Очаква ни продължителен период на ниски лихви, който най-вероятно ще свърши с криза заради проблемите, които крие тази политика. Около тази теза се обединиха водещи български банкери и икономисти по време на дискусия в София на тема "Банки и финанси", организирана от Клуб Investor.bg.

Времената на нулевите лихви няма да свършат скоро. "Процентите ще останат ниски за много дълго време", заяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов. "Предстоящата лихвена зима, която ще трае неизвестно дълго време, поставя предизвикателство пред големите западни банки как да продължат напред", добави и главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов, който е и кънтри мениджър на белгийската КВС Груп за България.

Думите на банкерите са във връзка с действията на Европейската централна банка (ЕЦБ), която непрекъснато отмества напред във времето момента, в който ще преобърне политиката си и ще започне да качва лихвите. Миналата година Франкфурт твърдеше, че това може да стане през лятото на 2019 г. През март тази година срокът се отмести за края на 2019 г., а преди броени дни президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че подобна стъпка може да се очаква най-рано в средата на 2020 г.

Освен това, само няколко месеца, след като ЕЦБ прекрати предишната си програма за стимулиране на икономиката, банката заговори за ново изсипване на пари. На 6 юни Марио Драги каза, че членове на управителния съвет на банката са допуснали възможността за нова програма за стимулиране на икономиката чрез изкупуване на облигации по подобие на програмата, която приключи в края на годината след покупки на облигации на стойност 2.6 трилиона евро. "Има поле за действие за възобновяване на програмата, ако е нужно", посочи президентът на ЕЦБ.

Проблемът според финансистите е, че ниските лихви за продължителен период от време крият много рискове, които най-вероятно ще доведат до криза.

"Ниските лихвени проценти размиват преценката за това кое е устойчиво и кое – не. Това води до нерационално разпределение на капитала, което в даден момент генерира кризи", посочи Калин Христов. С тезата му се съгласи и Петър Андронов, който каза, че преценката за риска наистина се опорочава в такава ситуация, което създава по-чести волатилности и проблеми при кредитите дори при най-малката корекция на лихвите.

Другият проблем според Христов е, че нулевите лихви правят паричната политика занапред "импотентна". Тя вече не може да бъде инструмент за нови стимули за икономиката при следваща криза. "Оттук нататък паричната политика ще служи само да поддържа създадената голяма ликвидност. Тя няма как да създаде никакви нови стимули", добави подуправителят на централната банка.

Според него много спорно от политическа и демократична гледна точка е преминаването от нулеви към отрицателни лихви, защото по този начин институции, които не са избрани от гражданите – централните банки, налагат квазиданъчно облагане върху спестяванията. "Хората ще попитат кой ви е дал право да налагате отрицателни лихви, които са вид данък върху спестяванията", посочи Христов.

Той увери, че българските институции следят икономическите процеси по света и се готвят за предизвикателствата, които предстоят пред еврозоната и ЕС, според правомощията си.

Междувременно, проблемите в паричния съюз не вървят към разрешаване. Миналата седмица една от най-проблемните държави – Италия, която при евентуално вдигане на лихвите, би се озовала в драматично финансово положение, бе предупредена от Европейската комисия, че ще влезе в процедура по прекомерен дефицит.

На фона на проблемите си миналата седмица камарата на депутатите в италианския парламент шокира света, като предприе ексцентричната стъпка да одобри създаването на нещо като паралелна на еврото валута – миниоблигации в деноминации, паралелни на евробанкнотите, с които могат да се плащат данъци.