Без реформи в средното образование се бави стопанският ръст на България

Реформата в средното образование е ключова за бъдещия стабилен икономически растеж на България, тъй като хората със средно образование са тези, които в следващите 20 години ще определят производителността на труда и темпа на икономическо развитие. Това заяви във вторник зам.-финансовият министър и координатор на правителствената Група 33 за прилагането на Лисабонската стратегия у нас Любомир Дацов на конференция за предизвикателствата при изпълнението на европейския документ.

Истинското предизвикателство е именно в реформата на средното образование, което в момента не гарантира на бизнеса достатъчно квалифицирани кадри за основните им производствени дейности,  каза Дацов. В момента липсва конкурентна среда между училищата. Ако се появи конкуренцията във втората степен на образователната ни система, ще се постигне по-добро качество на обучението, което от своя страна ще има положителен ефект върху производителността и икономическия растеж, допълни зам.-финансовият министър. Според него е належащо осъвременяване на учебните програми в средните училища, така че децата да усвояват задължително един общообразователен минумум и знанията им да се оценяват по съвременен начин. Учениците трябва да са активната страна в образователния процес, категоричен е Дацов.

Необходима е децентрализация на училищата, така че техният директор да има правото да управлява и финансово повереното му заведение, заяви координаторът на Лисабонската стратегия за България. Ако се налага, дори да се предприемат реформи в самото Министерството на образованието и науката, но да се премахне шапката при управлението на средните училища, препоръча  Дацов. Според него ведомството само трябва  да преразпределя бюджетните средства, необходими за издръжката на един ученик в училището, което е избрал, а директорът на школото да търси допълващо финансиране по европрограми, спонсорство и др. Неслучайно в Лисабонската стратегия като изключително важна цел е посочено увеличението на инвестициите в човешкия капитал, отбеляза зам.-министърът.

Икономическият министър Милко Ковачев пък подчерта, че е необходимо да се създадат нови критерии за определяне на държавната поръчка за висшите училища в сътрудничество с работодателите, за да се гарантира реален икономически растеж. Стажовете в университетите да станат задължителни, препоръча Ковачев. Като приоритет на държавата той Ковачев посочи повишаване на вложенията в научните изследвания.

Според Лисабонската стратегия всяка европейска страна трябва да отделя годишно по 3 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП) за развитие на науката и на знанията. Дори и в Европа обаче отделяният процент от БВП е 2 на сто, отбеляза зам.-министърът на образованието и науката проф. Камен Велев. При това 55 на сто от инвестициите за изследвания идват от индустрията. За България процентът е още по-нисък  - едва 0,5 на сто от БВП, което значи, че между 20 и 25 на сто са вложенията на бизнеса, сочи доклад на ЕС за изпълнението на Лисабонската стратегия. Въпреки че има нарастване на вложенията в знания от страта на българския бизнес, основно заради данъчните облекчения, дадени им напоследък, тези инвестиции в наука са изключително ниски, за да се постигне желания икономически растеж, отбеляза Велев.