Битката между Изтока и Запада за Украйна може да бъде избегната

Владимир Путин и Барак Обама

Опасността от ново противопоставяне между Русия и Запада се увеличава на фона на трагедията, еуфорията и объркването в Украйна. Борба между Изтока и Запада за съдбата на Украйна би била трагедия за страната, увеличавайки опасността от гражданска война и разцепване. Но въпреки че има очевидна възможност за жестока схватка между Кремъл и Запада, при която Украйна да бъде наградата, това въобще не е в интерес нито на Русия, нито на Запада. Напротив, руснаците, европейците и американците имат общ интерес да запазят Украйна като единна страна, която да избегне гражданска война и фалит.

Има опасност приказките за "общи интереси" между Русия и Запада в Украйна да бъдат отхвърлени като лицемерни и нереалистични. А не би трябвало. Точно преди свалянето на Виктор Янукович от президентския пост на Украйна имаше обещаващи признаци, че Русия и ЕС биха могли да работят заедно. Когато трима външни министри от ЕС договориха мимолетно споразумение с Янукович, към тях се присъедини руски представител. Владимир Лукин, човекът, изпратен от правителството на президента Владимир Путин, е омбудсманът на Русия по човешките права и е име с позиции в либералната политика, а не подставено лице на Кремъл.

Разбира се, доста ясно се виждат и елементите, които могат да разпалят противопоставяне между Изтока и Запада. През уикенда съветничката на американския президент по националната сигурност Сюзан Райс предупреди, че би било "груба грешка", ако руското правителство изпрати войски в Украйна. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров изразява гнева си от бързото проваляне на сделката, потвърдена от представителя на Москва, и обвинява тълпите в Киев, че са предвождани от "въоръжени екстремисти и погромаджии", както и "вилнеещи хулигани" - представяне на ситуацията по начин, който би могъл да се използва като оправдание за руска намеса.

Зад тази разгорещена реторика има истински сблъсък на интереси и гледни точки. За много руснаци даже е трудно да приемат най-напред, че Украйна би трябвало да бъде независима страна. А въпреки че правителството на Путин приема украинската независимост като юридически факт, то също така разглежда страната като жизнено важна за сигурността на Русия и като част от нейната естествена сфера на влияние и културна "прилежаща територия".

ЕС се държи доста двусмислено, що се отнася до обещанието за евентуално членство на Украйна в ЕС, страхувайки се от въздействието, което би имало приемането на още една голяма, бедна страна. Но европейците и американците наистина усещат, че е от решаващо значение да се застъпят за принципите на демокрацията и самоопределението в Украйна.

И Русия, и западните сили смятат, че отсрещната страна участва в заговор в Украйна. Руснаците виждат ръката на западните разузнавателни служби зад демонстрациите в Киев. Западът е склонен да допусне, че Янукович и неговите довереници са просто марионетки на Москва.

В западните столици служителите на Кремъл са разглеждани като безмилостни, корумпирани, употребяващи насилие и доста цинични. В Москва западните политически дейци са представяни като лицемери, двуличници и хора, които искат да унищожат Русия като глобална сила, но които в същото време се стремят да се покажат като защитници на либерализма. Това не е обещаваща основа, върху която да се гради международно сътрудничество за Украйна. И все пак тъкмо това е необходимо да се направи – в интерес на всички.

Гражданска война в Украйна би била катастрофа за Русия: насилие и бежанци ще се разпространят през границата. Веднага би възникнала заплаха за съдбата на руските военноморски бази в Крим, който е част от Украйна. А отношенията на Русия със Запада непременно биха пострадали. Би се появила опасност страната отново да бъде въвлечена в студена война със Запада, но този път без отбранителен обръч от съветски сателитни държави.

Война в Украйна би била не по-малка катастрофа и за ЕС. Като се има предвид конфликтът, който вече бушува в Сирия, това би означавало, че ЕС може да се изправи пред кръвопролитни граждански конфликти до южните и източните му граници.

Икономически срив на Украйна и неплатежоспособност по нейните дългове - и двете доста вероятни - също биха навредили и на Русия, и на ЕС.

Ако искат да работят заедно, Русия и западните сили би трябвало да направят някои отстъпки в полза на гледната точка на отсрещната страна. САЩ и ЕС биха могли да признаят тревогите на Русия за сигурността, като дадат ясно да се разбере, че на Украйна няма да бъде предложено членство в НАТО в обозримо бъдеще. Те дори биха могли да поемат този ангажимент в писмен вид, тъй като руснаците настояват, че са били измамени за неофициални гаранции, които според тях са им били дадени за предишни разширявания на НАТО.

В замяна руснаците би трябвало да се откажат от своите възражения към стремежа на Украйна да се присъедини към ЕС и да приемат, че не е нужно евентуалната икономическа интеграция с ЕС да е игра с нулев резултат, която вреди на руските интереси. Руснаците може също така да бъде уверени с достатъчното доказателство, че Брюксел не бърза да вкарва Украйна в клуба на ЕС.

Преди всичко най-добрият начин да се избегне разкъсване на Украйна между Изтока и Запада е да се приеме, че политическата съдба на страната може да бъде решена единствено от самите украинци. Това означава, че е от решаващо значение е президентските избори през май да бъдат чисти и свободни от външно вмешателство.

Тъй като нито Русия, нито ЕС биха се доверили на другата страна да гарантира ненарушимостта на процеса, на ООН, която има опит в произвеждането на избори по целия свят, би трябвало да бъде поверена задачата да надзирава възраждането на украинската демокрация.

По БТА

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?