Г-жо Драгийска, как "Лидл България" избира българските производители, чиито стоки предлага във веригата си у нас, и как ги подкрепя? Как се променят партньорите ви като разновидност и брой през годините?

Нашият подход към българските производители се корени в принципа на дългосрочното и устойчиво партньорство. Когато навлязохме на пазара преди 15 години, започнахме с изграждането на доверие, но и с налагането на високи стандарти за качество, които тогава бяха новост за сектора. Хубавото е, че в отношенията с нашите доставчици има както приемственост, така и постоянно развитие. Непроменяемото е, че още от самото начало до ден днешен ние държим безкомпромисно на този качествен критерий за влизане на продукти в магазините ни. И то не просто еднократно, когато получаваме мостри, а постоянно. Така че когато решим да проверим стока на наш производител, тя да е с високо качество всеки ден, на всеки рафт, гарантирано от международни сертификати, какъвто например е и познатият IFS.

Новото днес е една много приятна новина – голяма част от българските производители всъщност не просто прегърнаха тези международни практики, но и показаха сериозна амбиция, иновативен подход и по темата с опаковките, и по темата за работа към качество, и за инвестиране в поточни линии, водещи до повишаване на производителността. Вече не спорим защо трябва да бъдат правени проверки. Знаете, че това е част от нашия подход и всъщност производителите чрез тази наша подкрепа с ноу-хау видяха, че ние сме партньорски настроени и не сме просто купувач на техните стоки, а заедно изследваме как да оптимизираме производствените процеси.

В детайли, заедно изчистихме рецептурите от ненужни добавки, всичките ни колбаси собствена марка на Lidl са без механично отделено месо. Марката ни за българска продукция "Родна стряха", която през 2017 година стартирахме с едни 30-ина продукта, днес има над 170 продукта, произвеждани от малко над 40 български компании. Имаме различни вкусове сирена и кашкавали, баница, филе "Елена", лютеница, сладко от рози, което включително се изнася в чужбина. Доказателство за тази еволюция и на българските доставчици е фактът, че собствени марки на Lidl, които са в цялата мрежа, като Milbona, Pilos, Dulano или Pikok, се правят и от български производители не само за българската мрежа, но част от тях и извън нея, т.е. за други страни в ЕС. А когато един ритейлър като Lidl довери собствените си марки на даден производител, това мисля, че е отличен атестат колко много положително развитие сме направили заедно с нашите партньори.

Отчитате постоянен ръст на износа на българска продукция в магазините си в останалите европейски държави – какви са очакванията ви за 2026 г. и как се променя търсенето в различните страни от ЕС на български продукти?

Очакванията ни за 2026 г. остават силно оптимистични, като прогнозираме запазване на устойчивия темп на растеж. Освен високото качество, което е в основата на този успех, тук бих посочила още един благоприятен фактор и това са различните общности – не само от българи, но и от балканци в големи европейски страни. Ще ви дам интересни данни: Ирландия и Великобритания са страни, в които бележим огромни ръстове, а те са свързани с наличието на такива общности. В Германия и Румъния също бележим ръстове. Само че там причините са различни – експериментиране с нови вкусове. Тоест, не казвам, че само българска или балканска общност консумира тези продукти, защото чрез маркетингови инструменти на Lidl като "Балканска седмица" ние всъщност популяризираме цялостно вкусовете от Балканите и от Източна Европа като едно ново кулинарно пътешествие. Така че тук има комбинация от фактори – близки общности, но и отваряне на Западна Европа към кулинарни експерименти.

Кои продукти от България се търсят най-много по време на "Балканската седмица"?

Очаквано, търсят се баници, хлебчета, лютеница, лабне сирене, сладкото от рози. Шоколираните сушени плодове са абсолютен хит, както и суровите барчета. През 2025 г. реализирахме рекордните 66.4 млн. евро оборот за български стоки в европейската мрежа на Lidl, което е ръст от 22% спрямо година по-рано. Това е наистина едно голямо "браво" и за доставчиците, но и за нашите колеги в ресор "Стоково снабдяване", които всъщност са реализирали всичко това. Водещите пазари са Гърция с близо 18 млн. евро оборот и Румъния с близо 17 млн. евро. А в Германия ръстът е от 75% спрямо предходната година.

А на какво се дължи този интерес в Германия?

Дължи се главно на качеството на тези продукти. Давам пример: шоколираните плодове на Виктория Нутс, за които споменах, са в постоянния асортимент на магазините в Германия, Австрия и Словения. Това са страни, които са свикнали на безупречно качество. Друг пример са протеиновите барове Born Winner, които имат 8 пъти по-висок оборот в съседна Румъния. Имаме и иновативен продукт – сладолед "мочи" на един съвсем млад наш производител Корте Дилето. Те правят четири пъти по-висок оборот спрямо 2024 г., а продуктът вече разшири присъствието си от 12 тестови държави до 25 държави.

Какъв е ефектът за малките земеделски производители от фермерските пазари, които реализирате на паркингите на обектите си, и предвиждате ли разширяване на инициативата?

Това е наистина една съвсем друга форма на подкрепа и на колаборация със земеделските производители, които правят страхотни продукти, но не могат нито като количество да отговорят на една такава системна верижна организация, каквато сме ние, нито пък и искат да променят своята концепция. Затова през 2020-а година, покрай Covid-кризата, си казахме: какво можем да направим за тези български фермери? Какъв инкубатор можем да създадем за тези малки производители? И така, от един експеримент какво би станало, ако предоставим паркингите на наши магазини на фермерите и осигурим там организация, логистика, маркетинг и възможност за използване на електричество, вода и всичко това да е напълно безвъзмездно за тях. Това, което започна като експеримент, вече протича за 5-а поредна година. За тези 5 години общо 274 български фермери от 146 населени места са се включили във фермерските пазари. А ако гледаме година за година, имаме 30% ръст.

сн. Lidl България

На фермерските пазари до нашите обекти могат да се намерят сирена, кашкавали, консерви, плодове и зеленчуци, разбира се, мед, сладка. Широк е спектърът от продукти и това е много хубаво, защото ние забелязваме интересна синергия. Не само има повече клиенти, които с интерес следват анонса, че през уикенда ще има фермерски пазар на паркинга на Lidl, но не страдат и продажбите в нашите магазини, именно защото клиентът много добре разпознава кое е чарът на едното и кое – удобството на другото.
Всяко от 15-те издания през миналата година беше посетено от над 3300 души, като за първи път излязохме и извън магазините си – едно от изданията през октомври беше в колаборация с най-големия фестивал на Дълголетието "FOREVER YOUNG".

Търговските вериги реално извадиха лева от обращение във връзка с въвеждането на еврото. Какви предизвикателства преодоля вашата компания по време на този процес?

Въпреки че в Lidl започнахме стратегическата си подготовка още през март 2022 г., процесът остана сериозно предизвикателство. През последните години бяхме изправени пред динамична среда и променлив график за присъединяване на национално ниво, което изискваше от нас изключителна гъвкавост. Когато обаче през юли миналата година Конвергентният доклад даде окончателната "зелена светлина", ние влязохме във фаза на пълна мобилизация. Въпреки кратките срокове, благодарение на натрупания опит и детайлното планиране, успяхме да извършим тази мащабна софтуерна и логистична трансформация без това да се усети от нашите клиенти.

Първо, трябваше да осигурим евро към магазините. А след това – обратния поток: левовете обратно в банките през нашата магазинна мрежа. Но тук има и много голям човешки фактор – добрата подготовка и високата експертиза на колегите, обучението на нашите касиери и на техните ръководители по места. С което се справиха изключително добре. Още веднъж искам да благодаря и на нашите партньори – фирмите за инкасо и банките, разбира се, но най-вече на нашите колеги по места, които се справиха отлично.

Само в първия месец ние вкарахме в обращение 30 милиона евро под формата на банкноти и монети. И за да можем да гарантираме, че всеки клиент би получил ресто в обектите ни в евро, така, както повеляваше законът, заредихме 124 тона евро монети. Което означава, че нашите екипи на ден са обработвали по 4.6 тона монети.

Трябваше да се направи системно надграждане на 80 различни софтуерни продукта. Само електронните ценови табели, които се използват в магазините, са над 700 000. И те, всъщност трябваше на 31 декември миналата година да показват цената в лева отгоре, евро отдолу. А на 2 януари 2026 г. вече трябваше да показват точно обратното.

Ние сме благодарни, че и клиентите оценяват нашите усилия. Направихме блиц проучване в нашето приложение Lidl Plus, което показа, че 77% от анкетираните дават отлична или много добра оценка за цялата наша предварителна подготовка и казват, че нито бързината на обслужване е била негативно засегната от процеса на въвеждане на еврото, нито пък самото клиентско изживяване е било засенчено.

Много хора се оплакват, че заради еврото цените са се повишили. Така ли е?

Категорично не може да се говори, че въвеждането на еврото е довело до увеличение на цените. Най-малкото, защото в държавните органи има на разположение един огромен масив от данни, които им се предоставят ежедневно и ясно показват движението на цените.

Но далеч по-важното е, че сме градили с години доверие със своите клиенти и затова дори и за миг не бихме рискували със спекулативно закръгляне на цени да поставим на карта това партньорство. "Лидл България" многократно е доказала, че ценообразуването при нас е функция на производството. Така че ние се стремим да имаме тези справедливи цени както по отношение на доставчиците, така и по отношение на потребителите.

И затова имаме и редица формати. Например кампанията "До теб във всяка стъпка към еврото", в рамките на която на допълнителни артикули, извън постоянните ни промоции, добавихме трайно намалена цена. Говорим за трайно ниски цени на над 100 продукта, за няколко месеца, в допълнение на обичайните акции. Именно за да покажем на клиентите, че ние като отговорна компания полагаме допълнителна грижа за тяхната покупателна способност.

Периодично държавата пуска в обращение темата за фиксиране на цени, тавани на търговски надценки и т.н. Увеличени бяха правомощията и на КЗК, която вече може да следи дори и трафични данни. Как регулациите на държавата влияят на бизнеса?

Всякакви опити за изкуствено ограничаване на пазарните търговски механизми водят до нежелани последици. Пазарът регулира най-добре цените. Когато наш конкурент предлага сходен продукт на по-ниска цена, аз лично винаги питам нашите търговци: реагираме ли, и то веднага, или не сме си свършили работата? И тук не е нужно никой държавен орган да се намесва и да ни казва, защото ние държим да бъдем лидерът по отношение на съотношението качество-цена.

Ние самите като оператор искаме да имаме повече български продукти на рафта, които, разбира се, преди това са отговорили на изискванията за качество. И се питаме какво не се получава от години насам с проблемите в българското земеделие – като коопериране, липсващите или неремонтирани канали на "Напоителни системи" или с какви препарати се обработват насажденията? Ако говорим за плодовете и зеленчуците, тук вероятно изскача темата за нерегламентирания внос от страни извън Европейския съюз и т.н.

Така че ние имаме интерес и бихме подкрепили подобна инициатива. А междувпрочем и го правим, защото насърчаваме наши производители да влизат в такива форми на коопериране. Ние им даваме един разчет за година напред кога каква стока бихме искали да закупим, в какви количества. Така, когато те имат прозрачност в планирането, спокойно могат да работят и имаме такива чудесни примери на български производители.

Работната сила е предизвикателство за всяка компания. Има ли "Лидл България" подобни проблеми и как ги решава? Какви са най-големите стимули за започване на работа в компанията?

Недостигът на кадри е наистина голяма тема. При нас тя е още по-широка, защото ние сме персонално интензивен бизнес. Стимулите, с които привличаме нашите служители, са първо, че сме успешна компания, и според мен, всеки човек и на подсъзнателно, и на съзнателно ниво иска да бъде част от една успешна история.

На второ място – справедливото заплащане и пакетът от придобивки, които съпътстват това достойно заплащане. Ценностната система, с която управляваме нашия екип и го въвличаме във вземането на решения.

А също така и кариерните възможности, които се очертават за развитие. Хора, които са започнали като касиери, по-късно стигат не просто до това да управляват магазина в своя град, но и да станат регионален мениджър или да дойдат в централата на различни позиции.

От друга страна, официална безработица от 3.4% очевидно няма как да задоволи ръста на БВП и недостига на работна ръка. Тоест повечето бизнеси се справят по отличен начин, но посочват в различни проучвания, че недостигът на кадри спъва техния растеж. Разбира се, има един друг голям проблем – хилядите млади хора, които нито учат, нито работят, което също е резултат от една не много далновидна държавна политика по отношение и на образованието, и на социалната ангажираност. Така че се оказваме в ситуация, в която има хора, към които ние обаче не можем да посегнем като активна работна сила. И така стигаме до необходимостта от внос на чуждестранна работна сила. Тук проблемите не са свързани само с административния капацитет в някои консулства, но и с една тромава административна процедура, която изхожда от старата ситуация, че България трябва да пази своя пазар на труда, защото има висока безработица. Ние отдавна вече не сме в тази ситуация. Ще ви дам един конкретен пример, който не е проблем само за нас, а е проблем например и за строителния бранш.

С цел служба "Миграция" да има контрол върху движението, ние трябва да регистрираме внесената работна ръка на конкретен адрес за работа, да речем – единия наш магазин в квартал "Младост" в София. Но забележете, не можем този човек да го преместим под никаква форма, дори в съседния магазин в същия квартал. Представете си ситуацията, в която този магазин, в който е назначен, затваря за преустройство и два месеца ще бъде затворен. Всички други наши екипи отиват да работят в съседен магазин и само този човек на практика няма какво да го правим. Така или иначе работодателите обгрижват тези хора. За нас е важно те да попаднат в един приемащ екип и работна среда.

Възможностите, които предоставяме за стаж, са абсолютно хитови. Само през последното лято посрещнахме над 450 практиканти в нашите магазини, именно от поколението Gen Z. Стажантската ни програма също беше рекордьор: над 520 кандидати за 16 места имахме през миналото лято. Сред тях бяха студенти от чуждестранни и от български университети, които в рамките на шест седмици работят по конкретен проект. И най-хубавото – статистиката ясно показва, че 50% от участниците в тях желаят да останат при нас.

Какъв е ефектът от социалните инициативи на "Лидл България"? Как се промениха те през годините, коя е любимата ви и защо? Предвиждате ли нови проекти?

Хубавото е, че ние не прилагаме обичайната фраза – Never change a winning team. Напротив, точно в социалната ни програма оставаме търсещи. И тъй като социалната отговорност е наша стратегическа инвестиция, затова много системно се придвижихме в последните години от инцидентно подпомагане на отделни смислени казуси към изграждане на устойчива платформа за подкрепа на местните общности.

Съзнавайки, че всъщност нашето общество функционира само като един стратегически алианс между бизнеса, гражданския сектор и държавата или съответната община. Затова инициативата ни "Ти и Lidl", всъщност като централната платформа на тази наша философия, се явява нашето може би най-прецизно оръдие да реализираме такава подкрепа за граждански организации и затова я трансформираме няколко пъти, за да отговаря тя на тези специфични изисквания.

През 2023-а година, след разговор с гражданския сектор, адаптирахме тази инициатива в пет нови стълба – Be Green, Be Local, Be Active, Be Fair и Be Vocal. Вие като журналист мисля, че ще оцените стратегическата роля на направлението Be Vocal, тъй като за нас медийната грамотност и борбата с дезинформацията е много сериозна тема и във възпитанието на младите хора, но и в цялостното развитие на едно общество. И затова качествената журналистика и способността да се разпознава истината всъщност е инвестиция в имунната система на цялото демократично общество. Така че с тази програма искаме да насърчим както отделни журналистически проекти, така и в рамките на различни медийни програми, които ясно вървят в тази посока. Но по същия начин бих могла да дам примери и за младежките програми, които продължаваме да подкрепяме, и за културно-историческото наследство и т.н.

За всичките тези близо 8 години на реализация сме инвестирали над 1 050 000 евро в 240 проекта, с които сме достигнали до 89 населени места и почти 4 милиона души. Така че за 2026 година продължаваме чрез този фонд "Ти и Lidl", който e малко над 200 000 евро, да финансираме 45 проекта в 27 локации. Важно е да подчертаем, че населените места са не просто много, но и че те нямат връзка с това дали има магазин на Lidl там, или няма. Защото силата на въздействие на гражданската енергия, дори и в малките общности, е много по-значима като тежест – да речем в села като Бърдарски геран, Чуковете или Мандра, отколкото да направим поредния ремонт на едно читалище в София, където има страшно много възможности за колаборация.

Какви инвестиции и в какво планирате за 2026 г.? Каква част от тях са за устойчивото развитие на компанията и партньорите ѝ?

Преди да засегнем тази точка, връщайки се към предходния въпрос, искам да споделя за един проект на Lidl, който хем е корпоративна социална отговорност, хем е взаимодействие с гражданския сектор в лицето на Асоциация "Родители", Slow Food Bulgaria. Този проект е органично свързан с нашата основна мисия – да предлагаме качествена храна и да насърчаваме културата на "хранене с мисъл". Той е естествено продължение на дългогодишните ни усилия в подкрепа на здравословния и осъзнат начин на живот.

Става дума за Фермата на Lidl – инициатива, която вярвам, че ще бъде изключително атрактивна както за училищата, децата и техните родители, които ще имат възможност чрез лично преживяване, по един модерен, автентичен и ангажиращ начин, да проследят пътя на храната от полето до чинията. Нашата образователна градина е насочена към всеки, за когото осъзнатото хранене е ключов елемент от пълноценното ежедневие.

Що се отнася до инвестициите ни – към 143-те магазина, които оперираме в момента, ще добавим още десетина през настоящата година. Средната инвестиция в един магазин "Лидл" варира между 8 и 11.5 милиона евро. Така че ще има и разкриване на нови работни места, включително сезонните работници, с които осигуряваме качествено обслужване по Черноморието през целия летен сезон. Очакваме да са над 130 човека и тази година. Продължаваме и да модернизираме по-старите ни обекти, защото, на шега или не, навършвайки 15 години, ние вече не можем да кажем, че първите ни обекти са нова материална база. Малко над 20 млн. евро ще вложим в такава модернизация на някои от съществуващите ни обекти. Тя е свързана и с технологично удобство, и с енергийна ефективност, с поставянето на каси на самообслужване, с поставяне и на автоматите за обратно събиране на бутилки и кенчета и т.н.

А как се развива тази система и кои са предпочитаните от клиентите ви каузи, за които даряват в този ваш проект?

Направихме този пилотен проект, за да тестваме отношението на българския потребител – доколко той е готов и има желание да рециклира. От друга страна – как производителите, за които събраният материал е на практика суровина, успяват да го вплетат, включително технологично, в техните продукти?

За периода от март 2023 година досега сме събрали 120 милиона опаковки. От тях 2200 тона са пластмасови, а алуминиевите са 555 тона. И цялата тази маса под формата на рециклат е отишла при производители на бутилки и кенове. Тоест ние показваме кръговата икономика на практика в полза на български производители. Даренията, които включихме като възможност, показват, че 15% от клиентите, които връщат такива опаковки при нас, даряват средствата си, вместо да ги използват след това при тяхната покупка. Така сме събрали 430 000 евро, които сме дарили на различни каузи. Най-популярната е познатата "Капачки за бъдеще", но добавихме и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, Animal Rescue, и природозащитната организация WWF.