Белият дом в примката на счетоводните скандали

Сцената е по-скоро необичайна. В сряда, 17 юли, по случай приема на полския президент Александър Квашневски, Джордж Буш бе принуден пламенно да брани миналото на Дик Чейни. Компанията Halliburton, оглавявана от 1995 г. до 2000 г. от сегашния вицепрезидент на САЩ, бе заподозряна във фалшифициране на своите сметки. Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси на САЩ /ФКЦКФБ, SEC/ в края на май започна следствие срещу Halliburton.

На 10 юли Judicial Watch - организация, която се бори срещу корупцията, подаде жалба срещу Чейни. Въпреки усилията на Белия дом, фирмената престъпност се превърна за кратко време в основна тема, засенчваща войната срещу тероризма и вътрешната сигурност. "Няма афера. Имам голямо доверие във вицепрезидента. Когато го избрах знаех, че той е един отличен ръководител на компания и човек с богат опит", заяви президентът, като предизвика гнева на демократите.

"С какви послания държавният глава се обръща към ФКЦКФБ, след като заявява по същество, че няма никакво основание да се води следствие?", негодува госпожа Дженифър Палмиери, една от говорителите на Демократическата партия. След фалита на Enron в края на 2001 г. - най-големият в историята на САЩ /преди да избухне скандалът с втория по големина телекомуникационен оператор WorldCom, който пое "палмата на първенството" в американските банкрути от Enron, след като на 21 юли подаде молба за съдебна защита от кредитори - бел. прев./, администрацията на Буш премина в отбранителна позиция.

Тя бе принудена непрекъснато да свежда до минимум тесните си и привилегировани връзки с тексаската група. Президентът и основател на Enron Кенет Лей имаше основен дял във финансирането на предизборната кампания на Джордж Буш. Опасенията от нови терористични нападения и безспорните комуникативни умения позволиха до това лято да се удържа полемиката.

Днес обаче тази рецепта се оказва неефективна под напора на неспирните скандали, спада на Уолстрийт, подозренията за "угодничество" и поставянето под въпрос на действията на отделни личности. Американците изгубиха доверие в предприятията, в техните шефове и в борсата. Икономическото съживяване е застрашено от всичко това. Миналото на Джордж Буш и на Дик Чейни като бизнесмени и ръководители на компании изплува на повърхността.
То разкрива действия, които не са много различни от единодушно заклеймяваните днес. ЛАВИНА ОТ ВЪПРОСИ След разкритията за измами във WolrdCom на стойност близо 4 млрд. долара преди близо месец, Джордж Буш бе принуден да вземе категорично страна. Изведнъж той смени тона и заяви, че е "скандализиран". В тази своя роля обаче президентът трудно може да бъде убедителен.

На 8 юли, за първи път по време на пресконференция, той бе изтласкан обратно в неговите "окопи" от лавината въпроси около неговото минало като мениджър на петролна компания - Harken Energy Corporation и продажбата при подозрителни условия на акции малко преди да се оповестят лошите резултати за дейността на същата фирма.

Речта, която той произнесе на следващия ден на Уолстрийт пред ръководители на компании, бе очаквана с нетърпение. Буш искаше да се представи като "основател", по подобие на Теодор Рузвелт в началото на ХХ век, заклеймявайки прекомерната власт на "богатите злосторници". Джордж Буш се опита да прокара идеята за "нова етика на отговорност в деловия свят", но не бе убедителен. Ръкоплясканията в залата бяха изключително скромни, а спадът на Улострийт стана по-дълбок.

Същия този ден Буш дори бе изпреварен от демократите. По-малко от час преди неговата реч двамата основни опозиционни лидери - сенаторът Томас Дашъл и членът на Камарата на представителите Ричард Герхард, организираха пресконференция, на която присъстваха бивши служители на WorldCom и на Еnron, настоявайки за "истински" реформи. "Проблемът не е в това да разберем дали президентът изпитва същия гняв, който изпълва работещите и акционерите в тези дружества.

Въпросът е да стане ясно в каква степен той ще действа на практика и ще прокара законодателство, което ще помогне да се реши проблемът", заяви Томас Дашъл.

Демократите, които бяха неспособни след 11 септември да намерят поле на действие, което да бъде благоприятно за тях поради опасенията да не "налеят вода в мелницата" на врага в страна, намираща се във война, този път преминаха в нападение, и то с лекота. Те се надяват да убедят гласоподавателите преди парламентарните избори през ноември, че Джордж Буш и Дик Чейни са се държали като мениджърите, които днес те заклеймяват.

"Има нещо, което те не могат да скрият и това е тяхното минало на бизнесмени", твърди Дженифър Палмиери. Демократическата партия се подготвя за предизборни кампании, предавани по телевизията, на които нейните кандидати ще поемат ангажимента "да защитават работните места и възможностите за пенсиониране" и да бъдат на страната "на народа, който работи здраво и спазва правилата". Близо 80 милиона американци имат борсови пакети от акции, като в повечето случаи целта им е да заделят средства за пенсия.
През последните месеци те натрупаха значителни загуби заради срива на борсата. И в републиканския легар цари тревога, въпреки че според общественото мнение републиканците са представителите на партията на "едрия бизнес". В Сената мнозинство имат демократите, а в Камарата на представителите - републиканците, но и двете камари се надпреварват в гласуването на закон, с който най-строго да се санкционират фирмените престъпления.

Отрицателните последици от счетоводните скандали вече започват да се вписват в сметката на правителството. Разбира се, популярността на Джордж Буш продължава да е твърде голяма. 72 % от американците одобряват неговата политика, според социологическо изследване, направено за Washington Post и ABC в периода между 11 и 15 юли сред 1500 души.

Същият брой анкетирани го оценяват като "честен и заслужаващ доверие човек", като това проучване е проведено от 13 до 16 юли. Близо 70 % от запитаните подкрепят президента. За сметка на това се засилват съмненията доколко той е способен да сложи край на счетоводните скандали. Две трети от запитаните от в. New York Times изразяват мнение, че администрацията е загрижена повече за интересите на големите компании, отколкото за тези на обикновените граждани.

Обясненията на Буш, засягащи неговото минало като ръководител на Harken, далеч не са убедителни. 48 % от анкетираните мислят, че той крие нещо, а 9 % смятат, че лъже. Само 17 % вярват, че той казва истината.