Ползите, които носят търговските вериги за българските производители, са създаването на много по-добра организация на самото производство, на самото управление на дейността и в крайна сметка продукцията ни достига до широк кръг потребители. Това обобщава Росица Телкеджийска, ръководител на Био ферма "Моравско село", чиито биопродукти се предлагат в редица търговски вериги.

Тя влиза и в детайли и посочва, че благодарение на работата с част от търговските вериги фермерът знае, че например доматите, които е произвел, ще бъдат реализирани, т.е. предварително договорените количества ще бъдат изкупени и няма риск да произведеш продукция, която след това да няма кой да купи и да се наложи да изхвърляш.

Росица работи вече над 15 години с различни търговски вериги, като стартът на това партньорство е положен през вече далечната 2013 година и e направен с вече неработещата на българския пазар верига Carrefour. Първите артикули, които предлага там, са моркови, салати и картофи наше производство, и внесени от Гърция лимони и портокали.

Самата Телкеджийска обработва над 720 дка в района на Сандански. Основните култури, които произвежда, са моркови, картофи, домати, краставица, пипер. Наред с това залага на биологичното производство, т.е. произвежда зеленчуци на изчистена почва, в която не се използват химически пестициди.

Росица Телкеджийска

Наблюденията на дамата показват, че най-отворена към българското производство е единствената голяма търговска верига с български собственици. Росица добавя, че работи с много от търговските вериги, чиито компании майки са извън България. Тя посочва, че чрез тях реализира продукцията си, но тези супермаркети предлагат и много вносна стока, особено ако могат да я предложат на по-добра цена на клиентите си.

Тези по-ниски цени на чуждата продукция обаче нерядко водят до отлив на продажби на българските продукти, които заради по-малките им количества не могат да продават на ниски цени, като конкурентите си извън България.

"В момента имаме информация за внесени краставици на цени от 70 евроцента. Скоро те ще се появят в големите вериги и дори с надценка, ще подбият сериозно цената на българските производители", каза Телкеджийска.

Реално, супермаркетите по този начин работят за клиента. Те търсят сечението между най-добра цена, която могат да предложат чрез промоциите си, гарантирано качество и количества, които да могат да задоволят голямото търсене, което ще се генерира през филиалите на хипермаркетите.

Без кооперативи няма количества

Най-често по-ниските цени на чуждите плодове и зеленчуци се дължат на по-големите количества, които предлагат фермерите от тези страни, обединени в кооперативи. С други думи, получават се икономии вследствие на мащаба. Този извод се потвърждава и от Росица Телкеджийска.

Тя уточнява, че тя самата е член на Асоциацията на българските оранжерийни производители, но добавя, че това, че група фермери са в дадена асоциация, не означава, че те биха работили в кооператив.

"Българските фермери все още не са узрели за тези обединения. А те са пазарна сила, защото така може да се договарят по-добри условия", каза тя.

Проблемът с липсата на кооперативи e отбелязан и в секторния анализ, който направи Комисията за защита на конкуренцията над сектор "Храни". В него се отбелязва, че според последното преброяване от 2020 г. общият брой на стопанствата в страната е 132 742.

64.4% от стопанствата в България се оказват малки по размер и продукция.

Прелюбопитни са други данни – цели 39 676 от тези стопанства или 30% са "много малки" – с площ до 1 дка. Проблемът обаче не спира дотук. Други 45 617 (34.4%) се определят също като малки, дори работещи с по-голяма площ. Така, 64.4% от стопанствата се оказват малки и ако не са обединени в кооператив, няма как да осигурят количества за големите супермаркети, нито дори редовни количества за малки магазини. 

"Международният опит доказва, че кооперациите действат като сдружения на фермери, които споделят производствени ресурси (земя, машини, складове) или координират продажбата на продукцията си, което им позволява: по-силни позиции при договаряне с търговци и вериги; намаляване на разходите чрез споделени инвестиции; по-добър достъп до финансиране и субсидии", отбелязва анализът на ведомството на Росен Карадимов.

Многократно през годините икономисти са застъпвали тезата, че истинската причина да не се обединяват земеделските производители е нежеланието им да плащат данъци на държавата.

И евросубсидиите не могат да сдружат българските фермери

Страхът – някой да не излъже в такива кооперативи – е толкова голям, че дори субсидиите от ЕС не могат да сдружат българските фермери. Какво говорят фактите? В България за близо 10 години има създадени и признати от Министерство на земеделието и храните само 21 организации, основно в сектор плодове и зеленчуци, и мляко и млечни продукти. А ЕС подпомага разходи на такива сдружения до 100 000 евро в рамките на 5 години.

Не такава обаче е ситуацията в ЕС. Във Франция кооперации заемат 79% при изкупуването и производството на мляко за консумация, в производството на масло – 50 %, на свинско месо – 89%. В Нидерландия кооперациите преработват и реализират 80-85% млякото, плодовете и зеленчуците и над 25 % от птичето и свинско месо.

В Норвегия, Швеция, Финландия и Дания на тях се пада 85 % от целия обем на реализираната аграрна продукция. Те също така доставят до 60 % от факторите за производство (торове, фураж, горива) на ниво ЕС, посочва в анализа си Комисията за защита на конкуренцията.

Решение по примера на САЩ

Проблемът с липсата на кооперативи, което е реалната пречка пред българското производство бе регистриран още през 2021 г. с появата на "Продължаваме промяната". Тогавашният лидер на партията Кирил Петков предложи в България да се приложи примера на САЩ и в страната ни да се създадат 6 събирателни пазара, където ще пристигат както камионите с внос на плодове и зеленчуци, които ще достигат дотам пломбирани от митничарите, така и тези с българската продукция. Така общо ще се осигуряват необходимите количества за търговските вериги.

"Ако съберем вноса и българското производство на тези 6 места, големите вериги могат да си купуват и внос, и български продукти и постепенно се надяваме все повече българският производител да има достъп до големите вериги и контрола да се засили", каза тогава Петков. 

По-късно, през есента на 2022 година служебното правителство на Гълъб Донев лансира подобна идея за създаване на 6 големи тържища, на които продукцията да се комплектова и да се постигне еднаквост при етикетиране, опаковане и логистика. 

До момента и двете идеи остават нереализирани.

Как супермаркетите подкрепят българските производители

Независимо от липсата на кооперативи супермаркетите в България прилагат собствени програми, с които подкрепят българските производители.

Цели 150 български продукти под марката "Брей!" предлага Kaufland България, като старта на марката бе даден през 2020 година и се развива вече 5-а поредна година. Асортиментът на марката включва артикули, които са от почти всички продуктови категории – плодове и зеленчуци, месо, колбаси, млечни храни, яйца, хляб, консервирани храни, плодови напитки, вино и захарни изделия.

"Метро България" също има практика да предлага паркингите си за фермерски пазари.

Търговската верига Billa има своя програма BILLA Градини, която стартира през 2014 г. Програмата работи с над 40 селектирани родни производители в повече от 180 зеленчукови градини, оранжерии и лозя. Производителите съблюдават и програма за намаляване на пестициди на BILLA.

"Лидл България" пък има устойчива практика да огранизира фермерски пазари на паркингите си. Най-много са в столицата, но такива се организират и по морето.

Например, през 2024 година бяха добавени две нови локации – във Варна и Слънчев бряг. На пазарите освен фермери, участват също пчелари, производители на билкови тинктури и натурална козметика, както и различни майстори и творци. Например, през 2025 година общо 274 български производители от 146 населени места взеха участие в 15-те фермерски пазара на Лидл България. Сред продуктите са плодове и зеленчуци, млечни и месни изделия, мед и пчелни продукти, вина, сиропи, занаятчийски стоки и други.

"Фантастико" предлага широк спектър от български плодове и зеленчуци. В магазините му може да се намери и специализиран фермерски щанд "От малките ферми до нас". На него могат да се намерят български млечни и месни продукти, яйца и др.