"Изненадите" в Бюджет 2026 непрекъснато се множат. Управляващите предлагат държавата да има опцията да купи активите на "Лукойл" в България през Българската банка за развитие, за което се заделят допълнителни 2 млрд. евро държавни гаранции. Това обаче трудно може да стане без координация на международно ниво въпреки силните правомощия на особения управител Румен Спецов.

Това става ясно от предложение на депутатите Костадин Ангелов (ГЕРБ), Кирил Добрев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС).

Първоначално се предвиждаше държавните гаранции по Закона за ББР, които правителството може да издава, да бъдат 1.75 млрд. евро. Сега обаче сумата се завишава на 3.75 млрд. евро, които могат да се ползват за програмата за енергийна ефективност, програмата за общинските проекти и във връзка с придобиването на акции и дялове от капитала на "Лукойл". Именно заради добавката на "Лукойл" общо държавните гаранции, които могат да бъдат поети през 2026 г., се увеличават от 3.8 млрд. евро на 5.8 млрд. евро. В общата сума от 5.8 млрд. евро влизат и 2 млрд. евро държавни гаранции по Закона за държавния дълг, които са предимно в сектор "Енергетика".

Ако хипотетично ББР купи "Лукойл", заемът ще се връща чрез евентуалната печалба на самото дружество, така че сумата се очаква да не е директен разход на бюджета или загуба за държавната банка, обясниха запознати.

Тази година държавата вече наля 4 млрд. лв. в капитала на ББР също заради програмата за енергийна ефективност и общинските проекти.

Управляващите предлагат още реформа на концесионните такси за добив на подземни богатства, която ще повиши част от удръжките. Това следва от друг внесен текст между първо и второ четене.

Запазват се действащите ставки за добива на олово и цинк, тъй като условията за добива им стават все по-трудни, пише в мотивите към предложенията.

Таксата ще нараства с повишаване на рентабилността, като максимумът ще е 4% за "олово и цинк", 6% за благородни метали и 5% за "метални полезни изкопаеми, извън олово и цинк и благородни метали".

Ако находищата са с доказано неблагоприятни минно-геоложки условия, Министерският съвет ще може да освободи концесионера от плащане до 5 години или да намали концесионното плащане с до 50% за същия период.

Въвежда се и конценсионно възнаграждение за т. нар. дълбоки геотермални ресурси.