Потенциалните инвеститори в проекта АЕЦ "Белене" без съмнение се стремят в договора им да влезе т.нар "доплащане на разлики", което ще натовари изключително тежко българските фирми и домакинства – въпреки афишираната от правителството независимост на новата централа от държавни гаранции и договори за дългосрочно изкупуване на електрическата енергия. Това се посочва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България по повод информацията за потвърден пред правителството инвестиционен интерес към проекта "Белене".
Изграждането на АЕЦ "Белене", както и на VІІ-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", не е достатъчно да бъде без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на произведената електрическа енергия от държавната НЕК, посочва работодателската организация.
АИКБ апелира изпълнителната и законодателната власт в никакъв случай да не допускат инвеститорът, който и да е той, да получи правото на т. нар. "доплащане на разлики". Това би му дало възможност да продава на борсата цялото си количество произведена електроенергия, а чрез "задължения към обществото" целокупната българска индустрия и домакинствата ще доплащат разликата от борсовата цена", казва АИКБ.
"Ние вече преживяхме един път примера със "задължението към обществото", генерирано от непазарната и недообмислена политика по отношение на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и на т. нар."американски централи" и от породилия се на основата на тази политика узаконен грабеж. Повтарянето на тази грешка този път в "ядрена форма" би се превърнало в бедствие с много тежки икономически последици", се казва в позицията на АИКБ.
Асоциацията настоява преди всичко да се актуализира енергийната стратегия на страната, за да е ясно кога и дали изобщо се нуждаем от такива мощности, преди да се слагат нови "заробващи подписи“: "Защото, ако до тук сме изгубили 2 милиарда, то с един такъв проект може да изгубим още 20 милиарда, доплащайки за разлики по милиард годишно през следващите 20 години. Не е ли по-добре да спрем дотук със загубите?”
Потенциалните инвеститори в проекта АЕЦ "Белене" без съмнение се стремят в договора им да влезе т.нар "доплащане на разлики", което ще натовари изключително тежко българските фирми и домакинства – въпреки афишираната от правителството независимост на новата централа от държавни гаранции и договори за дългосрочно изкупуване на електрическата енергия. Това се посочва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България по повод информацията за потвърден пред правителството инвестиционен интерес към проекта "Белене". Изграждането на АЕЦ "Белене", както и на VІІ-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", не е достатъчно да бъде без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на произведената електрическа енергия от държавната НЕК, посочва работодателската организация. АИКБ апелира изпълнителната и законодателната власт в никакъв случай да не допускат инвеститорът, който и да е той, да получи правото на т. нар.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Правителственото решение да се изгради ядрена централа подлежи на съдебен контрол. През 2004 решението на кабинета за рестарт на централата, основано едва на 40-50 страници документация, бе обжалвано от НД „Екогласност“ пред Върховния административен съд (ВАС) с подкрепата на Програма достъп до информация (ПДИ). През ноември 2004 състав на пето отделение на ВАС се раздели по въпроса дали да гледа делото по същество.През януари 2005 петчленен състав на ВАС о …кончателно реши, че правителственото решение подлежи на съдебен контрол, като отхвърли като неоснователна защитната теза на Министерски съвет (МС), че е издал „решение по принцип“, което се различава от окончателното решение и не подлежи на обжалване.Проект за такова решение може да внесе само министърът на енергетиката. То следва да е придружено от три анализа (оценки): 1. Оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; 2. Оценка на социално-икономическото значение на проекта; 3. Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават от дейността на ядрената централа, и тяхното управление. Според чл.45, ал.4 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) тези оценки задължително се подлагат на обществено обсъждане. При възможност от въздействие на централата върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи й предоставя информацията и анализите, за да може тя да изрази становище.Оценка на въздействието върху околната среда на такова или подобно хранилище (ОВОС) бе одобрена през 2011 от министъра на околната среда и водите. Актът за одобряване бе обявен за незаконосъобразен с решения на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. В мотивите към съдебните решения са изброени многобройни закононарушения. За да се справи с тази неочаквана „спънка” от страна на независимата съдебна власт, през 2014 правителството прие изменение във важно приложение към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030, като наруши закона, непубликувайки изменението и необсъждайки го с обществото. До днес обаче нов проект на такова хранилище, респ. извършен ОВОС на такова, не е известен.
Повече:http://www.mediapool.bg/aets-belene-taini-i-samneniya-news253833.html