Бих ви пожелала да оставите отворена врата към архивите

Интервю на Маринела Липчева с Мариане Биртлер, ръководител на службата за разсекретяване на досиетата на ЩАЗИ, излъчено по Радио Дойче веле.

Г-жо Биртлер, новото мнозинство в българския парламент прие закон, с който се закрива т.нар. комисия за досиетата в България. С новия закон се прекратява и общественият достъп до архивите на комунистическата държавна сигурност за съответно 30, 15 и 5 години. Как ще коментирате това?

Не познавам това предложение в детайли. Мога само да кажа, че през 1991 година германският законодател реши да не въвежда подобни ограничения точно за това - за да могат да се извлекат поуки от германската история. Тогава беше казано, че осмислянето на начина, по който е действала диктатурата, трябва да стане своевременно, че имаме нужда от документите, разкриващи това, не едва след 30 години, а сега. Само така можем да бъдем справедливи спрямо жертвите на тази диктатура, да се доближим до истината и да дадем възможност на подрастващото поколение да осмисли изминалия период в непосредствена близост до него и на базата на достоверна информация.

Сроковете, които вие споменахте, означават, че информацията ще излезе на бял свят едно-две поколения по-късно, което ще има тежки последици. Това означава, че или ще настъпи пълно мълчание, или ще се говори по темата, без да има сигурна, точна информация. А това също е опасно.

Един от аргументите за прекратяване на обществения достъп до архивите на комунистическата държавна сигурност в България е, че така страната отговаря на изисквания, поставени от НАТО и свързани с информацията за тайните служби. Какво мислите за това?

За първи път чувам този аргумент. Преди да ви отговоря, трябва да разбера какво точно се казва по този повод, но, повярвайте ми, никога не съм чувала подобно нещо, а аз съм се занимавала много подробно с тази тема.

По силата на новия закон в България вече няма да има задължителна проверка на хората, които влизат във властта. Как ще коментирате това решение и как е разрешен този проблем тук, в Германия?

При нас тази проверка за хора, заемащи публична длъжност, е с ограничен срок. Тя може да бъде извършвана до 2004 година, т.е. в срок от 15 години след края на диктатурата. Мисля, че този срок трябва да бъде спазен по две причини. Първо, що се отнася до общественото доверие в новите демократични институции, е важно хората да са сигурни, че когато отиват в кметството си например, насреща им няма да стоят бивши сътрудници на държавна сигурност. И, второ, прагматично погледнато, ние трябва да имаме интерес от това държавните ни служители да не бъдат уязвими. Държани в тайна моменти от биографията им са всъщност потенциал за натиск спрямо тях. Когато например бивши агенти на държавна сигурност влязат в дадено учреждение и знаят какво е прикрил в миналото си даден служител, това им дава възможност те да го държат в ръцете си.

Вие казвате, че се радвате на създадената вече мрежа от контакти между службите за разсекретяване на архивите в бившите комунистически страни. Как прекратяването на дейността българската комисия за досиетата ще се отрази върху тези контакти?

Мога само да кажа - бих ви пожелала да оставите отворена вратата към архивите. Това означава повече демокрация и повече доверие в институциите. Като цяло ние сме много силно свързани едни с други и това, което се случва в една от страните ни, се отразява и върху другите. Ето защо мисля, че съседите на България ще следят много внимателно това развитие, защото сега те биха могли да се сблъскат с още един аргумент срещу обществения достъп до архивите на комунистическите тайни служби.