Битката между Изтока и Запада за Украйна може да бъде избегната

Владимир Путин и Барак Обама

Опасността от ново противопоставяне между Русия и Запада се увеличава на фона на трагедията, еуфорията и объркването в Украйна. Борба между Изтока и Запада за съдбата на Украйна би била трагедия за страната, увеличавайки опасността от гражданска война и разцепване. Но въпреки че има очевидна възможност за жестока схватка между Кремъл и Запада, при която Украйна да бъде наградата, това въобще не е в интерес нито на Русия, нито на Запада. Напротив, руснаците, европейците и американците имат общ интерес да запазят Украйна като единна страна, която да избегне гражданска война и фалит.

Има опасност приказките за "общи интереси" между Русия и Запада в Украйна да бъдат отхвърлени като лицемерни и нереалистични. А не би трябвало. Точно преди свалянето на Виктор Янукович от президентския пост на Украйна имаше обещаващи признаци, че Русия и ЕС биха могли да работят заедно. Когато трима външни министри от ЕС договориха мимолетно споразумение с Янукович, към тях се присъедини руски представител. Владимир Лукин, човекът, изпратен от правителството на президента Владимир Путин, е омбудсманът на Русия по човешките права и е име с позиции в либералната политика, а не подставено лице на Кремъл.

Разбира се, доста ясно се виждат и елементите, които могат да разпалят противопоставяне между Изтока и Запада. През уикенда съветничката на американския президент по националната сигурност Сюзан Райс предупреди, че би било "груба грешка", ако руското правителство изпрати войски в Украйна. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров изразява гнева си от бързото проваляне на сделката, потвърдена от представителя на Москва, и обвинява тълпите в Киев, че са предвождани от "въоръжени екстремисти и погромаджии", както и "вилнеещи хулигани" - представяне на ситуацията по начин, който би могъл да се използва като оправдание за руска намеса.

Зад тази разгорещена реторика има истински сблъсък на интереси и гледни точки. За много руснаци даже е трудно да приемат най-напред, че Украйна би трябвало да бъде независима страна. А въпреки че правителството на Путин приема украинската независимост като юридически факт, то също така разглежда страната като жизнено важна за сигурността на Русия и като част от нейната естествена сфера на влияние и културна "прилежаща територия".

ЕС се държи доста двусмислено, що се отнася до обещанието за евентуално членство на Украйна в ЕС, страхувайки се от въздействието, което би имало приемането на още една голяма, бедна страна. Но европейците и американците наистина усещат, че е от решаващо значение да се застъпят за принципите на демокрацията и самоопределението в Украйна.

И Русия, и западните сили смятат, че отсрещната страна участва в заговор в Украйна. Руснаците виждат ръката на западните разузнавателни служби зад демонстрациите в Киев. Западът е склонен да допусне, че Янукович и неговите довереници са просто марионетки на Москва.

В западните столици служителите на Кремъл са разглеждани като безмилостни, корумпирани, употребяващи насилие и доста цинични. В Москва западните политически дейци са представяни като лицемери, двуличници и хора, които искат да унищожат Русия като глобална сила, но които в същото време се стремят да се покажат като защитници на либерализма. Това не е обещаваща основа, върху която да се гради международно сътрудничество за Украйна. И все пак тъкмо това е необходимо да се направи – в интерес на всички.

Гражданска война в Украйна би била катастрофа за Русия: насилие и бежанци ще се разпространят през границата. Веднага би възникнала заплаха за съдбата на руските военноморски бази в Крим, който е част от Украйна. А отношенията на Русия със Запада непременно биха пострадали. Би се появила опасност страната отново да бъде въвлечена в студена война със Запада, но този път без отбранителен обръч от съветски сателитни държави.

Война в Украйна би била не по-малка катастрофа и за ЕС. Като се има предвид конфликтът, който вече бушува в Сирия, това би означавало, че ЕС може да се изправи пред кръвопролитни граждански конфликти до южните и източните му граници.

Икономически срив на Украйна и неплатежоспособност по нейните дългове - и двете доста вероятни - също биха навредили и на Русия, и на ЕС.

Ако искат да работят заедно, Русия и западните сили би трябвало да направят някои отстъпки в полза на гледната точка на отсрещната страна. САЩ и ЕС биха могли да признаят тревогите на Русия за сигурността, като дадат ясно да се разбере, че на Украйна няма да бъде предложено членство в НАТО в обозримо бъдеще. Те дори биха могли да поемат този ангажимент в писмен вид, тъй като руснаците настояват, че са били измамени за неофициални гаранции, които според тях са им били дадени за предишни разширявания на НАТО.

В замяна руснаците би трябвало да се откажат от своите възражения към стремежа на Украйна да се присъедини към ЕС и да приемат, че не е нужно евентуалната икономическа интеграция с ЕС да е игра с нулев резултат, която вреди на руските интереси. Руснаците може също така да бъде уверени с достатъчното доказателство, че Брюксел не бърза да вкарва Украйна в клуба на ЕС.

Преди всичко най-добрият начин да се избегне разкъсване на Украйна между Изтока и Запада е да се приеме, че политическата съдба на страната може да бъде решена единствено от самите украинци. Това означава, че е от решаващо значение е президентските избори през май да бъдат чисти и свободни от външно вмешателство.

Тъй като нито Русия, нито ЕС биха се доверили на другата страна да гарантира ненарушимостта на процеса, на ООН, която има опит в произвеждането на избори по целия свят, би трябвало да бъде поверена задачата да надзирава възраждането на украинската демокрация.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво правителство е добре да има сега?