Бесовете влязоха в банката

Фарсът, който се разиграва около избора на управител на БНБ показа, че нищо не е забравено. Изплуваха същите бесове, които сринаха банката през първата половина на 90-те години.

Сцената може на някого да напомни и драматичния избор на Вим Дуйзенберг начело на Европейската Централна банка през май 1998 година. Но защо да взимаме най-лошото от Европа?

През 1928 г. - по повод идеята за превръщане на БНБ в акционерна банка - Никола Мушанов се бе провикнал в Народното събрание: "Помнете ми думата. Тогава партиите ще излезат на борба най-напред там (в Народна банка), а след това ще излизат навън, на улицата да приказват за политика. Всеки ще иска да вземе банката!". С тези думи Мушанов не казваше нищо ново, а простосърдечно огласяваше това, което винаги се е искало от БНБ - нейното "ръчно управление" от държавата. През дългата ѝ история то е било оспорвано само мимолетно и до въвеждането на паричния съвет винаги е завършвало с неуспех за банката.

Паричният съвет отстрани политиците от управлението на паричната политика по най-радикалния начин - като премахна самата парична политика. Но той остави сладостите на назначенията. И когато часът удари, политическата класа реши да вземе малък реванш за собственото си маргинализиране.

Назначението е символика. Дори когато правомощията на самата институция са орязани, за върхушката остава изкушението да прояви безсмислена сила с упорството си да направи смяна заради самата смяна. Това е първосигналната мотивация на една с нищо непредизвикана, нито налагаща се промяна на досегашния управител на банката.

Назначението, разбира се, е и власт. Но каква власт предлага днес БНБ? Ще изредя това, което е останало, като го степенувам по значимост.

• Най-прозаичният и банален факт е, че БНБ е голям и сигурен платец, т.е. "пазар" на поръчки. Значително по-важно е, че банката разполага с административни правомощия, които са съществени за нормалното функциониране на банковата система. Като се започне от даване на банкови лицензии, мине се през твърде технически, но ключови наредби и се стигне до изграждане на финансова инфраструктура като кредитен регистър и платежна система. Ако банката се управлява изкушено и непочтено, тук възможностите за упражняване на власт в нейния най-примитивен вид са налице.
• БНБ осъществява банковия надзор, който винаги е бил (когато е съществувал и особено когато е блестял с отсъствието си) силен и привлекателен властови лост. Днес, когато банките са приватизирани в голямата си част от чужди капитали, надзорът не е това което беше, но той продължава да е важен инструмент на влияние.
• Остават резервите. И последният политик се досеща, че това са големи пари (9.3 млрд. лв.) от което - по битовата си логика - прави заключението, че тук има власт. Но в тях има власт само ако се допусне да бъдат управлявани "творчески". И неслучайно през последните две години изплува тъкмо тази двусмислена дума.

Примери за "творческо" управление на резерва имаме немалко. Такова беше раздаването му из кухите български банки през 1991 - 1996 година. "Творческо" отношение - в по-далечното минало - беше и изнасянето на златния резерв в Москва в края на 50-те години, преди да бъде продаден като обезпечение срещу държавни дългове.

Днес времената са други и управлението на резерва след въвеждането на паричния съвет е скучно, безрисково и съответно относително нискодоходно. Това се дължи на предпазливата политика на всяка нормална централна банка, а в България и на нуждата от умереност и "скромност" след неотдавнашните вакханалии. Пазарите не забравят лесно и ние плащаме данък на собственото си минало.

Но напънът за творчество продължава да мъчи управляващите. Комсомолският ентусиазъм на провъзгласените за "юпита" се развихри първо с дълга. Той бе преструктуриран по схемата, която преди да станат министри, те се опитваха да продават като търговски пътници от името на инвестиционните си банки, атакувайки чакалните на същите тези български канцеларии, които в момента заемат. Изглежда обстоятелството, че розовите прогнози, с които преподнесоха сделката на българската публика, се оказаха тотално сгрешени, не ги смущава особено. Парите в БНБ дават възможност да се поиграе още. Първо с фискалния резерв (така или иначе собственост на фиска), а след това - защо не - и с резерва на банката.

Днес, както много рядко в своята история, БНБ не се нуждае нито от трескаво творчество, нито от реформаторство, нито дори от допълнителна прозрачност. Управлението на БНБ иска най-вече здрав разум и почтеност. А привидната пасивност и липсата на новини през изтеклите шест години са по-скоро актив на банката.

Независимостта на БНБ не трябва да се чете като сляпо опониране на което и да е правителство. Но тя е несъвместима и с подчинението на министерството на финансите, каквото желание съвсем ясно прозира.

Реформаторството и безсмисленото съчинителство на "концепции", вменено на бъдещия управител, е смехотворно искане. За добро или за лошо, банката е тежка институция, която се управлява трудно, като отхвърля спонтанно революционните и непремислени промени. Редица неудачи през последните години го потвърдиха.

А проектът за бъдещето на БНБ е вграден в самия процес на присъединяване към Европейския съюз. Мястото на централните банки в Съюза е ясно разписано. Големият концептуален проблем за съвместимостта на паричния съвет с членството в ЕС беше принципно решен именно през изтеклия мандат и то благоприятно за България. Страната ще може да запази настоящата си парична система до влизането в Еврозоната. По този път остават много и важни въпроси за решаване, но те са по-скоро технически и експертни.

Що се отнася до прозрачността на банката, то тя в момента е една от институциите, които произвеждат най-много достъпна икономическа информация и която - нещо, което публиката не е научила да цени - се е отворила максимално към своето минало.

Има моменти, в които запазването на персоналното и институционално статукво е най-мъдрото решение. Това важи особено за институцията на паричния съвет, която по самия си замисъл олицетворява стабилност. Препотвърждаването на досегашния управител на банката би било най-точното решение, макар че щетата от алчното домогване до БНБ, предшествало отложения избор, е вече нанесена.

Публикуваме статията от в."Дневник"