Осъждането на България в началото на лятото на 2016 да плати на руската фирма "Атомстрой експрорт" обезщетение на значителна стойност възобнови дискусиите около АЕЦ "Белене". Има ли смисъл от проекта, да се продават ли реакторите, до какви рискове и загуби може да доведе евентуален опит за възобновяването му? Към отговор на тези въпроси е логично да се пристъпи едва след равносметка и припомняне на обстоятелствата, които съпътстваха движението на този проект през последните дванадесет години.
Решение за изграждане на ядрена централа
На първо място, според българското законодателство строеж на ядрена централа може да започне само след като преди това е прието решение от Министерския съвет (МС).
И наистина, проектът "Белене", прекратен през 1992 , бе рестартиран с решение на кабинета Сакскобурготски, взето на 29 април 2004. На заявление, подадено през май 2004 по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от НД "Екогласност", тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР) даде лъжлив отговор, че такова решение не е взето. Обществото научи какво се случва едва след като получи копие от взетото на 29 април решение на МС от правителствената информационна служба по друго заявление, подадено по реда на ЗДОИ.
Съдебен контрол върху решението за изграждане на ядрена централа
Правителственото решение да се изгради ядрена централа подлежи на съдебен контрол. През 2004 решението на кабинета за рестарт на централата, основано едва на 40-50 страници документация, бе обжалвано от НД "Екогласност" пред Върховния административен съд (ВАС) с подкрепата на Програма достъп до информация (ПДИ). През ноември 2004 състав на пето отделение на ВАС се раздели по въпроса дали да гледа делото по същество.През януари 2005 петчленен състав на ВАС окончателно реши, че правителственото решение подлежи на съдебен контрол, като отхвърли като неоснователна защитната теза на Министерски съвет (МС), че е издал "решение по принцип", което се различава от окончателното решение и не подлежи на обжалване.
Подготвяне на решение за изграждане на ядрена централа
Проект за такова решение може да внесе само министърът на енергетиката. То следва да е придружено от три анализа (оценки): 1. Оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; 2. Оценка на социално-икономическото значение на проекта; 3. Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават от дейността на ядрената централа, и тяхното управление. Според чл.45, ал.4 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) тези оценки задължително се подлагат на обществено обсъждане. При възможност от въздействие на централата върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи ѝ предоставя информацията и анализите, за да може тя да изрази становище.
През 2005, след като стана ясно, че съдебният контрол върху дейността на правителството в тази посока е неизбежен, то положи известни усилия в посока извършването на тези оценки. Още през есента на 2004 започна трескава подготовка да се извършат изискваните от Закона за безопасното използване на ядрена енергия анализи. Общественото обсъждане бе проведено на Ивановден 2005, като достъп до документацията бе осигурен в периода от Коледа 2004 до момента на обсъждането, в оскъдните на брой работни дни. За всеки случай, да не би някой да пожелае копия от документите, те бяха маркирани с гриф за сигурност "за служебно ползване". След като ПДИ повдигна публично въпроса за законосъобразността на този подход, бе разрешено копиране на документацията.
Междувременно заелият поста министър на МЕЕР Мирослав Севлиевски на 8 април 2005 внесе в МС предложение за ново решение за изграждане на АЕЦ "Белене". То притежаваше съществен недостатък – липсваше изискваната оценка на радиоактивните отпадъци (РАО) и отработеното ядрено гориво (ОЯГ), в резултат на дейността на централата, и тяхното управление. Сред хилядите страници документи нямаше нито един, който дори да е озаглавен по този начин.
Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво
През същата 2004, когато бе прието решението да се строи АЕЦ "Белене" "по принцип", бе приета Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци. Документът отразява експертното гледище по въпроса. Като принцип в стратегията е отбелязано, че:
"България, като страна ратифицирала Единната конвенция за безопасно управление на отработеното ядрено гориво и за безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е задължена да изпълнява принципите за недопускане на действия, които подлагат на обосновано предвидими последствия бъдещите поколения, по-големи от тези, допуснати за сегашното поколение, недопускане на налагането на непосилно бреме върху бъдещите поколения и прилагане на доказани технологии при управлението на ОЯГ ..."
Забележително е посочването в стратегията на "обстоятелства или причини, които могат да окажат влияние при управлението на ОЯГ", първото от които е:
- Обвързването на крайния етап на ядрено-горивния цикъл с други държави ни прави зависими от тяхната политика по отношение управлението на РАО и ОЯГ.
В стратегията са разгледани три варианта за управлението на ОЯГ и високоактивните отпадъци от преработката му. Два от тях – извозване на част от ОЯГ в Русия за технологично съхраняване и преработка до изграждане на хранилище и другият - извозване на част от ОЯГ (без да се уточнява къде) за технологично съхраняване и преработка до изграждане на хранилище са отхвърлени. Вметнато е, че "извозването за преработка на такива количества ОЯГ ще изисква наличието на значими финансови средства ...". В стратегията е застъпена тезата, че на този етап единствената реална алтернатива е останалият вариант (първи).
От изложеното се добива представа за значението на въпросите около ОЯГ и РАО, които обуславят всички други въпроси около изграждането на нова ядрена централа (включително относно финансови средства, възможност за политическа зависимост и др.). Следва да се отбележи, че по необясними причини стратегията от 2004 по никакъв начин не отразява плановете на тогавашното правителство да се изгради АЕЦ "Белене". Допълнителен въпрос възниква и от тогавашното очакване, че от 2009 ще заработи хранилище за дълговременно съхраняване на радиоактивни отпадъци.
Оценка на въздействието върху околната среда на такова или подобно хранилище (ОВОС) бе одобрена през 2011 от министъра на околната среда и водите. Актът за одобряване бе обявен за незаконосъобразен с решения на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. В мотивите към съдебните решения са изброени многобройни закононарушения. За да се справи с тази неочаквана "спънка” от страна на независимата съдебна власт, през 2014 правителството прие изменение във важно приложение към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030, като наруши закона, непубликувайки изменението и необсъждайки го с обществото. До днес обаче нов проект на такова хранилище, респ. извършен ОВОС на такова, не е известен.
Други процедури
В Закона за безопасното използване на ядрената енергия са предвидени и последващи процедури, всяка със съответните изисквания към проекта, свързани с избор на площадка, проектиране на ядрено съоръжение, строителство на ядрено съоръжение, въвеждането му в експлоатация. Задължително е и извършването на ОВОС на проекта за нова централа. При всяка от тези стъпки подлежат на проверка и предходните стъпки, посочени по-горе. Така през 2006 Агенцията за ядрено регулиране констатира липсата на оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво и върна преписката на инвеститора за доработване. Друг е въпросът, че решението за ядрена централа беше взето година и половина по-рано без такава оценка.
Съдебни процедури
Вече беше посочен спорът във ВАС дали решението за изграждане на ядрена централа подлежи на съдебен контрол. Независимо от положителния отговор на този въпрос, в крайна сметка през 2006 Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбите срещу решението. Прие, че жалбоподателят е трябвало да докаже отрицателния факт – че липсва такава оценка. Що се отнася до решението за избор на площадка, ВАС прие, че то не подлежи на съдебен контрол.
Свързани се явяват и делата по повод ОВОС на националното хранилище за радиоактивни отпадъци, посочени по-горе. С влязло в сила решение на ВАС актът на министъра на околната среда и водите за одобряване на ОВОС бе отменен като незаконосъобразен. Стъпката на правителството Орешарски да измени стратегията по начин, който да бламира изпълнението на съдебното решение, подкрепена от последвалото го правителство на Борисов (второ поред), макар и явно и безспорно незаконна, остана без съдебен надзор. Тричленен състав на ВАС отказа да разгледа делото с мотива, че макар да е задължително публикуването на проектодокумента и общественото му обсъждане, лишените от такова обсъждане нямат право и правен интерес да поставят въпроса в съда. Петчленният състав се раздели по този въпрос, но доминиращите трима съдии останаха на същото мнение.
Липса на прозрачност на проекта АЕЦ "Белене"
Междувременно процесът по придвижването на проекта за ядрената централа бе плътно съпроводен с непрозрачност. Дела срещу откази да бъде предоставена информация за него бяха заведени от Ян Хаверкамп - за достъп до доклада по ОВОС (адм.дело № 5028/2005 на ВАС, V отд.), Петър Пенчев – за достъп до документи от МЕЕР (адм.дело № 7296/2005 на ВАС, V отд.), Институт за пазарна икономика – за достъп до информация относно инвестициите и разходите, очакваните цени на електроенергията от централата и др. (адм. дело № 7183/2011 на ВАС, V отд.), Институт за зелена политика – за информация за проекта и избор на стратегически инвеститор на централата (адм.дело № 1905/2011 на ВАС, V о.), както и за оценка на рентабилността на АЕЦ "Белене” (адм.дело № 1903/2011 на ВАС V отд.), и за информация, свързана с руско-българското сътрудничество по проекта "Белене” (адм.дело № 14480/2010 на ВАС, V отд.) и др. (напр. адм. дело № 4334/2010 на АССГ).
Информацията относно финансовите параметри, сделките и руското сътрудничество така и не бе предоставена.
Референдум за нова ядрена мощност
След решение на Народното събрание за замразяване на проекта "Белене”, на 27 януари 2013 бе проведен първият национален референдум, който бе именно на тема "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа”. Доколкото референдумът като форма на пряка демокрация има смисъл само когато гражданите осъществяват информиран избор, а не са обект на политическа манипулация, ПДИ подаде заявления по реда на ЗДОИ до Народното събрание и министъра на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ), като постави въпроса къде са публикувани посочените по-горе три оценки по чл.45, ал.2 от ЗБИЯЕ. Оказа се от постъпилите отговори от двете институции, че тази информация нито е публикувана в интернет, нито е оповестено място и време, в които гражданите да се запознаят с документацията. В отговора на МИЕТ се съдържаше препращане към интернет адреса, на който е достъпна Стратегията за управление на ОЯГ и РАО до 2030, без да се посочва да е публикувана някъде оценката на тези ОЯГ и РАО, които ще са резултат от дейността на новата ядрена централа, за чието изграждане или неизграждане хората са призовани да гласуват. Както можеше да се очаква, референдумът не събра особено голям процент гласували.
В последвалия период 2013 – 2016 проектът бе прекратен, но опитите за реставрация продължаваха.
Вместо заключение
Любопитно е, че до момента не е станало ясно на гражданите кога точно са сключени договорките, които доведоха до големия дълг към руската фирма. Няма информация например дали са преди или след 23 ноември 2006, когато е приключило делото за законността на решението за изграждане на АЕЦ. Жалбата до съда е спряла изпълнението на това решение, поради което е било недопустимо от законова гледна точка да се продължават действията по строежа.
Не е известно в настоящия момент някой да се опитва да възлага нови оценки на обстоятелствата по ЗБИЯЕ, свързани с оценката за ползата и дори за обективната възможност да се извършва такъв строеж. Не е оповестена информация за очакваните ОЯГ и РАО и управлението им, както и къде ще се извозват и колко ще струва всичко това. Не е известна оценката на опасностите от политическо влияние при едни или други разрешения на тези въпроси. Вместо това остава впечатлението, че управниците смятат сами и без излишна информация за обществото да се справят с проблема на основата на тайни съвети и пресмятания. В една страна, в която са прогласени върховенство на закона и правото на гражданите на достъп до информация, това не е допустимо. А и след дванадесетгодишна сага не е зле да се научат уроците и да се тръгне по пътя на законността и прозрачността.
Статията е публикувана на сайта на Продграма "Достъп до информация".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Симеон Крадливи работел за руските интереси... Това не е ново. Затова всички които са били в НДСВ трябваше да стоят извън политиката поне 20 годинки.
добре си обяснил за диктарурата на пролетариата (простия, тъn, неук, униформен и немит пролетариат), а защо тая диктатура на пролетариата я наричаш "демокрация"?!? - това вероятно само санитарите в психиатрията ти могат да кажат...
Демокрaцията е прекалено сложна, за прост хора като българите, или поне за тези, които те избират да ги управляват!Демокрацията значи безнаказаност! Демокрацията значи корупция. Демокрацията значи избирателите да подписват празен лист за договор с управляващите, и му дават да прави каквото иска от тяхно име! По време на избори, демокрацията връчва подписан празен чек на новите управляващи, за да го харчат по свое усмотрение. Както за Белене, така и за всичко останало има противоречия в обществото, …
но всеки докопал властта си прави каквото си иска! Но всички плащаме! Извод-ако бяхме тоталитарна държава щеше да има персонална и конкретна отговорност, щеше да има повече наказани, сега за корупция са НУЛА! Щеше да има и последователност в политиката, а не както за Белене,-едни искат и го правят, други не искат и го спират! едни искат да продават ЕРП-та и всичко-продават ги, други не искат, но ВЕЧЕ е късно! Едни искат търговско-инвестиционна субординация на САЩ, готови са да продадат интересите на България, и след това за щяло ин нещяло да ни съдят за милиарди по разни честни частни международни арбитражи! Демокрацията е научно приложение на лължата, измамата, корупцията и безнаказаността, и безотговорността! Тези, които уж говорят против корупцията, прибират корупцюонни пари от цял свят. Парите на всички корупмпирани чиновници и диктатори на планетата минават през техни банки, и на монитерите на техните разузнавания, преди да стигант до офшорните зони! Оправия нЕма! Демокрацията е по мярка скроена дървена риза на България и българите!
По вероятно е да си платим да ги монтират в Козлодуй. Там са в напреднала фаза за новия 7-ми блок. Нали от пролетта търсят инвеститор -от нас реактори от китайците, например каквото остане. Обаче и там има трудности:"Петкова каза, че изграждането на нови ядрени мощности е приоритет, но ако те се строят без държавни гаранции, без дългосрочни договори за изкупуване и без миксиране на цената на пети и шести блок с новите мощности в АЕЦ "Козлодуй".
Според някои "специалисти" ние дори не можем да продадем скапаните руски ръжди без съгласието на руснаците, което означава, че трябва вечно да им плащаме рента под формата на лихви, дори без да сме видели какво са произвели.
Никъде не се говори за подписването на някакви приемо-предавателни протоколи или споразумения, удостоверяващи качеството на произведеното от руснаците, или то по презумция е на върховно ниво, щом е произведено с руски чук....
Как така ще плащаме нещо, което не сме приели за …
изработено ?!
Един задълбочен анализ чрез инвазивни и неинвазивни методи за изследване на произведения реактор непременно ще установи, че той не отговаря на редица минимални изисквания за качество и това моментално ще отмени всички искове на руснаците към нас и ще позволи предявяване на ответен иск от наша страна. Това е сигурно. Въпросът е че българските така наречени политици не са в състояние да реагират поради вродената им некомпетентност и подчиненост на своето болшевишко мислене и минало...
- И сега какво следва? Имам предвид какво следва след решението на Арбитражния съд в Женева?
- Нищо не следва. Ще плащаме. Страшно е.
- Как ще плащаме, като нямаме пари?
- Ами това означава, че за толкова години стигнахме дъното, стигнахме до безпрецедентен и необратим упадък. Бих добавил, че това не е единственото ни бедствие, което ни спохожда тази година! Скоро очакваме ЕРП -да осъди България във Вашингтонския арбитражен съд за 800 000 000 $, ЧЕЗ - България ни съди някъде из Европа за 600 000 …
000 $ и варненското „Енерго Про”, и то за толкова. Няма какво да се направи, ако имате предвид АЕЦ „Белене 2”. Засега първото, най-неотложното нещо, което трябва да направим, е да спрем упадъка. Да се започне разследване от самото начало на проблема, кой какви решения е вземал, кой ги е прикривал, имам предвид и правосъдната система в лицето на прокуратурата и т.н. Всички, от самото начало и досега. Който е крал – разследване, съд и конфискация. Който не е мислил какво прави, да е мислил, който не е знаел какво става, да е питал!
- Хайде тогава да очертаем една хронология на далаверата на века и ако трябва да вдигнем от гроба призрака на Тодор Живков, за да го осъдим поне исторически, ако трябва и с парламентарен закон.
- Няма защо да безпокоим духа на Живков. 1988 г. когато се започна проектът АЕЦ „Белене”, нашата промишленост макар че беше енергоемка, трудоемка и суровиноемка все пак я имаше. Това бяха предимно руски технологии и за онзи момент все още може да се каже, че са имали основание да търсят нови енергоизточници. Към 1990 г. България, както и всички страни от соцлагера, бяха фалирали . Ние си бяхме в перманентен фалит. СССР също бяха фалирали още края на 80-те години и затова се разпадна. Това ми го е казал руски министър през 1989 г. в Москва.
- То фалитът на Русия и България е различен. Зависи от мащаба...
- Няма мащаб. СССР си беше надскочил ръста да става световна социалистическа империя, фалира и затова се разпадна. Никакви други причини няма какво да търсим. Просто – фалит! Нямаха пари и фалираха. Те просто повече разходваха, отколкото изкарваха, а бяха и технологично изостанали, и т. н.
- Да, но малко разходваха, в дълбоките руски провинции руснаците се задоволяваха с корени, гъби и картофи? Какъв ръст са си надскочили!?
- Ама ти така си мислиш. При социализма всички работеха и консумираха. Получаваха малки заплати, но фактически всички консумираха по един или друг начин. А нашата промишленост до 1990 г.беше 40 на сто военна. Работеше се много напрегнато. Държахме военните програми на СССР, сеехме партизанлък по света, снабдявахме с оръжие разни режими, готвехме световни революции и така България фалира. Тя фалира още 1988 г., след като ССРР беше поръчал военно производство за 2,5 млрд. лв., което представляваше 23,5% от брутния ни външен продукт, накрая руснаците не взеха продукцията, не я платиха и ние за пореден път фалирахме, защото брутният ни вътрешен продукт беше 10,8 млрд. лв. И така през 1990 г. другарят Луканов спря плащането на борчовете ни, спря и „Белене”. След това разбойниците седнаха, разпродадоха и окрадоха всичко. А там, на площадката „Белене”, имаше струпан много материал. Имаше назначен директор, това беше другарят Овед Таджер, който през 1974 г. беше първи зам.-министър на енергетиката и председател на държавната пускова комисия за АЕЦ „Козлодуй”. Аз съм бил дозиметрист при зареждането на първи реактор, бях на смяна и на пуска, но това е друга тема...Та така, Овед Таджер е директор на АЕЦ „Белене” и се почна едно разграбване на всичко, което беше струпано на площадката – материали, строителна стомана, това са десетки хиляди тонове материали. После мотаха, усукваха, но „Белене” си остана един корупционен проект. След това го съживиха така, че да могат да продължат да крадат и си крадоха още дълго време.
- Какво са крали още дълго време, нали всичко е било окрадено?
- Е не, имаше какво още да се краде. Проектът е спрян, но през цялото време се поддържаше площадката. Това означава нови материали и доставки, винаги имаше какво да се краде. И всичко беше по внушение на Москва, направихме подложка 10 м дебела, защото е земетръсна зона и т.н.
- Нека спазим хронологията на демократичното разграбване и съживяване на проекта?
- Ами царят го съживи по внушение на Кремъл, чийто агент е много преди да се появи на политическата сцена. Съживи го полуграмотният ни монарх с полуграмотната си чета, който е руски агент и послушник. Съживи го не, за да се възстанови обектът, а за да мислят как може да се откраднат още пари покрай него. Така се стигна до абсурдната ситуация доставеният реактор от „Татра” с много окомплектовки да преседи много време, през което го обгрижвахме и се харчеха безумни пари за поддържане, съхраняване, обслужване и т.н. Накрая го „продадоха“ за жълти стотинки на руснаците и сега този реактор работи и произвежда ток в Калининската АЕЦ.
- А какво се случваше с проекта, преди да се появи царят на сцената?
- Харчеха се безумни пари за поддръжката на площадката, които естествено отново се крадяха. Имаше администрация, която получаваше безумни заплати, без да върши нищо, освен далавери. Още преди Симеон проектът беше обезсмислен от приватизацията на Иван Костов. Нашата промишленост беше тотално разгромена. Потреблението на електроенергия рязко спадна. Междувременно се закриха четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй”. През цялото това време уж нещо се работеше в „Белене”, а на практика непрекъснато се крадеше и през този период се окрадоха поне 1,5 млрд. лв., така че официалните твърдения, че до момента българската държава била се изръсила с 3 млрд. лв за „Белене”, са смешни. И сега, видиш ли, заради това трябвало да строим, на всяка цена, да реализираме този абсолютно компрометиран и ненужен проект.
- Да, но тогава тези 3 млрд. лв. потъват в небитието?
- Пак ти казвам пръснатите милиарди до момента са много повече, кой може да каже колко и какво е разпродадено на безценица и какво е окрадено. Не дай Боже да го рестартираме този проект! Тогава България съвсем устойчиво и необратимо ще се завърти в руската политическа орбита и в необратимата вече дългова спирала милиардите ще набъбнат дотолкова, че ще ги плащат нашите внуци, правнуци и техните правнуци.
- Момент, кой продаде за жълти стотинки реактора на „Татра” на руснаците?
- Как кой!? Правителството на Станишев го продаде, на всичко отгоре руснаците се ослушаха за още едни 200 млн. € по тази сделка, които още ни дължат, ако не са си ги поделили с нашите продавачи, което е по-вероятно. Най-абсурдното е, че когато продаваме на безценица този реактор, в същото време подписваме протокол за други два с „Атомстройекспорт” – вече много по-скъпи, без да има подписан договор...
- Какъв договор?
- Как какъв договор! Нямаме договор с „Атомстройекспорт” /АСЕ/ за изграждане, за строителство на обекта.
- Как да няма подписан договор, на каква база тогава поръчваме нови два реактора?
- На никаква база. Има подписани разни протоколи, но нямаме договор за строителство и затова след като руснаците ни завеждат делото в Парижкия арбитражен съд, се оказва, че не са им достатъчно аргументите да ни осъдят. Тогава те си намират типично по руски достъп до женевските арбитражи и преместват делото там, за да го спечелят. Защото съдът в Париж е ориентиран преди всичко към защитата на обществените и държавните интереси в споровете, а този в Женева защитава преди всичко корпоративни интереси.
- Така или иначе решението на Арбитражния съд е факт. Какво трябва да правим отсега нататък?
- Нищо не можем да правим. Нашите си мълчат, даже по времето на Орешарски съдействаха делото да бъде загубено. По въпроса може да се издири и съответната преписка.
- Е, това не може да бъде!? С какво съдействахме да загубим дело за стотици милиони евро?
- Може да бъде. А съдействието на нашите престъпници да загубим делото се изразява в антисъдействието, в саботирането на адвокатската къща, която се е наела да ни защитава.
- И в какво се изразява това саботиране на делото от наша страна?
- Просто по никакъв начин не подпомагат адвокатите, които са се наели да защитават интересите ни.
- С какво бихме могли да ги подпомогнем?
- С данни, с документи, експертни оценки. Има преписка по въпроса с адвокатите, която също трябва да се извади на бял свят. Защото всичко това, заради което ни осъждат, е безкрайно спорно.Защото ние сме водили разговори, но не сме подписвали договор, на който да стъпят претенциите на руснаците. Правени са разни протоколи, превеждани са авансово разни пари на АСЕ, което също е престъпление – това е. И след като ни осъждат в Женева, нашите не си правят труда дори да седнат и да обжалват размера, за който са ни осъдили. Защото ние нито имаме мотивировка и икономическа обосновка, че можем да финансираме такова нещо, което не ни трябва и не можем да го издържаме, нито можем да му продадем продукцията.
- Добре де, може да сме осъдени, но все пак срещу това имаме вече произведен реактор плюс втори...
- Доколкото имам информация, даже още не са произведени.
- Така ли?
- Така. Нито първият, нито вторият, а в Женева сме осъдени за два реактора. И какво се получава? Докато ги дочакаме тези реактори и вземем сега да строим втора атомна централа, ще минат 10-15 години. През това време в света ще има съвсем друг тип енергоизточници, няма да са ядрени дори. Добре, хубаво е тук-там да има по някоя базова ядрена централа, някой базов реактор, но да бъде нов, а не някой руски реактор от 80-те години, който няма да ни върши работа, защото това е проект, който ни е наложен от началото на 80-те години на миналия век. Знаете ли, че от тогава досега ядрените технологии толкова напреднаха, че в САЩ отдавна вече са произведени ядрени реактори с големината на пералня, които могат за 30 години да захранват с електроенергия огромна жилищна сграда, цял жилищен комплекс или град.
- Имаме все пак високотехнологично оборудване, а Богомил Манчев от „Риск инженеринг” твърди, че Русия има интерес да инвестира в проекта като частен. Тоест възможен вариант е България да продаде проекта с всички лицензи по него на частен инвеститор, който да реализира на свой риск, или да се търси стратегически партньор?
- Това са пълни глупости. „Белене” е окончателно компрометиран проект. Нали направихме опит с германската , която много бързо се отказа. После какъв ресурс имаме ние за такива сделки? Никакъв.
- За какъв ресурс става въпрос – интелектуален или финансов?
- Никакъв ресурс нямаме. Даже образователната ни система отиде на кино. Ние произвеждаме вече необразовани посредствени хора, ние нямаме 53 инженери. Имаме 53 вуза, които произвеждат юристи и някакви икономисти, които „не могат да нахранят вързано куче“, но си купуват дипломи за висше образование. Кому са нужни те? И за какъв частен инвеститор говорим, какви рискове ще поеме той? Защото за ядрените обекти отговорна е държавата, на чиято територия са те. България ще бъде безкрайно отговорна при някакво нещастие, авария. С какво България ще отговори при евентуална авария на АЕЦ „Белене”, управлявана от някакъв уж частен инвеститор? С какво, къде й е ресурсът на държавата ни?
- Защо й е на държавата ни да държи ресурса в джоба си? Нали за това са огромните застрахователни компании по света, всякакъв вид гаранти и т.н.?
- Алооо, каква застраховка, какви гаранции!? За аварията във „Фукушима” Япония прахоса 120 млрд. долара, за да ликвидира последиците. Ама Япония е втората икономика в света, една гигантска икономика, която може да си позволи тези 120 млрд.долара. Така че вариантът за частен инвеститор за „Белене” е просто немислим. Колкото до руския интерес да поеме централата като частен проект, няма какво да се заблуждаваме – страна нечлен на Европейския съюз няма как да строи ядрени мощности в България.
- Богомил Манчев твърди още, че реакторите могат да се продадат в Иран, Индия или Йордания, макар и на два пъти по-ниска цена, защото Русия и без това строи там ядрени централи?
- И това е поредната глупост. Русия и Иран си играят свои игрички. Как не е разбрал, че руснаците не ги интересува дали „Белене” ще се построи. Те имат интерес този проблем да ни виси на врата, защото това е един корупционен политически проект и чрез него могат да ни държат в подчинение – да ни изнудват, да ни рекетират.
- Значи нищо да не правим?
- Защо нищо? Първо, тези, които са вземали решенията и са подписвали протоколите навремето, да бъдат разследвани, да седнат и да почнат да пишат обяснения. Това са хората от Румен-Овчаровата глутница. Нека обяснят първо за колко жълти стотинки подариха оня реактор на Калининската АЕЦ? Колко комисиони получиха? Какви щети нанесоха на България и след това – кой ги накара да подпишат и да плащат аванси за новите реактори по други, много по-високи цени при управлението на Станишев? Овчаров трябва да бъде задържан и привлечен към отговорност, защото кой му позволи да денонсира дългосрочните договори за доставка и транзит на газ на 18 декември 2006 г.? Става въпрос за договорите от 1998 г., които аз съм ги подписвал. Тук щетите за нас също са огромни – 2,3-3 млрд. $. Да се разследва и обясни как така модернизацията за удължаване живота на пети и шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”, която договорихме с „Атомстройекспорт”, набъбна от 200 на 750 млн. евро като за свои хора? И тук тепърва имаме да плащаме огромни пари. Тоест руснаците непрекъснато ни ограбват по един или друг начин в съучастие с местни, мастити престъпници, „избрани“ във властта!?
- Да, но всичко това няма да реши насъщния ни проблем с „Белене”, където всеки ден потъват по 340 000 лв. само от лихви?
- Виж какво, аз като казвам разследване, имам предвид и конфискация и връщане на част от откраднатите пари от шайката престъпници и тази част няма да са никак малко пари? Но може да се погледне и анализира аналогията на тази измама! Реакторите не са произведени, никой не ги е виждал, няма договори, има уговорки, които може да са добавени и след започване на арбитражното дело?! Тук трябва да протече „Безкомпромисно следствие“, което да посочи, да формулира проблема и посочи престъпниците! Ние се доверяваме на хора, които нямат морал, и откровено работят с престъпни замисли!
- И как ще стане това?
- Има как да стане. Откраднатите парични потоци могат да се проследят. Вече има информация къде са отишли. После – другата огромна далавера с ВЕИ-тата.
8 март 2012 г. Протести пред седалището на ДКВР на бул. "Дондуков", енергиен министър все още е Трайчо Траков. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
- Все пак тук имаше европейски директиви по въпроса, хайде да ги наречем препоръки?
- Никакви директиви и препоръки не е имало. Имаше някакви съвети и пожелания до 2020 г. енергетиката ни да мине на възобновяеми енергоизточници, и то до 16%. Имаше европейски програми и пари, демек на престъпниците фотоволтаиците им излязоха без пари. След това, понеже са във властта налагат държавата да им изкупува тока пет-шест пъти по-скъпо. Сложили ги тук и после изнудват. Чакай, откъде-накъде! Тези ВЕИ-та вече заемат 40% от общия микс електроенергия, която НЕК ни продава. И понеже държавата няма пари, тегли заеми, за да им плаща тока на тези негодници по преференциални цени. Това е поредната огромна дупка в бюджета ни, по този начин тези мародери ограбват бъдещите поколения, които ще трябва да връщат тези пари с лихвите. Ами тецовете „Марица” едно и две? БЕХ и НЕК имат вече над 6 млрд. задължения и те продължават да растат главоломно. България незабавно трябва да запуши черните дупки, откъдето изтича националният ни ресурс. Ето откъде ще дойдат парите, за които ме питаш. Не от рестартирането на компрометирания и ненужен проект „Белене”, който ще ни загроби с още много милиарди. Ако теглим чертата накрая, ще ви кажа следното – когато България покаже, че може да се грижи за държавността си, че има воля да си решава проблемите най-напред сама, тогава ще се намерят приятели и съюзници, които ще ни уважават и ще ни протегнат ръка. Другият вариант е тези проблеми да започнат да се решават чрез вътрешнодържавен конфликт. Времето за шикалкавене и поддържане на статуквото отдавна изтече. България необратимо пропада и не съм желателен да видя един ден, че промяната ще трябва да я налага улицата! Време е за издигане на „Справедливостта“ и „Отговорността“ като водещи и определящи нашия живот и съществуване, а правилното стимулиране да подтикне към развитие и реализация на нашия ген, защото е доказано, че сме стойностна нация! Посредствеността и простащината нямат място между нас, макар че за съжаление ги търпим десетилетия наред ! България и българите заслужават по-справедлива съдба, далеч от велико-ханските набези и брътвежи на нашия вековен враг и поробител РУСИЯ! Да бъде !
На Кашъмов вярвам-точен юрист! Той побеля, като от 2002-ра се бори с некадърната и/или подкупна администрация в България. Главния извод за мен-не става с щракване на пръсти пред камери!Трябват години...