация между държавни институции, разпоредбите, които предпазват от конфликти на интереси ) могат да бъдат постигнати с промяна на сега действащото законодателство и няколко подзаконови нормативни акта.