За пръв път от години приемането на Бюджет 2022 в ресорната парбламентарна комисия в петък се превърна в истински качествен сблъсък на идеи за това каква трябва да бъде философията на фискалната политика на България. Новата власт в лицето на вицепремиера Асен Василев се изправи срещу следваната през последните 20 години консервативна политика, защитена от най-добрите финансисти на ГЕРБ в комисията Кирил Ананиев и Красимир Вълчев. От думите на министъра се разбра, че той има различна визия за това колко и как трябва да харчи бюджетът, което плаши много финансисти, които се страхуват от завой към разпуснати финанси.

ГЕРБ: Всички финансови министри в последните 25 години пазеха стабилността

"Днес е историческа дата – 4 февруари. От събитията тогава се навършиха 25 години. За тези 25 години всички финансови министри имаха много кусури, можем да ги обвиним за много неща, но бяха възприели мисията да пазят финансовата стабилност. Именно финансовата стабилност е най-важната мярка за растежа", заяви Красимир Вълчев от ГЕРБ.

По думите му в момента бюджетът трябва да води антициклична политика и не е правилно той да се гласува със структурен дефицит. "Имам чувството, че на вас инфлацията ви харесва. Води до големи приходи в бюджета, но това е най-мощният механизъм за преразпределяне на доход и национално богатство", каза Вълчев.

На тази позиция са също много финансови експерти и представители на политическия елит, които защитават водената през последните 20 години консервативна фискална политика и смятат, че именно тя е допринесла за плавното, но стабилно повишаване на доходите на българите от 28% от средните в ЕС до над 55% към момента.

Асен Василев: Досегашната политика е била погрешна

Вицепремиерът Асен Василев обаче твърди, че именно тази политика е причината България да е най-бедната държава в ЕС и да изостава от страни като Хърватия, Словакия и други в региона.

"Изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години е причината България да изостава от всички останали държави от ЕС в Централна и Източна Европа", отвърна вицепремиерът.

Той обяви, че образованието му е точно в сферата на това как една бедна държава да стане богата и от тази перспектива смята да заложи на нова философия.

Според Василев България може да стане богата единствено чрез промяна на съотношението между капитала и труда. По-конкретно трябва да се предприемат три основни стъпки – инвестиции в инфраструктура и машини, така че да се подобри производителността на труда; повишаване на квалификацията на работещите и подобряване на капиталовата рамка в страната.

"Ако ние не инвестираме в капитал, в човешки ресурси и не намалим административното бреме, няма да постигнем растеж", смята Василев.

По думите му досега държавата почти не е влагала собствен ресурс за инвестиции, а е разчитала за това на европейските средства, или по-точно на "това от тях, което не бъде отклонено". "Затова имаме инфраструктура, която е по-зле, отколкото по времето на Римската империя", заяви Василев. От тази година България ще вземе собствената си съдба в собствените си ръце и ще инвестира 8.2 млрд. лв. в капиталови разходи, като 6.6 млрд. лв. от тях са национални средства, каза патетично Василев.

По думите му трябва да се заложи на правилните инвестиции, така че да се постигне икономически растеж, който ще доведе до по-високи доходи.

Василев подчерта, че всичко това ще стане във финансова рамка, която цели да се съобрази с Маастрихтските критерии за дълга и дефицита.

Кирил Ананиев: Нямате историческа памет

Разсъжденията на министъра предизвикаха емоционална ответна реакция у най-опитния бюджетар в страната – Кирил Ананиев. "Нямате историческа памет и не помнихте откъде тръгнахме през 2000 г., как въведохме валутния борд и позволихме държавата да оцелее", реагира той.