Порой от заявки за регулации и тотална институционална непредвидимост – това най-кратко е бизнес средата, в която работи модерната търговия у нас през 2025-а година. Държавата успя да създаде същинска буря, започваща от идеи за таван на търговски надценки, през замразяване на цени, до ежедневно следене на 101 типа стоки в цялата страна. Всичко това бе гарнирано със свръхправомощия на антимонополната комисия, които стигнаха до следене на трафични данни при проверки за картели.

И не на последно място, авантюрата "Магазин за хората", за която държавният бюджет набързо изхарчи 10 млн. лв., а в момента служебното правителство на Андрей Гюров умува дали да ги затвори. Спорната идея за тях бе дадена от лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски и прегърната от предишното правителство, в което той беше неофициален коалиционен партньор.

Драконовски контрол

През 2025 г. контролът в сектор "Търговия" остава сериозен и дори се увеличава, посочиха наскоро от Сдружението за модерна търговия, като се позоваха на социологическо проучване на агенция ЕСТАТ, която се допита до бранша. 74% от търговските компании през миналата година са били обект на инспекции, със средно 14 проверки годишно. Уточнява се, че особено активни са били комисиите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите.

През 2025 г. подобна проверка е ангажирала четирима души, отнемала е цели 7 часа и е струвала 780 лева на търговеца, показват още данните от изследването.

Всъщност, супермаркетите са под ежедневен мониторинг. От 30 септември 2025 г. те са задължени всеки ден да посочват цените на 101 продукта – основно храни, лекарства и козметични стоки, на платформата към Комисията за защита на потребителите – kolkostruva.bg. Преди да извоюва този надзор тогавашната шефка на комисията Мария Филипова, която вече е зам.-омбудсман на България, се оплака, че веригите не ѝ предоставят информация за цените си дори след призив на лидера на ДПС-НН Делян Пеевски.

От търговците, освен обявяване на цените всеки ден, дори и през уикенда, се изисква още да подават ежедневно данни за търговския обект, име на продукта, марка, нетно количество, цена на дребно, категория, както и данни за намалението на цената, срок на намалението, референтната цена, прилагана преди намалението, текущата намалена цена, както и процентното изменение между двете цени.

Замразяване на цените

2025-а бе и годината, в която през лятото Европейската централна банка официално обяви, че България ще влезе в Еврозоната. Именно това бе причината тогавашното правителство на ГЕРБ, ИТН и БСП, подкрепяно от Делян Пеевски, да въведе доста спорни текстове в Закона за въвеждане на еврото в България.

Още по темата

КС ще се произнесе срещу поправките, позволяващи на КЗК да използва трафични данни

16 декември 2025 15:45

"Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори", казва може би най-спорният от тях и отваря широко вратите търговските вериги да бъдат глобявани по субективни критерии.

На този фон и Комисията за защита на конкуренцията, предвождана от Росен Карадимов, получи повече от раздути правомощия. Новите правила позволяват на регулатора при разследване на картели и други нарушения на конкуренцията да изисква, използва и съхранява трафични данни от телекомуникационни оператори. Срещу тези правомощия възрази и доскорошният президент Румен Радев, а Конституционният съд допусна за разглеждане искането му. Предстои да видим резултатите. 

Цени, тавани, надценки

Почти през цялата 2025 г. агроведомството се заканваше да сложи таван на търговски надценки. Написаният закон, който така и не стигна до Народното събрание, предвиждаше до 20% таван на надценката за земеделски продукти и храни.

Още по темата

Агроведомството ще тества пазара с до 20% таван на надценката за храни

13 юни 2025 18:30

На практика той полагаше основите на един непрестанен "Биг Брадър", защото държавата се готвеше да създава електронни регистри, в които първите търговци, купили например домати или краставици от фермерите, да обявяват всеки месец (до 20-о число) договорите си. Освен това се залагаше създаване на "Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни", която трябваше да дебне стоки и цени по цялата верига на реализация.

Когато стана ясно, че правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН подава оставка, изненадващо БСП вкара в НС друг закон, който дори мина на първо четене в пленарна зала. В него се залагаше 10% надценка на основни хранителни стоки и премахване на таксите в банките за обмен на лев в евро до края на годината. Очаквано, "против" гласуваха единствено от ПП-ДБ. Реално проектът бе съставен от Мая Манолова и нейната формация "Изправи се.БГ" и бе престоял няколко месеца в деловодството на НС.

На фона на течащата в момента криза в Иран и повишението на цените на горивата, служебният премиер Андрей Гюров проведе среща с търговските вериги, телекомите и банките. На срещата Гюров посочи, че правителството няма да предприема мерки, които изкривяват пазара, а хипермаркетите уточниха, че на този етап не се предвижда увеличение на цените. 

И "Магазин за хората" за десерт

През 2025 г. държавата се опита, твърде неуспешно, да създаде държавна търговска верига, конкурент на супермаркетите. Става въпрос за "Магазин за хората", чиято идея бе дадена от санкционирания по "Магнитски" Делян Пеевски.

Първоначално той предлагаше държавните магазини да са в клоновете на "Български пощи", както е в Украйна, но това не бе одобрено. В крайна сметка стана ясно, че държавните магазини за момента само ползват рафтове в Пловдивско, а цените им не са по-ниски от тези в другите търговски вериги. 

В края на февруари тази година служебният министър на земеделието Иван Христанов заяви, че държавният "Магазин за хората" още от първите месеци на своята дейност работи на загуба.

"Поисках пълните отчети и бях шокиран. За миналата година приходите са 200 хил. лв. при загуба от 250 хил. лв.", посочи министърът.

Той изрази недоверие към заложените прогнози за настоящата година, които вещаят приходи от 37 млн. лв., докато в дългосрочен план се очаква генериране на печалба, едва когато те достигнат 130 млн. лв.

"Ще изисквам месечна разбивка до 2030 г., за да разбера как точно ще се случи това чудо", каза тогава Христанов.