Премиерът Бойко Борисов забърка още по-голяма каша около руските енергийни проекти и задочните си пререкания с Кремъл, като съобщи, че е уплашил Путин с решението си даде сделката за АЕЦ "Белене" на ОЛАФ. По този повод от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) заявиха в петък пред Mediapool, че няма да разследват "Белене", тъй като проверка на ядрения проект е извън делегираните им права.

В добавка към сплашването на Путин с ОЛАФ премиерът разкрива, че въпреки недоволството на Брюксел, е подписал най-важния договор за "Южен поток" в момент, когато върви разследване на ЕС срещу "Газпром".

Това той съобщава пред в. "Преса" в петък, ден след като се закани, че ако "вероломно" заведеният от "Атомстройкеспорт" съдебен иск срещу България е станал със знанието на Путин, то срещата им на 9 ноември у нас нямало да е никак приятна на руския президент. По-късно от Кремъл съобщиха, че в графика на руския президент няма посещение в България, но контактите по дипломатически канали продължават.

Борисов обяснява пред в. "Преса", че Кремъл опровергал негово изявление за предстоящо посещение на Путин като "реакция на решението ми да дам сделката по "Белене" за разследване от ОЛАФ".

"Откъде накъде ще ни искат 1 млрд. евро?. Проверката на ОЛАФ ще установи много нарушения. "Белене" е голяма далавера. Няма да им е приятно на руснаците да се разследва", посочва Борисов.

Премиерът не обяснява по каква линия ще сезира ОЛАФ за споразумението с "Атомстройекспорт" (АСЕ), избрана от предходното правителство за изграждането на "Белене".

Преди ден той определи иска на Русия като "вероломна изненада", при положение, че ние вече сме приели да строим газопровода "Южен поток" на наша територия, всичко било подписано въпреки недоволството на Брюксел и се чакала визита на Путин у нас на 9 ноември. Срещата нямало да бъде приятна, ако Путин знаел за иска на АСЕ.

Премиерът подписал за "Южен поток" въпреки недоволството на Брюксел

Тази реакция на Кремъл бе определена като "първосигнална" от Борисов, който допълва, че "не може така". "Какви са тези трънски сметки? Хем сме приятели, хем зад гърба ни действат", коментира Борисов.

Той коментира още, че скандал с Русия няма да е по наша вина.

"Аз съм подписал най-важния договор за "Южен поток". И то когато има разследване срещу "Газпром". От ЕС не бяха доволни за това, но въпреки реакцията на Брюксел аз подписах за "Южен поток". Какво искат повече в Москва?", пита Борисов.

Все още е пълна загадка какво точно е подписал Борисов. От Министерството на икономиката и енергетиката отказаха коментар. От "Българския енергиен холдинг", който участва от българска страна в руския газов проект, пък обясниха пред Mediapool, че шефът им Михаил Андонов не бил на разположение да отговори на поставените му въпроси какво е подписано за "Южен поток".

Борисов обяснява още, че датата 9 ноември за подписване на окончателните документи за "Южен поток" била предложена от руснаците, приета от българската страна и утвърдена още преди два месеца. 

"Заради тази дата ние изтеглихме по-рано подписването на всички предварителни споразумения по "Южен поток" (по график окончателното решение за инвестиционното намерение на България за газопровода трябваше да се даде до 15 ноември – бил. ред.), за да може, като дойде Путин, той само да подпише договора. Нещо повече, уговаряхме се дали срещата да е бъде в Провадия, където излиза тръбата на газопровода под Черно море, или в София", допълва Борисов във възмущението си от руската реакция заради даването на АЕЦ "Белене" на ОЛАФ.

ОЛАФ не се занимава с проекти, финансирани от националните бюджети

Проекти, финансирани със средства от националните бюджети на страните членки на ЕС, са извън кръга от правомощията на ОЛАФ, заяви малко по-късно през деня говорителят на ОЛАФ Йохан Вулт в отговор на въпрос на Mediapool дали Европейската службата за борба с измамите може да провери АЕЦ "Белене".

От ОЛАФ обаче не пожелаха да отговорят дали има официално искане от българска страна за разследване на проекта, който е финансиран изцяло с държавни пари и теглени от "Националната електрическа компания" (НЕК) заеми.

ОЛАФ напомни, че нейната основна цел е пази финансовите интереси на Европейския съюз, да защитава репутацията на европейските институции чрез разследване на сигнали за сериозни нарушения на нейни служители или страни членки, както и да подпомага Европейската комисия в предприемането на политики за превенция на измамите и нарушенията.

Нито една от тези нейни функции няма връзка с АЕЦ "Белене", чийто строеж вече се разследва от българската прокуратура, а ГЕРБ и Синята коалиция поискаха в сряда да се създаде временна парламентарна комисия, която също да се произнесе за злоупотреби при реализацията на проекта от 2006 г. насам.

За строежа на АЕЦ "Белене" не са давани европейски средства. Общото на ЕК с българския ядрен проект се изчерпва с предоставянето през 2007 г. на сертификат от европейските експлоатиращи организации (EUR) за съответствие с изискванията за ядрена безопасност на предлаганата технология за реактор ВВЕР-1000 трето поколение за АЕЦ "Белене".

Подписаното през ноември 2006 г. предварително споразумение между НЕК и АСЕ бе одобрено от Брюксел през ноември 2007 г., каквото е изискването на член 105 на Договора за създаване на Европейската атомна енергийна общност (Договор за Евратом) за сключени преди членството на страна от ЕС ядрени договори. Тогава ЕК уведоми България, че може да продължи да изпълнява споразуменията, за които е изпратила уведомление.

В редица допълнения към предварителното споразумение, подписвани през 2008 г., са направени поръчки от НЕК към АСЕ, за които в понеделник руската компания заведе съдебен иск в арбитражен съд в Париж за 1 млрд. евро с мотива, че българската компания не е плащала за извършените от руснаците дейности, а през март 2012 г. реши да го прекрати.

Това действие на руснаците провокира вицепремиера Симеон Дянков да каже, че АСЕ няма никакъв шанс срещу НЕК в съда и "ако трябва, пак ще пляскаме руснаците".