Повечето западни правителства избягват темата, защото тя ги изправя пред дилемата да избират между два варианта - неприятности с Русия или със страните кандидатки. Само че НАТО няма право на свободен избор.
След приемането на Полша, Чехия и Унгария през 1999 година НАТО обяви политика си на отворени врати. Вярвам в присъединяването на всички европейски демокрации към НАТО, които желаят и са готови да поделят вече съществуващите отговорности, заяви американският президент Джордж Буш при посещението си във Варшава през юни. Ако след подобни изявления разширяването бъде отменено или пък отложено, това ще коства на НАТО доверието, с което се ползва.
По-сложен е въпросът кой ще бъде избран, защото списъкът с кандидатите е дълъг - от Литва, Латвия и Естония на север, до Словакия и Словения в Централна Европа и Румъния, България, Македония и Албания в южната част на континента. Освен това от известно време насам към последната група кандидати се опитва да се присъедини и напредващата в демокрацията Хърватия.
И десетте кандидатки се стараят да създадат добро впечатление като си сътрудничат, защото много добре знаят НАТО - не обича единаците. Вземете ни всички заедно, гласи мотото на редовните срещи на кандидатките. Само че това няма да се случи. На така различаващите се една от друга страни кандидатки няма да им бъде спестен тестът за индивидуалните им възможности.
Словения и Словакия имат добри шансове. Само евентуалното завръщане на страшилището Владимир Мечиар на власт би спряло Словакия по пътя ѝ към НАТО. Ако Алиансът се реши на този вариант - да приеме само две малки държави - това би било равносилно на бездействие, защото в този случай големите въпроси ще останат без отговор.
Най-тежкият проблем при разширяването на НАТО е свързан с три също така малки държави. Приемането на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония ще предизвика енергичния отпор на Русия.
Ако балтийските държави обаче получат отказ на желанието си за членство в НАТО, руската външна политика ще отбележи това като най-големия си успех след разпадането на Съветския съюз. Така Москва ще си въобрази, че има правото на вето, с което реално не разполага. Почвата за бъдещи конфликти ще бъде подготвена.
Отказът за членство в НАТО още по-малко може да бъде оправдан с твърдението, че трите балтийски държави трябва да се задоволят с членството си в Европейския съюз. На практика това ще означава, че в Европейския съюз ще влязат три нови страни членки с ограничени възможности за сътрудничество.
Така че погрешното съобразяване с Русия не разрешава проблемите, а създава нови. Значение трябва да има само това дали кандидатите изпълняват всички условия за членство - от демокрацията до гражданския контрол на въоръжените сили - и дали могат да допринесат за главната цел - мира и стабилността.
На първо време Македония и Албания ще трябва да останат отвън, защото стабилност може да изнася само този, който разполага с нея в собствената си страна. България и Румъния биха могли да са интересни партньори, защото когато става дума за стабилност, НАТО ще има от подкрепление на Балканите. Условието е обаче както при всички останали кандидати: модернизиране на армията. Само тогава разширяването на НАТО ще притежава и истинска тежест.
* Заглавието е на Mediapool , оригиналното заглавие на статията е "Разширяването - зрелостен изпит за НАТО"
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
